България: измамата с маслото и други проблеми с храните

Автор: Емилия Милчева

Какво е точното количество, което е било изконсумирано от продукта, продаван в България като германско краве масло, в което обаче няма краве мляко? Никоя институция в страната не може да отговори на този въпрос. Утре може да се окаже, че българските граждани са изяли и тонове колбаси без месо, сирене без мляко или пък мед, който не е от пчели.

Работи ли системата за контрол на качеството на храните?

Фалшивото масло не е просто поредната измама с етикет. То разкрива и слабостите на системата за официален контрол на храните. Скандалът не беше разкрит при някоя от онези общо над 122 000 проверки, които Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) отчита за 2025 година. Измамата беше прекратена благодарение на сигнал от вносителя на оригиналното масло от Германия, който възлага лабораторен анализ и сезира агенцията и Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).

В отговор на въпроси на Дойче Веле БАБХ съобщи за 1574 одита на производствени предприятия и складове и 122 268 проверки през 2025 година, без ежедневния контрол в кланиците. Агенцията знае колко проверки е извършила и колко проби е взела, но не може да отговори на един привидно елементарен въпрос: колко сигнала за несъответствие между декларирания на етикета и действителния състав на храните е получила за последните 4 години, в колко случая са взети лабораторни проби и в колко е потвърдена измама? Причината, посочена от самата агенция, е следната: че не поддържа такава статистика.

Това означава, че институцията отчита активността си – проверки, проби и несъответстващи проби, но не и реалния резултат от контрола. Не е известно колко отделни хранителни измами са разкрити, колко оператори са санкционирани за подвеждащо етикетиране, колко случаи са установени след сигнали и дали нарушенията се повтарят.

Как тогава потребителят да има доверие, че храната на етикета е храната в опаковката? Купувайки продукта с наименование Deutsche Markenbutter от 250 грама, хората са смятали, че купуват германско масло с гарантирано качество (това означава терминът) – 82% масленост и без никакви растителни мазнини. В действителност са плащали за палмово масло, мазнини от кокосови и палмови ядки, соево и слънчогледово масло, както и свинска мас. За хора със сърдечно-съдови заболявания такава храна е противопоказна, а България е първа в ЕС по смъртност от сърдечно-съдови заболявания за 2024 година.

Над шест тона от маслото са изтеглени от магазинната мрежа и унищожени, но точното количество на изядените не е установено. Фалшивият продукт се е продавал в хранителни магазини в цялата страна и даже в някои търговски вериги, а е напълно възможно да се използва още от фирми, приготвящи различни храни, в т.ч. печива.

За институциите случаят изглежда е приключен. Двете компании са глобени с близо 310 хиляди евро. А прокуратурата не се е самосезирала за измамата, чиято цел е набавяне на имотна облага.

Зад няколко лабораторни проби може да стои схема с десетки хиляди опаковки, достигнали до потребителите и осигурили печалба за доставчиците си. Затова не е без значение какво всъщност измерва държавният контрол.

По Националната програма за контрол на качествените характеристики на храните са взети 1155 проби, от които при 153 – или около 13%, са установени отклонения, става ясно от отговора до Дойче Веле.

Най-висок дял на нарушенията през 2025 БАБХ установява при храните със защитени наименования – 25 от 93 проби (27%), следвани от млечните продукти, при които при една от групите изследвания отклонения са установени при 50 от 247 проби (20%). При меда нарушения са констатирани в 16 от 143 проби (11%).

Четири от едва пет изследвани маслинови масла също не отговарят на изискванията. Тези проценти не показват какъв дял от всички храни на пазара е проблемен, защото пробите са избрани въз основа на оценка на риска, а не като представителна извадка.

Къде е кошницата с чистата храна

Случаят с фалшивото масло повдига следните въпроси: доколко държавният контрол действително може да гарантира какво има зад етикета и има ли друг път до храна с ясен произход. Докато БАБХ отчита броя на проверките и лабораторните проби, български фермери търсят начин да скъсят веригата между производителя и потребителя.

Според председателя на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА) Симеон Караколев това минава през коопериране – производителите да обединят количества, преработка и продажби, така че чистата фермерска храна да не остане скъпа стока за тесен кръг хора. За Дойче Веле Караколев, който над десет години се бори за закон за кооперирането, казва, че "в България има 30 пъти по-малко сдружени фермери, отколкото средно за ЕС".

Само този процес ще скъси веригата от производител до потребител, която сега е твърде дълга и оскъпява продукцията, заявява животновъдът. Караколев дава пример с кооператива от над 400 фермери, създаден от НОКА, обединили усилия да изкупуват мляко – "с 20% над пазарната цена", за да произвеждат на ишлеме овче сирене. "Вместо продукцията ни да отиде в тази среда на високи надценки, каквато са търговските вериги, ние я реализирахме на външни пазари на цени под 6 евро/кг", заяви Симеон Караколев.

"За да има къси вериги на доставки, е необходимо държавата да подпомогне процеса – Българската банка за развитие (ББР) има инструменти, чрез които да го направи", казва животновъдът, който има надежда това да се случи при сегашното управление.

Необходимостта от коопериране идва и от драматичната промяна в българското животновъдство. Според последното преброяване на земеделските стопанства през 2020 година, броят на тези, в които се отглеждат животни и птици, е намалял със 74% спрямо 2010 – тогава те са били близо 280 хиляди. Днес животни се отглеждат в 71 693 стопанства, но средният размер на животновъдните ферми е нараснал 3.5 пъти, защото остават по-големите производители. С изключение на говедата и биволите, чийто брой расте заради общата селскостопанска политика на ЕС, намаление е отчетено при всички останали животни.

Докато малките ферми изчезват, а производството се концентрира в по-малко и по-големи стопанства, възможностите на потребителя да купува храна директно от производителя стават все по-ограничени. Именно затова според Караколев кооперирането вече не е въпрос само на икономическа ефективност, а и на достъп до храна с ясен произход.

Сигурността на храните не зависи само от четирите референтни лаборатории на Националния център по безопасност на храните. Тя зависи и от това дали държавата ще съумее да запази на пазара достатъчно малки и средни производители, които могат да печелят от качеството, а не от неговата имитация.