Елена Поптодорова пред ФАКТИ: Решението за американските самолети е взето – време е да покажем, че сме надежден съюзник

– Жителите на района организираха подписка и протести срещу разполагането на американските самолети. Според Вас има ли реален шанс подобен обществен натиск да промени или ограничи изпълнението на вече взетото решение, или при подобни стратегически въпроси мнението на местните общности практически не оказва влияние?

– Аз знам за един такъв случай, когато имаше много силен протест в Германия за американските бази там, когато беше изразено публично намерение те да бъдат закрити. И тогава наизскочиха местните власти – много остро и категорично. Не знам дали точно това повлия за спирането на подобно намерение, защото то лишаваше местните общини от работни места, от развитие на местната и по-голямата промишленост. Тоест всички ползи, които германците имат от такива бази, щяха да бъдат поставени на риск.

Давам този пример, за да разширим картината и да се види как реагираха наши отдавнашни близки държави, партньори, съюзници – както искате ги наречете – като Германия.

Така че в случая големият дебат е друг. Той не е дали да дойдат там пет или осем самолета. Големият дебат е какво означават отговорностите на една съюзна държава, когато тя повече от двадесет години е член на един отбранителен съюз – НАТО, в който основна, решаваща роля, без съмнение, имат Съединените щати.

Да си го преведем на прост език – без Съединените щати НАТО трудно би могло да запази сегашната си военна мощ и възпиращ потенциал.

Затова опитите да се раздели мнението в момента – „ама ние защо сега изпълняваме едно двустранно споразумение, то няма нищо общо с НАТО“ – подобен опит да се разделят Съединените щати от НАТО или е много фалшив, или е признак на неинформираност, да не кажа – неграмотност.

Разбира се, трябва да има дебат, но той трябва да се провежда все пак на някакво ниво на информираност. И грешката ни, на всички нас, като говоря за последните тридесет години, е, че не се провежда много по-информиран дебат. А това решение си идва толкова естествено, че сега ли ще правим дебата по този въпрос – какво означава да си съюзник и член на Алианса!

Говоря за друго – че сме допуснали да се подхранват някакви илюзорни представи за членството ни, че то едва ли е само на хартия. Така си и беше, докато не възникнаха реални ситуации и направо кризи.

Ще ви върна назад към една подобна криза през 2002 година, когато трябваше да нарежем едни съветски ракети. Помните ли какви бунтове тогава се надигнаха около Стара Загора? Същата история – отпреди двадесет и четири години. И се започна – как щяла да пострада националната сигурност, как не бива да се режат ракети, защото били останали от предишния период.

Та искам да кажа – пак се надигна една общественост, реакцията беше подобна. Лесно е да се възбуди общественото мнение. Особено когато няма добро обяснение на дадено решение, както е в случая.

Всъщност се случва нещо много по-важно – приема се бюджетът на държавата, при това един много противоречив и оспорван бюджет. Той ни засяга наистина пряко. А тези самолети ще си стоят там за определения период, ще си изпълняват някъде извън България своите мисии и ще се връщат, разбира се. Но те по никакъв начин няма да влияят, в интерес на истината, нито в плюс, нито в минус на живота ни ден след ден. Това, което се гласува в Народното събрание – това е големият въпрос, за който трябва да се възбуди общественото мнение.

– Правителството аргументира решението с ангажиментите на България като съюзник в НАТО и уверява, че страната не се превръща в участник във военен конфликт. Смятате ли, че кабинетът постъпи правилно, както от гледна точка на националната сигурност, така и на външната политика?

– Разбира се, че постъпи правилно! Да! Много е важно България да показва и доказва, че е надежден партньор, че е надежден съюзник. Защото другото ще ни постави в една „сива зона“, където няма да имаме защита отникъде! И това е по-страшното. А ние тук вървим по пътя, по който сме тръгнали, пак ще кажа, преди двадесет и две години.

– Каква е позицията на евроатлантическите среди по този казус? Доколко разполагането на американски самолети в България се възприема като рутинно изпълнение на съюзнически ангажименти и доколко е сигнал за по-активна роля на страната ни в условията на ескалиращото напрежение в Близкия изток? Какви дипломатически и геополитически последици може да има това за България?

– Близкият изток ще продължи да бъде гореща тема – и в буквалния, и в преносния смисъл на думата. Със сигурност Европейският съюз, а това означава и България, ще трябва да намества себе си, да намира мястото си в една много сложна конфигурация, която се оформя в момента.

Защото Европейският съюз има традиция на присъствие в Близкия изток, която като че ли отстъпи именно заради последните събития. Основно заради войната, която президентът Тръмп започна срещу Иран.

Но събитията там и ангажираността ни към Близкия изток няма да приключат с войната срещу Иран, която също не знаем кога ще приключи. Аз смятам, че до края на тази година дори и Ормузкият проток надали ще бъде регулиран по стабилен и необратим начин.

Така че, искаме или не, това е като природните явления. Случва се тази много тежка криза. Да, вярно, тя има своето начало, предизвикана е наистина от войната на президента Тръмп срещу Иран, но Европейският съюз няма да остане встрани – нито като интереси, на първо място, нито като ангажименти.

Тъй че това е може би едно относително меко начало на ангажираност. Аз не говоря въобще за военни действия! Говоря за много тежка и напрегната дипломация, включително в областта на ядрената политика, в областта на енергетиката, в областта на сигурността – в по-широкия, в по-глобалния смисъл на думата.

И затова трябва да имаме такава готовност – тя да бъде и експертна, но и като способности. Затова пак казвам – полезно е по-плътното общуване със съюзниците ни, защото имаме да наваксваме в областта на отбранителните способности.

Питахте ме за евроатлантическата общност. Ами вижте – всъщност цяла България е евроатлантическа покрай членството ни в Европейския съюз и НАТО.

И знаете ли какво се промени в последно време? Съдейки по проучванията, които се правят от различни агенции – без да казвам, че това е признак на възторг – вече солидно преобладава мнението, че най-доброто място за България, най-добрата икономическа принадлежност, е Европейският съюз, а сигурността на България може да дойде единствено от НАТО.

Интервю на Оля АЛ-АХМЕД