На 5 ноември 1885 г. започва битката при Сливница – решаващото сражение по време на Сръбско-българската война. Боевете продължават три дни, от 5 до 7 ноември, и остават в историята като бойното кръщение на младата българска армия. Сливнишката победа защитава Съединението на Княжество България с Източна Румелия, провъзгласено на 6 септември същата година.
Фронтовата линия е разделена на три участъка. В началото около 12 000 български военнослужещи се противопоставят на приблизително 25 000 сръбски бойци. На 5 ноември около 9 часа сутринта сръбските части предприемат настъпление, но батареята на капитан Георги Силянов ги отблъсква без загуби. По заповед на княз Александър I Батенберг българите преминават в контраатака при село Мало Малово, а сръбските части са принудени да отстъпят.
Решителният ден е 7 ноември
След пристигането на подкрепления числеността на българските сили достига около 32 000 души, а на сръбските – около 40 000. Сръбската Моравска дивизия, забавена предишния ден от отряда на капитан Стефан Кисов с близо 2000 души, подновява настъплението си към българските позиции.
На десния фланг при височината Три уши капитан Марин Маринов, командир на Бдинския полк, повежда щикова атака с команда „На нож“. Той сам застава начело на бойците си и загива в сражението. Сръбското командване изпраща нови части срещу височината, а българските подразделения от централния участък също настъпват към нея.
В решителния ден сърбите имат числено превъзходство – 89 роти срещу 64 български и 66 оръдия срещу 24. Въпреки това българските войски овладяват всички върхове на Три уши и спасяват Сливнишката позиция.
Победата променя хода на войната
След успеха при Сливница българската армия преминава в настъпление и навлиза на сръбска територия. Така отбранителното сражение се превръща в повратен момент за цялата война.
В разпространените български исторически справки загубите са посочвани като около 1800 убити и ранени български военнослужещи и около 2100 сръбски. Националният военноисторически музей определя боевете от 5 до 7 ноември като сражението, което създава условия за последвалото българско контранастъпление към Пирот.
Значението на Сливница надхвърля изхода от конкретната битка. Победата показва, че младата българска държава може да защити с оръжие Съединението и да отблъсне армия, която в началото на войната има значително числено и артилерийско превъзходство.
Източници: bta.bg, bnr.bg, armymedia.bg
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Ако "генерал" Радев
Щеше да развее бяло знаме пред врага и да заповяда на цялата ни армия да се предаде, като помоли с мек тон и снишение да го пожалят.
00:47 05.11.2026
2 Слава на
Това се истнските герои!
Поклон!
01:27 05.11.2026
3 Сатана Z
Обективният поглед към Батенберг: Симеон Радев не спестява нищо. Той описва как князът пада духом в нощта на 6 срещу 7 ноември под влияние на зловещите слухове и как министър-председателят Петко Каравелов остава хладнокръвен в София, отказвайки да повярва на паниката. Радев описва как князът е бил „психически разбит“ от умората, но същевременно отдава дължимото на личната му смелост на бойното поле преди това.
01:42 05.11.2026
4 Сатана Z
„Новото гробище над Сливница“,което е емблематично стихотворение написано на 10 ноември 1885 г. в чест на българските герои, загинали в Сръбско-българската война.
Шапки долу!
Коментиран от #5, #6
01:47 05.11.2026
5 По добре на Иван Вазов
До коментар #4 от "Сатана Z":
"На руските войни"02:30 05.11.2026
6 "На руските войни", Baзoв
До коментар #4 от "Сатана Z":
О, руси, о, братя славянски,защо сте вий тука? Защо сте
дошли на полята балкански
немили, неканени гости?
Желали би вас възхитени
да срещнем со сълзи и с китки…
Но идете вий настървени,
на грозни зовете ни битки!
Желали би вас да прегърнем
и тоз път сърдечно, горещо.
Но взорът ви свети зловещо…
Как ръце сега да разгърнем?
О, руси! Аз друг път ви славях
за подвиг велик и чудесен,
високо ви лґкът поставях
във мойта душа, в мойта песен!
Вий някога знаме Христово
развяхте за благо човешко —
строшихте ни игото тежко,
а днеска ни носите ново!
И пак не ви мразим (не крия:
обича ви още народа);
но любим и свойта свобода,
стократно пµ любим я ния.
За тоз кумир ние се бием
и с чужд, и със близък упорно
и няма ний врат да превием
пред никакво иго позорно!
О, колко ви, братя, жалея!
О, как би желал, братя клети,
свобода и вам и за нея
кат нас да живейте и мрете!
02:35 05.11.2026