Виталий Барвиненко пред ФАКТИ: Войната на дроновете промени света, Украйна създаде нов модел за армията на бъдещето

Войната в Украйна навлезе в етап, в който решенията на бойното поле, дипломатическите ходове и промените в глобалната архитектура за сигурност са все по-тясно свързани. През последните години конфликтът промени не само начина, по който се водят съвременните войни, но и представите за ролята на армиите, технологиите и международните съюзи. Пред ФАКТИ говори Виталий Барвиненко – украински политик, бивш народен депутат от Върховната рада на Украйна с три парламентарни мандата (2007–2019 г.).

- Г-н Барвиненко, смятате 2025 година като година на решенията, които определят бъдещето на Украйна. Кое решение според вас беше най-важното през този период?
- Бих посочил две решения. Първото е свързано с онзи кризисен разговор, който всички ние видяхме и добре помним. Имам предвид срещата на президента Владимир Зеленски с президента Доналд Тръмп и вицепрезидента Джей Ди Ванс в Белия дом през февруари 2025 година. Тогава се стигна до сериозен публичен конфликт, след който украинско-американските отношения рязко се влошиха.
Това се отрази негативно не само на взаимодействието със Съединените щати, но и на отношенията с европейските партньори. Европейските лидери много внимателно помагаха на Украйна, защото разбираха, че подкрепата за страната без участието на САЩ ще бъде изключително трудна. Затова, когато администрацията на президента Тръмп окончателно се формира, европейските държави започнаха да действат значително по-активно.
Смятам, че най-важното стратегическо решение беше именно изглаждането на този конфликт. Ако през февруари чухме изключително остри изявления от страна на Доналд Тръмп и Джей Ди Ванс, то впоследствие ситуацията се промени. Днес, поне на ниво официални изявления, постоянно чуваме думи на подкрепа за Украйна. Според мен именно възстановяването на диалога се превърна в едно от ключовите решения в украинската стратегия през 2025 година.
Второто решение, което може би е дори още по-важно, е създаването на нов род войски.

Става дума за създаването на нов вид войски на база безпилотните системи, на дроновете. Както съществуват Сухопътни войски, Военноморски сили, морска пехота, Десантно-щурмови войски, така днес в Украйна се появи отделен род войски – войските за безпилотни системи, или казано по-просто – войските на дроновете.

Практиката на тяхното използване показа висока ефективност още през 2026 година. Създаването на този нов род войски промени ситуацията и промени самия характер на бойните действия, като прехвърли войната на напълно различно, асиметрично ниво.

Военно-политическото ръководство на Украйна ясно разбираше, че воденето на симетрична война срещу Русия е невъзможно.

Нашите държави имат напълно различен икономически, индустриален и човешки потенциал. Затова залогът беше поставен именно върху асиметричните методи за водене на война. Именно войната на дроновете се превърна в този асиметричен отговор, който се оказа изключително ефективен. Смятам, че създаването на войските за безпилотни системи е стратегическо решение не само за Украйна, но и за много други държави и армии по света.

- Бойните действия показват преход от традиционна война към война на дронове. Украйна развива много успешно производството на безпилотни системи. Как оценявате тази тенденция?
- На практика става дума за появата на напълно нов вид въоръжени сили. Аз вече съм казвал по-рано, че днес, както се казва „извън запис“ и доколкото ми е известно, в рамките на НАТО се води достатъчно сериозна дискусия за създаването на ново направление – войски за безпилотни системи. Един от най-активните поддръжници на тази идея е Турция, която отлично разбира, че независимо от броя на самолетите или числеността на армията, характерът на съвременната война вече се е променил.

Днес виждаме напълно нов тип война, в която практически изчезва традиционното понятие за линия на фронта. 2026 година показа, че тази линия вече не съществува, ако се върнем към ситуацията от 2024 година. Войната просто се промени.

Ако се върнем назад в историята, в продължение на два века – започвайки от Наполеоновите войни, след това Първата световна война, Втората световна война, войната в Афганистан, осемгодишната иранско-иракска война, бомбардировъчната операция в бивша Югославия – винаги е съществувала ясна линия на фронта.
Но събитията през 2025–2026 година показаха напълно различна картина. Днес линията на фронта фактически отсъства.
Русия може да нанася удари по обекти практически на цялата територия на Украйна, а Украйна от своя страна вече е способна да поразява обекти дълбоко в руската територия, включително райони в близост до Урал.


- Видяхме това много ясно, когато украинската армия порази няколко руски авиобази във вътрешността на страната...
- Да, и именно затова много европейски държави, особено страните, които играят важна роля в системата на европейската сигурност, обръщат все по-голямо внимание на тази нова реалност.
Днес вече се променя самото разбиране за въздушната война и противовъздушната отбрана. Защото дрон на стойност около двеста долара може да унищожи на летище самолет, който струва десетки милиони долари.
Разбира се, ракетите с голям обсег все още се изстрелват от самолети, но самото понятие за класически въздушни сражения постепенно остава в миналото. Войната през 2025–2026 година фактически откри нова епоха в развитието на военното изкуство.

- Смятате ли, че западната военна и финансова подкрепа за Украйна остава достатъчна, или вече започват да се проявяват признаци на нейното отслабване?
- Смятам, че още през следващите години – ориентировъчно до 2027 година – Украйна, европейските държави и НАТО като цяло ще изграждат своите въоръжени сили вече на напълно различни принципи, при които безпилотните системи ще заемат едно от централните места.
Сега вече виждаме напълно нови изисквания от страна на нашите партньори.
Например, министърът на отбраната на Полша доста активно чухме да заявява, че Украйна трябва да предаде на Полша своите технологии за производство на безпилотни системи. Паралелно с това се обсъждаше темата за предоставяне на Украйна на самолети МиГ-29. Ако това не се случи, тези самолети може да бъдат придобити от България. Украинското военно командване се отнесе достатъчно спокойно към този въпрос.
Съветските МиГ-ове безспорно са интересна техника. Но днес украинските технологии за безпилотни системи струват значително повече от няколко такива самолета. Затова, ако България реши да ги придобие, това не е проблем за Украйна.

Казвам това, защото в момента се формира напълно нов формат на отношенията между Украйна и държавите от Европейския съюз. Това вече не са отношения „ спонсор - донор (получател на помощ)“, а отношения между равноправни партньори.

В Германия отлично разбират, че нов род войски не могат да бъдат създадени за два месеца. Може да разполагаш с огромни финансови ресурси и многомилиардни военни бюджети, но е невъзможно за кратко време от нулата да създадеш нов род войски, да преминеш целия цикъл – от разработката и производството до изпитанията и използването в реални бойни условия. За това са необходими месеци и години. Германският министър на отбраната Борис Писториус открито заяви, че на Германия ще ѝ е необходимо време до около 2028 година, за да реформира Бундесвера и да адаптира въоръжените си сили към начина на водене на война, отнесена към първата четвърт на XXI век. Проблемът е, че военното ръководство на много европейски държави, по-специално Германия и Франция, все още в голяма степен се подготвя за войната от миналото. А бъдещата война вече няма да бъде такава. Именно Украйна днес задава нови тенденции и нови стандарти в съвременната военна наука. Това е изключително важно.
Затова за държавите и политическите лидери, които разбират тези процеси, понятията „донор“ и „получател на помощ“ постепенно остават в миналото. Парите ще се влагат вече не защото някой съжалява Украйна.

Нека бъдем реалисти – никой не съжалява Украйна. Всяка държава преди всичко мисли за собствената си сигурност.

Днес всички разбират, че в рамките на НАТО втората по сила армия остава турската армия. Но ако говорим конкретно за европейския континент, най-боеспособната армия днес е украинската. Да, тя понесе огромни загуби, но придоби уникален боен опит, разработи нови технологии и създаде съвременни системи за безпилотно въоръжение, включително морски и подводни дронове. Това е отделно направление, което вече сериозно промени ситуацията в Черно море.
Именно затова наблюдаваме все по-тясно сътрудничество между Украйна и Турция. Това ясно се вижда в Украйна: военни специалисти от двете страни постоянно работят заедно, а редовно има посещения на високопоставени турски представители. Само през последния месец турският външен министър Хакан Фидан няколко пъти посети Украйна, срещна се с президента и с украинското ръководство.
Това сътрудничество има голям стратегически потенциал за много години напред. Подобен модел може да се превърне в пример и за други европейски държави.

Европейските стратези разбират всичко това. Но основният проблем на Европа днес е липсата на силно политическо лидерство.

За времето на войната в Украйна във Великобритания се смениха шестима министър-председатели, а в Германия – трима федерални канцлери. За каква дългосрочна стратегия можем да говорим, ако политическите лидери се сменят практически всяка година?

- Все по-често се коментира за възможни преговори между Киев и Москва. При какви условия подобен процес би могъл да стане реалистичен?
- За съжаление, към днешна дата, според мен, нито Русия, нито Украйна са готови за пълноценни преговори.
На първо място, защото и в двете държави съществува много силен вътрешен обществен натиск. Обществото се намира в състояние на изключително емоционално напрежение както в Русия, така и в Украйна. На второ място, Русия днес не е готова да направи сериозни компромиси. Но и Украйна се намира в ситуация, в която е практически невъзможно да си представим политик, депутат, министър или който и да е държавен представител, който доброволно би се съгласил да впише в Конституцията отказ от част от собствената си територия. Мисля, че ако подобен въпрос, не дай Боже, възникне във вашата страна, дори най-левите и най-проруско настроените депутати в България не биха гласували за предаването на част от българската територия на друга държава, например условно на Сърбия. Това е нереално. Това е напълно нереалистичен сценарий.
Затова, когато Русия поставя твърдо изискване в Конституцията на Украйна да бъде вписан официален отказ от окупираните територии, тя отлично разбира, че по принцип нито един държавник в света, включително и украински държавен представител, никога няма да се съгласи с това. Именно затова подобни условия още от самото начало са неприемливи. Ако обаче се обсъждат други варианти – например създаване на демилитаризирани или буферни зони, както е било с Палестина преди Втората световна война, международен мандат върху определени територии или други международноправни механизми, тогава подобни модели безусловно могат да бъдат предмет на обсъждане.

Разбираме, че съществува обществено мнение сред част от европейските граждани, че Европа е уморена от Украйна и от всичко, свързано с тази война.

Но съществува и политическият реализъм. По време на предизборни кампании европейските политици могат да говорят каквото си искат, но когато влязат в кабинетите си, се сблъскват с напълно различна реалност. Те разбират, че съществуват дългосрочни стратегически тенденции, формирани много преди тях, и са принудени да се съобразяват именно с тях, а не с предизборните си заявления.
Ще дам един прост пример. Доколкото разбирам, защото говоря с български журналист, вие познавате по-добре ситуацията в България, но това е моята гледна точка отвън. Румен Радев, когато беше президент, доста остро се изказваше по повод разполагането на американски самолети на летище София по време на напрежението между САЩ и Иран в самото начало. Но когато стана министър-председател, държавната политика впоследствие се разви по друг начин – и му се наложи да взема решения, свързани с присъствието на американска авиация на военни обекти в страната. Сега самолетите са на военно летище.
По същество остават непроменени четири основни компонента: има американски самолети, има Иран, има Съединени щати и има решения на правителството. Всичко това продължава да съществува независимо от политическата риторика. Именно затова политиците често коригират позициите си след идването им на власт – те започват да работят не с лозунги, а с реалната политика. Някога Ото фон Бисмарк е казал, че съществуват реална политика и реални политици. Истинският държавник е този, който взема решения, изхождайки от интересите на собствената си държава. Да, понякога тези решения могат да противоречат на обществените настроения. Затова не бих се ориентирал прекалено много към емоционалното обществено мнение на част от европейските граждани. Като прагматичен човек предпочитам да се ориентирам към реалността, която днес съществува на земята и във въздуха.
Но официалният отказ на Украйна от собствената ѝ територия днес изглежда политически невъзможен.

- Наблюдаваме кадрови промени на най-високите държавни постове в Украйна. В обществото също се провеждат протести във връзка с отстраняването на Михаил Фьодоров. Какви политически стъпки предприема президентът Володимир Зеленски и защо не всички те срещат подкрепа сред гражданите?
- Президентът Зеленски е на власт вече достатъчно дълго, но му се наложи, защото нямаше избор. Заради военното положение избори не бяха проведени. Но тук има две гледни точки. Първата е, че в обществото постепенно се натрупват вътрешно напрежение и недоволство. То се проявява в най-различни форми, включително в протестите срещу кадровите решения, сред които и освобождаването на Михаил Фьодоров, към което аз се отнасям скептично. Писал съм по тази тема нееднократно още когато той беше министър. Трудно ми е да преценя какво точно е подтикнало президента да вземе това решение. Но мога да кажа, че подобни стъпки не укрепват доверието към властта. Всеки протест и всяка неочаквана кадрова промяна пораждат допълнителни въпроси в обществото.
Същевременно трябва да се разбира спецификата на украинската система на управление. В нашия модел министърът на отбраната отговаря преди всичко за сключването на договори за закупуване на въоръжение. Всички ключови решения, свързани с воденето на войната, се вземат от Генералния щаб.
Съвсем различно значение имат назначенията на главнокомандващия на Въоръжените сили на Украйна. Това вече са изцяло военни решения.

Аз не съм военен специалист, но мога да кажа, че новият военен министър Евгений Хмара е представител на новото поколение украински офицери.

Това е човек, който воюва от 2014 година. Той е на около 45 години и през последните 12 години е натрупал не теоретичен, а реален боен опит. Той не е изучавал войната съветските военни учебни заведения. Не казвам, че те са били лоши, но това е съвсем различен опит.

- Значи може да се каже, че именно като участник в бойните действия той знае какво представлява войната от първо лице?
- Да, точно така. В негово лице виждаме човек, който познава войната непосредствено. След назначаването му видяхме буквало вой от страна на руските пропагандисти, а това според мен означава, че президентът Зеленски е направил правилен избор.
Днешната война изисква съвсем различен подход към управлението на армията. Необходимо е решенията да се вземат на друго ниво, нужна е напълно различна система на командване. През 2024 година многократно ми се наложи да бъда на фронтовата линия и да разговарям с командири на бригади и подразделения. Всичко това се случваше извън официални мероприятия, в неформална обстановка. Видях съвсем различна философия на управление. Командирите на място разполагат със значително по-голяма свобода на действие. Те самостоятелно оценяват обстановката, бързо вземат решения и не чакат постоянни указания от по-високо ниво. Именно тази гъвкавост в управлението и асиметричният подход позволяват на украинската армия да действа много по-ефективно в съвременните условия.

- Как според вас ще изглежда Украйна след края на конфликта…
- Честно казано, не виждам края на войната в близко бъдеще. Смятам себе си по-скоро за песимист. Дори и да бъде подписано някакво мирно споразумение, то най-вероятно ще бъде само временно. Основният проблем не е толкова в самата Руска федерация, колкото в съществуването на имперското им съзнание. Докато този начин на мислене не се промени, ще бъде много трудно да се говори за траен мир. Това имперско мислене съществуваше още по времето на Руската империя, след това се запази и в Съветския съюз, където постоянно се насаждаше идеята за „големия брат“.
Така беше създаден Варшавският договор.

На практика съществуваше идеята за „големия брат“, който създаде тази организация и смяташе, че всички останали държави са по някакъв начин по-малко самостоятелни, по-глупави.

Става дума за Румъния, Полша, Чехословакия, Югославия, България и Унгария. На тях им беше отредена ролята на по-малки партньори, които се нуждаят от този „голям брат“. Тито беше практически единственият лидер, който сравнително бързо се отказа от този модел, защото разбра, че не трябва да съществува никакъв „голям брат“. И докато този имперски наратив не изчезне, докато продължава да съществува, всички ние ще живеем в свят на постоянна опасност и напрежение в отношенията с Руската федерация. Именно затова в продължение на десетилетия на много държави от Източна Европа беше внушавано, че не са способни сами да определят съдбата си. Историята показа, че далеч не всички бяха готови да се примирят с подобен модел. Докато подобен начин на мислене се запазва, сигурността в Европа ще остане под заплаха.

Важно е да се разбере, че резултатът от тази война ще определи не само бъдещето на Украйна и Русия. Той ще окаже огромно влияние върху цялата архитектура на европейската сигурност и върху НАТО.

Убеден съм, че след края на войната НАТО неизбежно ще бъде изправен пред сериозни промени. Алиансът или ще бъде дълбоко реформиран, или ще се сблъска с необходимостта напълно да преразгледа своите подходи към сигурността.

НАТО или ще се разпадне, или ще бъде коренно преструктуриран. Това вече е факт.

Защото самото понятие за Северноатлантическия алианс, който беше създаден като противовес на Варшавския договор, особено след идването на Тръмп, се промени. НАТО показа определена неефективност. Когато днес страна членка на НАТО обсъжда необходимостта да отнеме Гренландия от друга държава в рамките на Алианса, когато вътре в самия Алианс възникват подобни дискусии, това показва новата реалност. На практика НАТО се сблъсква със ситуация, в която една държава членка на Алианса предявява териториални претенции към друга държава членка, а ръководството на НАТО предпочита да заема изключително предпазлива позиция. Аз не разказвам някакви анекдоти. Говоря за това, което всички ние видяхме и наблюдавахме. И отново ще кажа: основната реформа ще бъде или голяма трансформация на НАТО, или неговият разпад. А на негово място могат да се появят регионални блокове.
Но по тази тема вече трябва да разсъждават хората, които се занимават с геостратегия, геополитика и въпросите на външнополитическите интереси на държавите. Защото сега е трудно да се каже какви точно ще бъдат тези регионални блокове в бъдеще. Очевидно е само едно: в дългосрочна перспектива – през следващите 20 години – всичко ще зависи от това кои интереси държавите ще определят като свои приоритети. Това също е нова политическа реалност, която вече не може да бъде пренебрегвана.
---------------------------------
Професор Виталий Барвиненко, доктор на юридическите науки, е украински политик, бивш народен депутат от Върховната рада на Украйна с три парламентарни мандата (2007–2019 г.). Роден е през 1981 г. в Белгород-Днестровски, Одеска област. Завършил е Одеския национален университет „И. И. Мечников“ със специалност „Международни икономически отношения“ и има образование в областта на държавното управление и правото. Преди политическата си кариера работи в местната администрация и аграрния сектор. Като депутат участва в комисии, свързани със строителството, регионалното развитие и правоприлагането. През годините е бил представител на различни политически формации и независим кандидат. След края на парламентарната си кариера продължава работа в областта на публичното управление и анализа на политическите процеси в Украйна.