Цветелина Ватовска пред ФАКТИ: Европа гори, защото хората усещат, че губят контрол над живота си

Европа е изправена пред нарастващо социално недоволство, икономически натиск и сериозни предизвикателства пред сигурността. Високите цени, жилищната криза, енергийната политика и решенията на европейските лидери поставят въпроса накъде върви континентът и кой понася последствията от политическите грешки. На този фон България трябва да преосмисли собствените си приоритети, да укрепи отбраната си и да защити националните си интереси. Но дали ще стане… Пред ФАКТИ говори адвокат Цветелина Ватовска.

– Г-жо Ватовска, Европа отново е изправена пред социално недоволство, протести и сблъсъци. Какво стои зад този гняв и защо все повече хора губят доверие в управляващите?
– Европа гори. Милано, Италия, Париж, Франция, Португалия – на различни места хората излизат по улиците, защото усещат, че губят контрол върху собствения си живот. Високите цени, непосилните наеми, влошаващите се обществени услуги и изоставането на доходите от разходите създават усещане за безизходица.
Работиш цял месец, а накрая се чудиш как ще покриеш сметките, наема, храната и горивото. Младите трудно могат да си позволят собствено жилище, семействата се задъхват от разходи, а перспективата за по-добро бъдеще става все по-несигурна.
Това, разбира се, не оправдава палежите, погромите и вандализма.

Но не можем да се преструваме, че не разбираме откъде извира този гняв.

Когато управляващите остават глухи за проблемите на хората, накрая улицата започва да говори вместо тях. Големият въпрос е дали европейските политици не вземат решения, без да мислят достатъчно за последствията им. Когато политиката се откъсне от ежедневието на гражданите, доверието в институциите неизбежно започва да се разпада.

– А къде остава и европейската политика спрямо Русия. Санкциите трябваше да окажат натиск върху Москва, но кой в крайна сметка плаща сметката?
– Европейският бизнес и обикновените европейци понасят част от цената чрез енергийните разходи, натиска върху производството и поскъпването на живота. Това се отразява и на държавните бюджети, които трябва да финансират все повече потребности в условията на икономическа несигурност.
Разбира се, санкциите имат различни ефекти върху руската и европейската икономика и не бива да се твърди, че Русия не понася загуби. Въпросът е дали Европа е направила достатъчно, за да ограничи собствените си уязвимости и да подготви икономиките си за последствията от тези решения.
Проблемът не е просто в това дали една политика е морално или политически оправдана. Проблемът е и дали е добре планирана, дали има ясни цели и дали са предвидени механизмите за защита на европейските граждани и предприятия.

Путин играе шах.

Европа не може да си позволи да мисли само ход за ход, без да има дългосрочна стратегия.

– Възможно ли е целта на Москва да е не само Украйна, но и една отслабена и разединена Европа? И може ли Вашингтон винаги да бъде гарант за европейските интереси?
– Това са въпроси, които европейските лидери трябва да си задават сериозно. Отслабването на европейското единство и задълбочаването на вътрешните противоречия биха били в интерес на всеки външен играч, който иска да ограничи влиянието на Европа. Но конкретните намерения на Москва трябва да се оценяват въз основа на действията и наличните доказателства, а не само на предположения.
Същото важи и за отношенията със Съединените щати. Трансатлантическото партньорство е важно, но националните интереси на съюзниците невинаги съвпадат напълно. Не можем да приемаме, че някой друг автоматично ще постави европейската сигурност и икономика на първо място.

Ако нямаш собствен план, винаги рискуваш да плащаш за чуждите грешки.

Европа трябва да бъде способна да защитава интересите си, да укрепва икономиката си и да поема по-голяма отговорност за собствената си сигурност.

– Енергийната политика на ЕС…. Къде Европа допусна грешки и как трябва да изглежда една по-прагматична стратегия?
– Европа се нуждае от цялостна и прагматична енергийна стратегия, а не от решения на парче. Не можеш да затваряш работещи мощности, включително атомни централи там, където е възможно те да бъдат запазени безопасно и икономически целесъобразно, без да имаш ясна представа с какво ще ги замениш и колко ще струва това.

Токът не се произвежда с лозунги.

Индустрията не работи с пожелания, а хората не плащат месечните си сметки със зелени обещания. Необходимо е да имаме разумен енергиен микс, сигурни доставки и електроенергия на конкурентни цени. Зелената трансформация трябва да върви ръка за ръка с индустриалната конкурентоспособност, енергийната сигурност и социалната поносимост. Европа трябва да мисли как да запази и развива производството си, а не как да го изтласка извън собствените си граници. Ако предприятията се местят в държави с по-ниски производствени разходи, континентът рискува да загуби работни места, технологии и стратегическа автономност.
Не става дума да се отказваме от модернизацията, а да я осъществяваме разумно, с ясни цели и реалистична оценка на разходите.

– Освен енергетиката, кои други политики трябва да бъдат преосмислени, за да възстанови Европа конкурентоспособността си?
– Европа трябва да инвестира целенасочено в областите, в които има потенциал да бъде водеща – информационните технологии, изкуствения интелект, киберсигурността и високотехнологичните производства. Необходимо е да намали ненужната бюрокрация и да създаде условия предприятията да се развиват, да внедряват иновации и да създават добре платени работни места. Същевременно миграцията изисква ясни правила, ефективен контрол на външните граници и работеща система за разграничаване между хората, които имат право на международна закрила, и тези, които нямат право да останат. Управлението на миграционните потоци не може да се основава нито на безконтролно допускане, нито на пренебрегване на законовите и хуманитарните задължения.

Сега Европа прилича на брюкселска дантела, проядена от нафталин – красива на думи, но заседнала в миналото, докато светът около нея се променя с бясна скорост.

Нуждаем се от по-малко бюрокрация, повече стратегическо мислене и политика, която отчита реалните потребности на гражданите и бизнеса.

– На фона на всички тези предизвикателства България готова ли е да защити собствените си интереси и сигурност?
– Черно море не е далечен проблем, а наш пряк съсед. НАТО е ключова гаранция за националната ни сигурност, но членството в Алианса не означава, че можем да чакаме някой друг да свърши нашата работа. Сега не е необходимо чужд войник да премине границата, за да бъде парализирана една държава.

Дронове, кибератаки и саботажи могат да засегнат енергетиката, комуникациите, транспорта и пристанищата ни.

България трябва да развива способности за откриване, проследяване и неутрализиране на подобни заплахи, както и за защита на критичната инфраструктура. Това изисква модерни технологии, добре подготвени специалисти, координация между институциите и сътрудничество със съюзниците.
Подготовката трябва да започне преди кризата, а не когато тя вече е на прага ни. Не можем да говорим за национална сигурност само през призмата на военната техника. Тя включва също устойчивост на институциите, надеждни комуникации, енергийна независимост и способност на държавата да функционира при извънредни обстоятелства.

– Означава ли това, че България трябва да преосмисли отношението си към Европейския съюз и НАТО?
– Европа и евроатлантическият съюз не са точно това, което някои от нас си представяха, когато България се присъедини към тях. Това обаче не означава, че трябва да се отказваме от съюзите си.

Означава да престанем да гледаме на света през розови очила и да разберем, че съюзите не отменят националните интереси.

Членството в ЕС и НАТО дава на България възможности за сътрудничество, икономическо развитие и сигурност. Но тези възможности трябва да бъдат използвани активно. Ние трябва да участваме в решенията, да отстояваме позициите си и да изграждаме собствени способности.

Никой няма да мисли за България повече от самите нас.

Това не е призив към изолация, а към отговорност. Съюзничеството е най-полезно, когато страната има ясни приоритети и знае какво иска да постигне.

– Какво трябва да се промени най-напред, за да не се превърне Европа в заложник на поредната криза?
– Трябват ни лидери със стратегия, а не политици, които просто реагират на поредното извънредно събитие. Необходимо е да мислим в перспектива – за икономиката, енергетиката, технологиите, сигурността и качеството на живот.

Европа трябва да възстанови доверието на гражданите си, като покаже, че решенията ѝ водят до реални резултати.

Не е достатъчно да се обяснява колко правилен е избраният курс. Хората трябва да виждат, че могат да си позволят жилище, че трудът им осигурява достоен живот и че държавата е способна да ги защити. Време е да свалим илюзиите и да мислим трезво за бъдещето си. Защото Европа гори, хората плащат сметката, а управляващите продължават да ни уверяват колко правилен е курсът. Не бива да се събудим един ден пред приказката, че царят е гол, а ние просто сме отказвали да го видим.