Какво да знаем за ретинопатия на недоносеността? Д-р Лора Бинева пред ФАКТИ

Д-р Лора Бинева, лекар-специализант по офталмология в „Александровска болница“, бе отличена с награда за най-добър постер за млад учен до 35 години (Best Poster Award) в рамките на 51-вата годишна среща на Европейското дружество по детска офталмология (EPOS), проведена в Букурещ, Румъния. Отличията са спечелени в конкуренция със 74 международни разработки, представени от водещи европейски клиники и университетски центрове. Д-р Бинева е отличена в категория „Заболявания на ретината и ретинопатия на недоносеността“ за най-добър постер „Оценка на зрителните функции при недоносени деца“. Ето какво сподели д-р Лора Бинева пред ФАКТИ.

- Д-р Бинева, какво ви мотивира да изследвате зрителното здраве на недоносените деца и какво е най-важното послание на вашето проучване?
- Недоносените деца са особено уязвима група - тяхната зрителна система е изложена на въздействието на фактори от неонаталния период, които могат да повлияят нейното структурно и функционално съзряване. Най-тежките увреди могат да възникнат при установена ретинопатия на недоносеността, но тя не е единственото възможно последствие от преждевременното раждане.
В нашето проучване са включени 59 деца, родени преди 32-ра гестационна седмица. Установи се, че зрителните нарушения са чести както при децата с ретинопатия на недоносеността, така и при тези без нея. Това подчертава необходимостта от дългосрочно офталмологично проследяване на всички деца, родени преждевременно.

- Какво представлява ретинопатията на недоносеността и защо се развива при някои бебета, родени преждевременно?
- Ретинопатията на недоносеността представлява тежко съдово заболяване на незряла ретина, което продължава да бъде водеща причина за предотвратима слепота сред преждевременно родените деца.
След раждането, промените в кислородната концентрация и други фактори, свързани с незрялостта на организма, могат да нарушат нормалното развитие на кръвоносните съдове в ретината. В някои случаи се образуват патологични съдове, които могат да доведат до кръвоизливи, образуване на фиброзна тъкан и отлепване на ретината. Рискът е най-висок при децата с по-ниска гестационна възраст и тегло при раждането, като значение имат и протичането на бременността, неонаталния период и съпътстващите заболявания.
Важно е да подчертаем, че ретинопатията може да има различна тежест. Много форми регресират спонтанно, докато тежките форми изискват своевременно лечение. Именно затова скринингът и проследяването според установените критерии са от ключово значение.

- Какви са основните резултати от проучването и какви разлики установихте между децата с ретинопатия и тези без нея?
- В проучването сравнихме две групи недоносени деца - с ретинопатия на недоносеността (33 деца) и без установена ретинопатия (26 деца). Анализирахме три основни показателя при всяко дете: зрителна острота, рефракционни нарушения и отклонения в ортоптичния статус (нарушения в съвместната работа на двете очи).
При оценката на зрителната острота, понижение беше установено при 10 от общо 26 от децата без ретинопатия и при 25 от общо 33 от децата с ретинопатия. Рефракционните нарушения също бяха чести и в двете групи, като се наблюдаваха по-високи стойности при децата с ретинопатия: 22 деца от 33, спрямо 13 от 26 при децата без ретинопатия. По отношение на очедвигателните нарушения, установихме отклонения при 12 от 26 в групата без ретинопатия и при 18 от 33 в групата с ретинопатия. Тези резултати показват, че наличието на ретинопатия на недоносеността е свързано с по-висока честота на някои зрителни нарушения, но липсата и не изключва проблеми със зрението.


- Защо недоносените деца могат да имат проблеми със зрението дори когато не са диагностицирани с ретинопатия на недоносеността?
- Това е един от най-важните въпроси, които поставя нашето проучване.

Зрителната система има сложно устройство и развитието и не зависи единствено от състоянието на ретината.

Преждевременното раждане може да повлияе върху развитието на различни очни структури, зрителните пътища и механизмите, чрез които двете очи работят в синхрон. Затова дори когато ретината се е развила без клинично значима ретинопатия, детето може да има късогледство, далекогледство, астигматизъм, кривогледство (страбизъм), намалена зрителна острота и други очни нарушения. Някои рефракционни нарушения и проблеми с очната моторика могат да се проявят в по-късна възраст. Нормалният резултат от скрининга за ретинопатия е много добра новина, но не представлява цялост оценка на зрително развитие.

- Кои са най-честите зрителни проблеми при тези деца и как могат да бъдат разпознати от родителите?
- В нашето проучване най-често установяваните зрителни нарушения бяха рефракционни аномалии, по-конкретно - астигматизъм и миопия. Те са особено важни в детска възраст, тъй като липсата на правилна корекция може да наруши нормалното развитие на зрителната система и да доведе до амблиопия.
Родителите невинаги могат да разпознаят тези нарушения по поведението на детето, но възможни сигнали са присвиване на очите, затруднено фиксиране на обекти. Понякога намаленото зрение в резултат на рефракционна аномалия може да се отрази върху двигателното развитие и ориентацията в пространството - например детето да изпитва затруднения при достигане на играчки, преценяване на разстоянията, придвижване и прохождане. Тези прояви не са специфични само за зрителните проблеми, но при наличие на съмнение е важно да се оцени зрителната функция.

- Колко дълго трябва да се проследяват недоносените деца и колко често е необходимо да посещават офталмолог, дори когато първите прегледи са нормални?
- При преждевременно родените деца, първите прегледи започват в 31 г.с. постменструална възраст за родените преди 27-ма г.с. и в 32-ра г.с. за родените след 27-ма г.с. В зависимост от находката, очният лекар индивидуализира графика за следващите прегледи. При нормално протекли изследвания в насока ретинопатия на недоносеността, се насрочва преглед на 6-месечна възраст. След това е необходимо посещение на кабинета на очния лекар веднъж годишно в случай, че липсват оплаквания и установени зрителни нарушения.

- Могат ли ранната диагностика и навременното лечение да предотвратят трайни зрителни увреждания?
- Да, в повечето случаи ранната диагностика и навременното лечение предотвратяват или ограничават трайните зрителни увреждания.
При ретинопатията на недоносеността, своевременното лечение на показаните случаи може да предотврати прогресията към тежки структурни увреждания на ретината.
При рефрационните нарушения, ранното предписване на подходяща оптична корекция осигурява ясен образ върху ретината и подпомага нормалното зрително развитие.
При амблиопия (“мързеливо око”), ранното откриване е особено важно, тъй като лечението е най-ефективно в периода, когато зрителната система все още се развива.
Навременното диагностициране на страбизма също позволява своевременно лечение и намалява риска от развитие на амблиопия.

- Кои състояния се повлияват най-добре, когато бъдат открити навреме?
- На първо място, това са рефракционните нарушения, при които подходящата оптична корекция може да осигури необходимия зрителен стимул за правилното развитие на зрението. Амблиопията е състояние, което се характеризира с намалена зрителна острота в резултат на неразвита зрителна система в едното око (по-рядко в двете очи). Настъпва поради некоригирани рефракционна аномалия, страбизъм или поради зрителна депривация (наличие на птоза, вродена катаракта и др.).

Колкото по-рано бъде установена, толкова по-добри са възможностите за лечение.

Страбизмът също изисква своевременна оценка, тъй като може да бъде свързан с амблиопия и нарушения в бинокулярното (двуочното) зрение.

- Какво бихте посъветвали родителите на деца, родени преждевременно, които смятат, че щом бебето няма ретинопатия, няма причина за допълнителни очни прегледи?
- Бих ги посъветвала да не пропускат профилактичните офталмологични прегледи, дори когато детето не е имало ретинопатия на недоносеността или тя е регресирала напълно. Родителните не трябва да чакат детето да започне да се оплаква, да присвива очи или да проявява видими затруднения. Малките деца невинаги могат да изразят, че не виждат добре, а понякога проблемът засяга само едното око и остава незабелязан.
Най-важното е да следват препоръките на своя офталмолог и да възприемат зрителното проследяване като част от цялостната рижа за развитието на недоносеното дете.