Учени се обявиха срещу един учебник по история

23 Октомври, 2026 11:22 1 128 58

  • учебници-
  • история и цивилизации-
  • образование-
  • румен радев-
  • учени

Историци, археолози и етнолози предупреждават, че мярката може да ограничи плурализма и критичното мислене в училище

Учени се обявиха срещу един учебник по история - 1
Снимка: БГНЕС

Историци, археолози и етнолози се обявиха срещу намерението да бъде въведен един учебник по „История и цивилизации“ в българските училища. В отворено писмо до министър-председателя Румен Радев те настояват плановете да бъдат преразгледани и предупреждават, че мярката може да ограничи избора на учителите и да отслаби развитието на критичното мислене.

Писмото е с копие до президента, председателя на Народното събрание, омбудсмана и министъра на образованието и науката. То е подписано от преподаватели в български университети и изследователи от Българската академия на науките и други научни институции. Позицията беше представена на пресконференция в Българската телеграфна агенция на 22 октомври. Подкрепата за нея надхвърля 200 историци от повече от десет университета и научни институции, съобщи доц. д-р Светослав Живков от Софийския университет.

Повод за реакцията е изказването на премиера от 15 септември. При откриването на учебната година в село Раковица, област Видин, Радев заяви, че образователната реформа е приоритет на правителството и че новият модел трябва да разчита на по един учебник по български език, българска история и география. „Министърът на образованието се е ангажирал да има само един учебник по български език и литература, както и един учебник по българска история и по география“, каза министър-председателят.

Авторите на писмото посочват, че след края на тоталитарния режим историческата общност е работила за премахване на комунистическата идеология и методология от обучението по история. Според тях създаването на различни, но проверени и одобрени учебници е част от демократизирането на образователния процес.

„Наличието на повече от един учебник по предмета „История и цивилизации“ не е сред причините за тези проблеми“, заявяват учените. Те напомнят, че всеки учебник се създава по изискванията на единна учебна програма и получава статут на учебник едва след одобрение от Министерството на образованието и науката.

Според подписалите писмото учителите са тези, които най-добре познават нивото, възможностите и нуждите на учениците в конкретния клас. Затова изборът между няколко одобрени учебника им позволява да подбират по-подходящи текстове, задачи и източници.

В писмото са посочени Франция, Испания, Италия, Полша и Естония като примери за системи, в които съществуват различни учебници и издателски практики. Авторите свързват образователните реформи във Финландия, Естония и Полша с децентрализацията, плурализма в преподаването и по-самостоятелната изследователска работа на учениците.

Учените противопоставят този модел на практиката с един учебник по история, която според тях се среща най-вече в държави с недемократични политически системи. Те предупреждават, че премахването на многообразието от учебни пособия може да доведе до налагане на „правилен прочит“ на миналото.

Подписали отвореното писмо:

Акад. Проф. д.н. Иван Илчев Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Проф. д.н. Веселин Янчев Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Проф. д.н. Димо Чешмеджиев Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Проф. д.н. Иван Билярски БАН, Институт за исторически изследвания

Проф. д.н. Иван Русев Икономически университет – Варна

Проф. д.н. Илия Г. Илиев БАН, Институт за исторически изследвания

Проф. д.н. Костадин Паев Югозападен университет „Неофит Рилски“

Проф. д.н. Красимир Т. Кръстев Шуменски ун-т „Еп. Константин Преславски“

Проф. д.н. Красимира Мутафова Великотърновски ун-т „Св. св. Кирил и Методий“

Проф. д.н. Любомир Огнянов Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Проф. д.н. Мария Тортика БАН, Инс-т за балканистика с ц-р по тракология

Проф. д.н. Мартин Иванов Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Проф. д.н Милко Палангурски БАН, Институт за исторически изследвания

Проф. д.н. Момчил Методиев Нов български университет

Проф. д.н. Олга Смолина БАН, Инс-т за балканистика с ц-р по тракология

Проф. д.н. Орлин Събев БАН, Инс-т за балканистика с ц-р по тракология

Проф. д.н. Пенчо Д. Пенчев Университет за национално и световно стопанство

Проф. д.н. Петър Стоянович БАН, Институт за исторически изследвания

Проф. д.н. Стефан Дечев Нов български университет

Проф. д.н. Христо Матанов Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Проф. д.н. Юра Константинова БАН, Инс-т за балканистика с ц-р по тракология

Проф. д-р Александър Николов Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Проф. д-р Александър Сивилов Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Проф. д-р Ангел Димитров БАН, Институт за исторически изследвания

Проф. д-р Ангелина Марковска Великотърновски ун-т „Св. св. Кирил и Методий“

Проф. д-р Антоанета Балчева БАН, Инс-т за балканистика с ц-р по тракология

Проф. д-р Борислав Гаврилов Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Проф. д-р Георги Якимов Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Проф. д-р Даниел Вачков БАН, Институт за исторически изследвания

Проф. д-р Добринка Парушева БАН, Инс-т за балканистика с ц-р по тракология

Проф. д-р Ивайла Попова Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Проф. д-р Ирина Колева Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Проф. д-р Лора Тасева БАН, Инс-т за балканистика с ц-р по тракология

Проф. д-р Мария Радева Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Проф. д-р Милияна Каймакамова Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Проф. д-р Мира Маркова Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Проф. д-р Надя Манолова-Николова Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Проф. д-р Пламен Павлов Великотърновски ун-т „Св. св. Кирил и Методий“

Проф. д-р Петко Ст. Петков Великотърновски ун-т „Св. св. Кирил и Методий“

Проф. д-р Райна Гаврилова Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Проф. д-р Росица Стоянова Шуменски ун-т „Еп. Константин Преславски“

Проф. д-р Румяна Маринова Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Проф. д-р Румяна Прешленова БАН, Инс-т за балканистика с ц-р по тракология

Проф. д-р Теодор Леков Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Доц. д-р Алека Стрезова БАН, Институт за исторически изследвания

Доц. д-р Александър Порталски Югозападен университет „Неофит Рилски“

Доц. д-р Ангел Джонев БАН, Институт за исторически изследвания

Доц. д-р Ася Атанасова Шуменски ун-т „Еп. Константин Преславски“

Доц. д-р Борис Стоянов Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Доц. д-р Боян Думанов Нов български университет

Доц. д-р Георги Н. Георгиев БАН, Институт за исторически изследвания

Доц. д-р Веселина Узунова Регионален исторически музей – Хасково

Доц. д-р Виолета Коцева Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Доц. д-р Вихра Баева БАН, Институт за етнология и фолклористика

Доц. д-р Владимир Златарски БАН, Институт за исторически изследвания

Доц. д-р Владимир Станев Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Доц. д-р Владислав Иванов БАН, Инс-т за балканистика с ц-р по тракология

Доц. д-р Георги Митрев Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Доц. д-р Гергана Дончева БАН, Инс-т за балканистика с ц-р по тракология

Доц. д-р Даниела Стоянова Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Доц. д-р Диана Мишкова Център за академични изследвания

Доц. д-р Димитър Гюдуров Нов български университет

Доц. д-р Димитър Димитров Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Доц. д-р Дора Калчева Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Доц. д-р Евгения Троева БАН, Институт за етнология и фолклористика

Доц. д-р Елмира Василева БАН, Инс-т за балканистика с ц-р по тракология

Доц. д-р Елица Стоянова Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Доц. д-р Зорка Първанова БАН, Инс-т за балканистика с ц-р по тракология

Доц. д-р Златомира Герджикова БАН, Инс-т за балканистика с ц-р по тракология

Доц. д-р Ива Кюркчиева БАН, Институт за етнология и фолклористика

Доц. д-р Ивалина Ефтимова Шуменски ун-т „Еп. Константин Преславски“

Доц. д-р Иван Вълчев Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Доц. д-р Иглика Мишкова БАН, Институт за етнология и фолклористика

Доц. д-р Илиана Борисова-Кацарова Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Доц. д-р Илия Илиев Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Доц. д-р Калин Йорданов БАН, Инс-т за балканистика с ц-р по тракология

Доц. д-р Калин Кирилов БАН, Инс-т за балканистика с ц-р по тракология

Доц. д-р Калоян Ганев Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Доц. д-р Костадин Гърдев БАН, Институт за исторически изследвания

Доц. д-р Лъчезар Стоянов Нов български университет

Доц. д-р Мария Баръмова Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Доц. д-р Мария Кисикова Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Доц. д-р Марияна Стамова БАН, Инс-т за балканистика с ц-р по тракология

Доц. д-р Мила Маева БАН, Институт за етнология и фолклористика

Доц. д-р Милена Петкова Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Доц. д-р Мирослава Георгиева Югозападен университет „Неофит Рилски“

Доц. д-р Михаил Груев Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Доц. д-р Никола Дюлгеров Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Доц. д-р Николай Тодоров Русенски университет „Ангел Кънчев“

Доц. д-р Петко Христов БАН, Институт за етнология и фолклористика

Доц. д-р Ралица Симеонова-Ганева Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Доц. д-р Росица Градева Американски университет в България

Доц. д-р Росица Лельова БАН, Институт за исторически изследвания

Доц. д-р Светла Янева Нов български университет

Доц. д-р Светлана Иванова Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Доц. д-р Светослав Живков Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Доц. д-р Симеон Кацаров Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Доц. д-р Симеон Симеонов БАН, Инс-т за балканистика с ц-р по тракология

Доц. д-р Симона Самуилова БАН, Институт за исторически изследвания

Доц. д-р Стоян Антонов Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Доц. д-р Тина Георгиева Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Доц. д-р Християн Атанасов Университет за национално и световно стопанство

Доц. д-р Юлия Симеонова Великотърновски ун-т „Св. св. Кирил и Методий“.

Доц. д-р Юлия Цветкова Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Гл. ас. д-р Александър Стоянов Нов български университет

Гл. ас. д-р Анелия Стоянова БАН, Институт за исторически изследвания

Гл. ас. д-р Анета Михайлова БАН, Инс-т за балканистика с ц-р по тракология

Гл. ас. д-р Бехрин Шопова БАН, Институт за етнология и фолклористика

Гл. ас. д-р Божидар Драганов Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Гл. ас. д-р Божидар Първанов БАН, Институт за етнология и фолклористика

Гл. ас. д-р Боряна Антонова-Голева БАН, Институт за исторически изследвания

Гл. ас. д-р Васил Балтаджиев Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Гл. ас. д-р Весела Атанасова БАН, Инс-т за балканистика с ц-р по тракология

Гл. ас. д-р Веселин Данов БАН, Инс-т за балканистика с ц-р по тракология

Гл. ас. д-р Веселка Радева Русенски университет „Ангел Кънчев“

Гл. ас. д-р Володя Милачков БАН, Институт за исторически изследвания

Гл. ас. д-р Дамян Борисов Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Гл. ас. д-р Делян Русев Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Гл. ас. д-р Десислава Владимирова Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Гл. ас. д-р Десислава Костадинова БАН, Институт за исторически изследвания

Гл. ас. д-р Джени Иванова БАН, Институт за исторически изследвания

Гл. ас. д-р Димитър Г. Добрев БАН, Инс-т за балканистика с ц-р по тракология

Гл. ас. д-р Евлоги Станчев БАН, Инс-т за балканистика с ц-р по тракология

Гл. ас. д-р Ели Филипова БАН, Инс-т за балканистика с ц-р по тракология

Гл. ас. д-р Ивайло Марков БАН, Институт за етнология и фолклористика

Гл. ас. д-р Ивайло Начев БАН, Инс-т за балканистика с ц-р по тракология

Гл. ас. д-р Ивелина Мишева БАН, Институт за исторически изследвания

Гл. ас. д-р Илия Вълев БАН, Институт за етнология и фолклористика

Гл. ас. д-р Кабалан Мукарзел Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Гл. ас. д-р Калина Пеева БАН, Инс-т за балканистика с ц-р по тракология

Гл. ас. д-р Кирил Господинов Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Гл. ас. д-р Константин Голев БАН, Институт за исторически изследвания

Гл. ас. д-р Кръстьо Йорданов БАН, Институт за исторически изследвания

Гл. ас. д-р Лили Грозданова Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Гл. ас. д-р Любомира Нъндол БАН, Институт за исторически изследвания

Гл. ас. д-р Маламир Спасов БАН, Инс-т за балканистика с ц-р по тракология

Гл. ас. д-р Маргарита Добрева БАН, Инс-т за балканистика с ц-р по тракология

Гл. ас. д-р Марио Филипов Регионален исторически музей - София

Гл. ас. д-р Мария Шушарова БАН, Инс-т за балканистика с ц-р по тракология

Гл. ас. д-р Мариянка Жекова БАН, Институт за етнология и фолклористика

Гл. ас. д-р Методи Методиев Нов български университет

Гл. ас. д-р Мина Маринова Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Гл. ас. д-р Мина Христова БАН, Институт по етнология и фолклористика

Гл. ас. д-р Петър Добрев Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Гл. ас. д-р Петър Стоилов Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Гл. ас. д-р Петър Й. Стоянов Университет за национално и световно стопанство

Гл. ас. д-р Ружа Попова БАН, Инс-т за балканистика с ц-р по тракология

Гл. ас. д-р Самуил Камбуров БАН, Инс-т за балканистика с ц-р по тракология

Гл. ас. д-р Светлана Антова БАН, Институт за етнология и фолклористика

Гл. ас. д-р Светослава Манчева Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Гл. ас. д-р Стамен Кънев БАН, Институт за етнология и фолклористика

Гл. ас. д-р Татяна Лефтерова Шуменски ун-т „Еп. Константин Преславски“

Гл. ас. д-р Теодор Димитров Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Гл. ас. д-р Юлий Емилов Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Гл. ас. д-р Юлия Попчева БАН, Институт за етнология и фолклористика

Гл. ас. д-р Явор Митов Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Гл. ас. д-р Янко Христов Югозападен университет „Неофит Рилски“

Ас. д-р Денис Иванов Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Ас. д-р Ивета Косева Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Ас. д-р Илияна Божова БАН, Институт за исторически изследвания

Ас. д-р Искрен Великов Русенски университет „Ангел Кънчев“

Ас. Елица Ненова Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Ас. Женя Добрева Шуменски ун-т „Еп. Константин Преславски“

Ас. Йордан Арнаудов Шуменски ун-т „Еп. Константин Преславски“

Д-р Александър Везенков

Д-р Арина Корзун БАН, Инс-т за балканистика с ц-р по тракология

Д-р Ангел Велинов БАН, Инс-т за балканистика с ц-р по тракология

Д-р Ангел Златков БАН, Инс-т за балканистика с ц-р по тракология

Д-р Андони Андреев Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Д-р Антон Венев Регионален исторически музей - Кюстендил

Д-р Даниел Иванов Регионален исторически музей – София

Д-р Виктория Лекова БАН, Инс-т за балканистика с ц-р по тракология

Д-р Димитър Петров Регионален исторически музей – Плевен

Д-р Зорница Велинова-Тренчева Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Д-р Красимира Узунова Исторически музей - Ивайловград

Д-р Кристина Бобева Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Докторант Десислава Босилкова Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Докторант Димитър Димов Нов български университет

Докторант Кристиян Лъсков Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Д-нт Мария-Антоанета Вангелова Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Докторант Кристиян Младеновски Регионален исторически музей – Плевен

Докторант Милен Вълчев Регионален исторически музей – Хасково

Докторант Радостин Христов Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Докторант Цветомира Антонова Нов български университет

Александър Станев Регионален исторически музей – София

Ангел Драгиев Регионален исторически музей – София

Антоанета Христова Регионален исторически музей – Кюстендил

Атанас Иванов БАН, Институт за етнология и фолклористика

Бианка Василева Регионален исторически музей – София

Васил Стоименов Регионален исторически музей – Кюстендил

Десислава Георгиева Регионален исторически музей – Плевен

Димитрина Димитрова Регионален исторически музей – Кюстендил

Елена Николова Регионален исторически музей – София

Емилия Харизанова Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Карина Симеонова Регионален исторически музей – София

Лиляна Темелкова Регионален исторически музей – Плевен

Лора Колева БАН, Институт по етнология и фолклористика

Любослав Александров Регионален исторически музей – Кюстендил

Марина Дойчинова Регионален исторически музей – София

Тодор Тодоров БАН, Инс-т за балканистика с ц-р по тракология


Поставете оценка:
☆ ☆ ☆ ☆ ☆
Оценка 1.6 от 16 гласа.


Подобни новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 Радев е Кон с капаци

    7 45 Отговор
    Учебника му са го писали руснаци.

    Като през руското робство.
  • 2 Имам дежавю

    5 27 Отговор
    от "развития" социализъм.
  • 3 Трол

    50 2 Отговор
    Целият този списък с учени ли е? А после се чудим защо имаме дефицит на овчари, кофражисти и футболисти.
  • 4 Продажник

    50 3 Отговор
    Ето пълен списък на продажниците и соросо..ИД..йите ,които ще продадат история и култура за грантове....жалки сте

    Коментиран от #8

  • 5 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 6 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 7 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 8 Мицкоски

    14 0 Отговор

    До коментар #4 от "Продажник":

    До един работат за мене .Я съм готов с новийот ви историчарски буквар .Те ще ви го дадат на децата.
  • 9 Толкова Много !

    19 0 Отговор
    Празни Глави !

    Учебниците !

    Може и да Са Пет !

    Но те трябва Да съдържат Поне едно Всеобщо Съдържание !

    А Не един Да разбере Едно !

    И Не Друго !

    Коментиран от #11

  • 10 идиоти вън

    32 1 Отговор
    Сигурно всички тези участват в писане на учебници, което ще рече, че движещи са парите, а не науката и грижата за образованието!!!
  • 11 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 12 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 13 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 14 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 15 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 16 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 17 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 18 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 19 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 20 Професори и издатели не се налараха

    20 1 Отговор
    Е, как, бизнесът с писане на учебници ще умре. Сега всеки професор с учебник, и консултант на още няколко. Колкото професора, толкова учебници, ако трябва ще има и няколко истории на България, за да лапат още пари, доказвайки, че тяхната е вярната.
  • 21 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 22 Ха ха

    25 1 Отговор
    Запомнете ги тези" учени".Те докараха България до такова дередже да говориме за 500 г."присъствие ".
  • 23 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 24 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 25 🦉🦉🦉🦉

    15 1 Отговор
    Тя математиката, географията, историята и пр.
    когато са с повече учебници- повече ПРуФЕСуРИ ще се нагушат ❗

    Коментиран от #27

  • 26 Емил

    19 1 Отговор
    Вместо да се съберат и заедно да създадат един учебник, което ще доведе до по-малко разходи за родителите и по-качествена работа за учителите, те се подписват против него!
    Това значи ли, че всички до един се издържат от издаване и продажба на различни учебници, и имат користния интерес от това разнообразие а не от обективност?!
  • 27 🦉🦉🦉🦉

    10 1 Отговор

    До коментар #25 от "🦉🦉🦉🦉":

    В единия ще пише , че Слънцето изгрява от Изток, а в другия , че Слънцето залязва на Запад ❗

    Коментиран от #33

  • 28 НИК

    15 0 Отговор
    Ако някой си направи труда да провери ще види, че всички от изброените или поне 90% от тях участват в авторски колективи към съответните издателства, които съставят тези учебници по история. Та въпроса не е в липсата на плурализъм, комунизъм или други измишльотини, а чисто и просто в ПАРАТА, която ще загубят, ако им секне кранчето с ежегодното писане на учебници на академичен стил, които децата все по малко разбират и осмислят. ПАРАТА ДВИЖИ ИНТЕРЕСА И КЛАТИ ФЕСА.
  • 29 Истина

    0 5 Отговор
    Eдна малка забележка - ТРАКИ НЯМА - те са измислица на данайците и думата ТРАКИ за тях означава диваци.

    A ето и моят СЛЪНЧЕВ, ЛЪЧ, РАЗУМ))) що изтегли от тъмнината на (((ВСЕЛЕНАТА))) понеже извън нашата вселена е мрак, а вътре в нея е тъмнина и светлина
    и България ще пребъде понеже е Божествена

    1. Аспарух е говорел на Български език, архаичен на днешния.
    2. Скитите и сарматите са говорели на език от българската езикова група, които някои наричат от глупoст "славянска".
    3. През 6-7в век хората живеещи на територията на Полша и Беларус са говорели на български език.
    4. Готите са племенна общност говореща на език от българската езикова група.
    5. Прародината на българите е България.
    6. Предполагам, че съвременните българи са 60% древни българи и 30% други европеиди.
    7. През 4в. по нашите земи се е говорел предимно български език.
    8. Власите през 8в. са българи.
    9. Съвременният гръцки език е изкуствен език, а съвременният български език произхожда от българския език.
    10. "Прабългари" няма.
    11. "Траки" няма.
    12. Древните "македони" са били българи.

    Коментиран от #50

  • 30 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 31 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 32 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 33 🦉🦉🦉🦉

    3 0 Отговор

    До коментар #27 от "🦉🦉🦉🦉":

    И никой не казва какво се случва когато двама кандидатстуденти пишат две различни неща, например:

    1. България е малка държава на Балкания.
    / Балкания, по подобие на Скандинавия
    а че сме малка ни го повтарят всеки ден/

    2. България е страна в Западна Европа, сред първата 1/3 от страните в ЕсеС и в цяла Европа!
    /два факта , които евроатлантиците МРАЗЯТ да чуват/
    🤔🤔🤔🤔
  • 34 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 35 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 36 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 37 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 38 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 39 казах

    5 0 Отговор
    Много русофоб, много хрантут сме имали. Единственото нещо, което ги е обединило тези хора е русофобията. Мекерета като илчев, павлов, матанов и всички други. Особено ярък еничар е единствения академик.
  • 40 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 41 ДЪРТ ДАСКАЛ

    6 0 Отговор
    Като има няколко учебника по история учителят от всички ли ще преподава и ученикът от всички ли ще учи едновременно? Явно учителят ще преподава от учебник, който е избрал според вижданията и предпочитанията си и ученикът ще учи от него! Всичко друго са манипулации в изгода на професорите - автори и на издателите!
  • 42 Решение ❗

    9 1 Отговор
    Върнете учебниците от комунизма : текстовете бяха разбираеми , българчетата знаеха историята си , а учениците ни печелеха международните олимпиади !
  • 43 Защо

    3 0 Отговор
    Са толкова тежки къде ги печатат раницата тежи яко
  • 44 отврат

    3 0 Отговор
    Толкова много професори в резултат на верижна реакция ли са се появили.
  • 45 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 46 Не видях познати имена ...

    1 0 Отговор
    БАН , е трагедията на българското писмо и четмо!
    Може листа с рез-или да имат мнение в науката на страната ни???
  • 47 Прогноза

    1 1 Отговор
    Турците и янките са натиснали Радев за учебник , в който кравето и турчина ни освобождават от руските султани .
  • 48 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 49 Не видях познати имена ...

    0 3 Отговор
    но видях "сянката" на Съветска Русия ,
    да се кефи на пропагандата си!
  • 50 7373737272

    1 0 Отговор

    До коментар #29 от "Истина":

    Бре, познато е това. Ще кажеш, че си го копирал от лекциите в Тавистокския колеж на тема „Как да разложим един народ отвътре чрез подмяна на историята и внедряване на нови идеи, които водят до война между поколенията и разложение на обществото
  • 51 Не видях познати имена ...

    2 0 Отговор
    Всички тези т.н. учени ,от БАН
    са защитили една и съща тема ,
    някои от тях, дори и не се явявали на защита на дисертацията си!
    Бракувайте всички дипломи и на изпит отново!!!
    За да им видим " рез-ила"!!!
  • 52 фсийка

    1 0 Отговор
    Значи гледах ги всичките тези лъжци докато бръщолевят. Ако имах власт щях още от вчера да ги изгоня от държавната заплата. Професори и доценти национал предатели. Искал бил да има много учебници по история и български език??? Колко истории има България и колко български езика че правим различни учебници бре??? Слава на Господ Иисус Христос и езика ни е 1 и историята ни е една и географията си е география. Няма да можете да лапате пари докато си пишете по 1000 учебника но това си е ваш проблем. Защо го прехвърляте на гърба на българите??? Срамота. Трябваше да ви изритат всичките лъжци дето бръщолевихте и даже и за да се впишете в глупоста и Русия споменахте че е виновна. Глупаци.
  • 53 604

    4 0 Отговор
    синът ми е в 5 клас и чантата му тежи около 7-10кг!!!!!!
  • 54 Денис

    1 0 Отговор
    Денис е шпиндел
  • 55 Еееее

    1 0 Отговор
    Много учени бе, според тях колко истории трябва да има,историята е една.
  • 56 Редник

    0 0 Отговор
    Последният да затвори вратата.
  • 57 Колев

    0 0 Отговор
    Зашеметен съм! И ако всеки от тях напише учебник!? Тежко и горко на българския ученик! И накрая нищо не знаят! Колко народ получава заплати, само защото интерпретира историята по свой начин! И като им знам ЕГН тата, да не забравят , че са учили от един учебник.....

    Учебникът да е един. На разбираем език- фактите. Всичките.... Това е
  • 58 Анонимен

    0 0 Отговор
    Всички изброени господа научни капацитети са наливали знания ,подобно на фуния,в главите на учениците поради което те са станали разногледи.Исторически погледнато истината за отечеството ни е чиста и свята република,за която е копнеел дякона В.Левски.
Новини по градове:
Новини Айтос, Новини Балчик, Новини Банкя, Новини Банско, Новини Благоевград, Новини Бургас, Новини Бяла, Новини Варна, Новини Велико Търново, Новини Велинград, Новини Видин, Новини Враца, Новини Габрово, Новини Добрич, Новини Каварна, Новини Казанлък, Новини Калофер, Новини Карлово, Новини Карнобат, Новини Каспичан, Новини Китен, Новини Кнежа, Новини Козлодуй, Новини Копривщица, Новини Котел, Новини Кресна, Новини Кърджали, Новини Кюстендил, Новини Летница, Новини Ловеч, Новини Лом, Новини Луковит, Новини Мездра, Новини Монтана, Новини Несебър, Новини Нова Загора, Новини Нови Пазар, Новини Обзор, Новини Оборище, Новини Омуртаг, Новини Павликени, Новини Пазарджик, Новини Перник, Новини Петрич, Новини Плевен, Новини Пловдив, Новини Поморие, Новини Правец, Новини Радомир, Новини Разград, Новини Разлог, Новини Русе, Новини Самоков, Новини Сандански, Новини Сапарева Баня, Новини Свети Влас, Новини Свиленград, Новини Свищов, Новини Своге, Новини Севлиево, Новини Силистра, Новини Симитли, Новини Сливен, Новини Смолян, Новини Созопол, Новини Сопот, Новини Средец, Новини Стара Загора, Новини Стрелча, Новини Суворово, Новини Тетевен, Новини Троян, Новини Трън, Новини Трявна, Новини Тутракан, Новини Търговище, Новини Харманли, Новини Хасково, Новини Хисаря, Новини Царево, Новини Чепеларе, Новини Червен бряг, Новини Черноморец, Новини Чипровци, Новини Чирпан, Новини Шабла, Новини Шумен, Новини Ябланица, Новини Ямбол, Новини Всички градове