Не усещаме холестерола, но сърцето ни плаща цената

Има заболявания, които болят, има състояния, които ни карат да потърсим лекар веднага, а има и такива, които години наред не дават нито един симптом, докато тихо променят бъдещето – на нас и нашите близки.

Инфарктът и инсултът не идват без предупреждение, те често се възприемат като внезапни събития и най- често предупреждението остава незабелязано, а в действителност развитието им започва години по-рано.

Повишеният LDL-холестерол е този рисков фактор които алармира. Той не нарушава ежедневието ни, не ни кара да останем вкъщи и не ни изпраща тревожни сигнали – не вдига температура, не стяга гърдите и не кара човек да се задъхва, докато артерията не е вече сериозно увредена, поставяйки основите на инфаркт или инсулт. Холестеролът влиза безшумно в стената на съда, плаката расте бавно, луменът се стеснява и през цялото това време човека следва своя ежедневен ритъм – работа, спорт, развлечения.

Защо е толкова важно да познаваме лабораторните си показатели, каква роля играе фамилната предразположеност, кои са най-разпространените заблуди и как всеки от нас може да намали риска за сърцето си, да знае индивидуалния си сърдечно съдов риск.

Днес разговаряме с д-р Добрин Калчев, специалист кардиолог с над 10 години клиничен опит в диагностиката, лечението и профилактиката на сърдечносъдовите заболявания. Д-р Калчев е част от екипа на Специализирана болница за активно лечение по кардиология в гр.Варна. Осъществява амбулаторна практика в ДКЦ ,,Св.Екатерина,, и МЦ ,,Одесос,, гр.Варна

• Д-р Калчев, защо наричаме холестерола „тих“ рисков фактор?

Повишените стойнстти на липидите в кръвта почти никога не предупреждават за присъствието си. Човек може да има значително отклонение на LDL-холестерол в продължение на години и да се чувства напълно здрав. В същото време в артериите му постепенно се натрупват атеросклеротични плаки. Това е бавен процес, който протича без болка и без симптоми, докато един ден не се прояви като инфаркт, инсулт или друго сериозно съдово усложнение.

• Много хора казват: „Чувствам се добре, значи съм здрав“. Колко подвеждащо може да бъде това?

Това е една от най-опасните заблуди, които срещам. В ежедневната си практика виждам пациенти, които до деня на инфаркта са водили активен живот, и не са имали никакви оплаквания и са дошли при нас с остър коронарен синдром. Обратното също е вярно – човек може да се чувства уморен по съвсем друга причина и LDL да е в норма. Затова ,,чувствам се добре,, не отменя изследването. Липидният профил не може да се познае по усещане.

Когато говорим за сърдечносъдов риск, не е важно само как се чувстваме днес. Важно е какво се случва в организма ни през последните 10, 20 или 30 години. Холестеролът, високото кръвно налягане и диабетът могат дълго време да се развиват безсимптомно.

• Ако трябваше да изберете само един показател от изследванията на човек, който да Ви подскаже какво е бъдещето на неговото сърдечносъдово здраве, кой би бил той?

LDL-холестеролът безусловно! Това е показателят с най-категорична научна връзка с развитието на атеросклерозата и сърдечносъдовите събития.

Разбира се, оценката на риска е комплексна. Възрастта, тютюнопушенето, артериалното налягане, диабетът и фамилната анамнеза също са от огромно значение. Но високият LDL-холестерол остава двигателят на процеса, той е директно свързан с натпупването на плака. Колкото по-висок е и колкото по-дълго остава такъв, толкова по-голям е негативния товар върху артериите. Една стойност на 35 години ми говори повече за следващите 30, отколкото същото число, но измерено за първи път на 65.

• Освен LDL-холестерола, кои лабораторни показатели заслужават специално внимание?

Всеки липиден профил трябва да включва LDL-холестерол, HDL-холестерол, триглицериди и общ холестерол.

• Често чуваме, че инфарктът „се случва изведнъж“. Има ли всъщност дълга история преди този момент?

Инфарктът е последната глава на история, започнала много по-рано. Години наред холестероловите частици се натрупват в стените на артериите, образуват плаки и постепенно стесняват съдовете. LDL частиците преминават в стената на съда, окисляват се, поддържат възпаление, плаката расте и в един момент фиброзната шапка на плаката може да се разкъса и да доведе до образуване на тромб, който прекъсва кръвоснабдяването на сърцето.

За пациента това изглежда внезапно. За кардиолога това е процес, развивал се десетилетия. Неконтролирания LDL е горивото на този процес – колкото по-дълго е висок, толкова по-голяма е вероятността плаката да стане нестъбилна.

• Коя е най-честата фраза, която чувате от пациенти след инфаркт или поставяне на стент?

,,Докторе, на мен ми нямаше нищо. Чувствах се добре,,

„Ако знаех по-рано, щях да обърна повече внимание.“

Това са думи, които чувам твърде често. Това, което бих искал, е по-просто от колкото звучи – изследване на липиден профил навреме и контрол на холестерола навреме, не чак след събитието. Един откровен разговор за определяне на индивидуалния риск би допринесъл за разбирането на наследствеността, ако в семейството е имало ранен съдов иницидент, да не се отлага решението с години само защото няма болка. Стентът отваря съда , но не изтрива причината която е довела до поставянето му.

Бих искал хората никога да не стигат до този момент на съжаление. Един навременен профилактичен преглед и едно лабораторно изследване могат да променят съдбата на човек и неговото семейство.

• Кои са най-разпространените митове за холестерола?

Първият и най-често изразяван е: „Холестеролът от храната е целият проблем, стига да не ям яйца и да спазвам диета“. Храненето има значение, но при повечето хора по-голямата част от LDL-холестерола се произвежда в черния дроб. Може да се храните сравнително внимателно и пак да имате висок LDL-холестерол.

Вторият: „Липидопонижаващите лекарства са по-опасни от холестерола.“ Нежеланите реакции съществуват и трябва да се обсъждат честно, но при човек с ясна индикация нелекуваният висок LDL-холестерол носи много по-голям реален риск от самото лечение. Спирането на терапия след поставянето на стент, защото „се чувствам добре“, е едно от най- опасните решения които могат да провокират негативни последствия.

Третият: „Като подържам добра физическа форма и спортувам, холестеролът не ме засяга.“ Това просто не е вярно – няма зависимост между нормалното телесно тегло и стойностите на LDL-холестерола.

И четвъртият, може би най-вредният: „Като нямам симптоми, няма защо да се изследвам.“

• Може ли човек да бъде млад, слаб, физически активен и въпреки това да има опасно висок холестерол?

Да. И това не е рядко срещано. При фамилната хиперхолестеролемия LDL-холестеролът е висок от детството, независимо от килограмите и тренировките. Виждал съм слаби, активни хора на 30–40 години с холестерол, който при друг човек бихме очаквали след дълго нелекуван метаболитен проблем. Спортът и нормалното тегло намаляват общия риск, но не отменят генетиката и не чистят сами плаката отложена по съдовата стена. Ако родител, брат или друг близък роднина е бил сполетян от инфаркт или инсулт твърде рано /55 г. за мъжете и 60 г. за жените/, изследването не бива да чака момента „когато остарея“.

• Ако погледнем на холестерола като на „натрупване на дълг“ към сърцето и съдовете, какво се случва, когато години наред обръщаме твърде малко внимание на този риск?

Представете си кредит, който расте всеки ден.

Колкото по-дълго LDL-холестеролът остава повишен, толкова по-голямо става натрупването на увреждания в съдовете. Медицината нарича това „кумулативна експозиция“.

Проблемът е, че когато сметката стане видима, често вече говорим за инфаркт, инсулт или необходимост от сложна интервенция.

Дългът се олихвява. Всяка година с висок LDL-холестерол добавя експозиция към артериалната стена. На 45 години човекът още няма оплаквания, на 58 вече има калцирала плака, на 63 идва събитието. Колкото по-дълго оставим LDL-холестеролът да бъде над норма, толкова по-голяма част от този товар вече е вграден в съда. Понижаването на холестерола след инфаркт спасява живот и намалява следващите събития, но не връща артерията в състоянието отпреди 20 години. Затова в кабинета все по-често говорим не само за стойността днес, а за това откога е висока, каква трябва да бъде, какъв план за действие ще предприемем, за да има бъдеще.

• Колко важна е фамилната предразположеност?

Когато в семейството е имало инфаркт, инсулт или доказано висок холестерол в по-млада възраст, то това е сигнал, който не бива да се пренебрегва и отлага във времето.

Често казвам на пациентите си, че фамилната история не определя бъдещето ни, но може да ни помогне да го разберем и променим навреме.

• Кога трябва да започнем да мислим за профилактика: след първия проблем със сърцето или много по-рано? Какъв е правилният момент човек да обсъди индивидуалния си риск със своя кардиолог?

Възможно най-рано. След първия инфаркт вече не говорим за първична профилактика, а за това да няма втори. Разумно е липиден профил да се проследява от млада зряла възраст, а при фамилна обремененост за ранно сърдечносъдово заболяване — още по-рано, след разговор с лекар. После изследването се повтаря според резултата и останалите рискови фактори, не „когато ме заболи“. Правилният момент е когато още няма симптом. Тогава имаме време.

• Кое е по-важно според Вас: да намалим холестерола с малко, но навреме, или да го лекуваме агресивно едва след вече настъпило сърдечносъдово събитие?

И двете имат място, но ако трябва да избирам за човек, който още не е боледувал, предпочитам по-ранното и устойчиво понижение пред героичното лечение след катастрофата. Малко по-нисък LDL-холестерол в продължение на 20 години често носи повече ползи от рязко смъкване, започнато след събитие. След инфаркт обаче целта вече е друга: там понижаваме агресивно и държим стойността ниска, защото рискът от повторен инцидент е висок. Идеалът не е „или-или“. Идеалът е да не стигаме до момента, в който агресивното лечение е единственият останал ход.

• Кога трябва да се започне липидопонижаващата терапия?

Колкото по-рано се идентифицира реалният риск, толкова по-добре.

При пациенти с преживян инфаркт, доказана атеросклероза, диабет, фамилна хиперхолестеролемия или много високи стойности на LDL-холестерол ранното започване на терапия е от ключово значение.

Днес знаем нещо много важно: колкото по-рано и по-дълго поддържаме LDL-холестерола нисък, толкова по-голяма защита осигуряваме на сърцето и съдовете.

• Какво предлага най-съвременната терапия за контрол на холестерола?

През последните години сме свидетели на истинска трансформация в лечението на дислипидемиите. Имаме златен стандарт, който си остава основа на терапията. Когато е необходимо можем да добавяме и други, съвременни медикаменти, таргетни терапии, които са напълно достъпни за българските пациенти.

Това означава, че днес можем да предложим персонализиран подход и да постигнем цели, които до преди няколко години изглеждаха труднодостижими.

• Ако днес имате една минута, за да отправите послание към всички българи, какво бихте искали да запомнят?

Не чакайте симптомите.

Познавайте своя LDL-холестерол така, както познавате кръвната си група или телефонния си номер. Попитайте родителите си и близките си дали в семейството е имало ранни инфаркти или инсулти. Направете необходимите изследвания навреме. Бъдете физически активни. Хранете се балансирано. Не отлагайте прегледи и консултите с кардиолог.

Защото най-добрият инфаркт е този, който никога не се е случил.

Сърцето ни не забравя годините на бездействие. То помни всеки пропуснат профилактичен преглед, всеки неглижиран лабораторен резултат и всеки отложен разговор с лекар.

Днес имаме знанието. Имаме диагностиката. Имаме модерните терапии. Имаме възможност да намалим риска още преди да се е превърнал в диагноза.

Остава само едно решение.

Да действаме навреме.

Проверете липидния си профил. Научете семейната си история. Обсъдете риска си с кардиолог.

Защото инфарктът може да промени един живот за минути. А профилактиката може да промени бъдещето за десетилетия.

FA-11814296