Хеба Алафиниш е свикнала да се бори сама в живота. Младата бедуинка е завършила висше образование, майка е на четири деца и ръководи център за жени и родители в Рахат. Градът е основан през 1970 г. в северната част на пустинята Негев за бедуините, които са били принудени да се преселят там. Днес той е най-големият арабски град в Израел.
Ежедневието тук е опасно, казва Алафиниш. Всеки ден има престрелки между враждуващи кланове. Алафиниш помага на жените да продължат образованието си и да укрепят самочувствието си в патриархалното бедуинско общество, където е обичайно само мъжете да работят или да учат. За помощ към нея се обръщат и някои родители, пише в репортажа си германската обществена медия АРД.
"Насилието излиза извън контрол"
Заради ширещото се насилие в града 37-годишната жена вече не смее вечер да излиза сама навън. „Чуем ли изстрели, всички залягаме на пода. Уж си си вкъщи, но пак нямаш сигурност. Аз съм силна жена, но как да защитя децата си с голи ръце, когато се стреля?“, казва Алафиниш пред германското издание.
По улиците на Рахат се трупат отпадъци. Къщите се редуват с бараки от ламарина, които приличат на бежанските лагери в Газа. Бедността и престъпността са повсеместни. Ако някой бъде арестуван, скоро го пускат на свобода, оплаква се Алафиниш. Полицията не прави почти нищо срещу огромното количество незаконни оръжия в Рахат.
Критики към министър Бен-Гвир
Почти всяко домакинство притежава оръжия, потвърждава Талал Ал-Кренауи, който от 1993 г. той е кмет на Рахат. „Оръжията са като някаква проказа, която се разпространява из целия град“, казва той. Полицията е оставила арабските общности сами да се справят с насилието. Поради тази причина кметът обвинява крайнодесния политик Итамар Бен-Гвир, който е израелски министър на националната сигурност, пише АРД.
По думите на Ал-Кренауи, в Рахат има 18 000 незаконни оръжия. Някои от тях са взети от израелски военни бази, други са контрабандно внесени от Египет, Йордания и Западния бряг.
"Трудно е да се говори открито за насилието"
Огромният брой изображения на насилие, които младите хора гледат в интернет, още повече влошава ситуацията, казва директорката на семейния център Хеба Алафиниш. Повече от половината от жителите на Рахат са на възраст под 18 години.
В младежкия център „Ново утро в пустинята Негев“ млади хора обсъждат редовно проблема с насилието в града. 16-годишната Фаджер тъкмо е разказала как нейната съседка е била убита, докато 2-годишната ѝ дъщеря спяла в скута ѝ. Повечето от присъстващите признават, че им е много трудно да говорят открито за насилието.
Пред германското издание Фаджер разказва за новата си идея: „Искам да разработя приложение, което да е като човек, на когото можеш да се довериш. Хората, които имат някакъв проблем, ще могат да го споделят, като същевременно остават напълно анонимни. Мисля си например за момичета, които са заплашвани или се страхуват да кажат нещо на родителите си. Ако се обърнат анонимно към приложението, ние ще направим всичко възможно, за да им помогнем“, казва тя.
Предразсъдъци и от двете страни
Други искат да организират футболен турнир за млади хора от враждуващи семейни кланове. Младежите търсят поддръжници за своите идеи и биха се радвали да обменят мнения и с младежи от еврейски общности. За целта обаче трябва да се преодолеят предразсъдъците и от двете страни, се казва в репортажа на АРД.
Автор: Бетина Майер ARD