Възможно ли е САЩ да се опитват да свалят президента на Венецуела Николас Мадуро? Да, ако се съди по неотдавнашно интервю, публикувано във Vanity Fair. В него Сузи Уайлс, шефката на кабинета на американския президент Доналд Тръмп , заяви, че американският президент ще продължи да взривява лодки, "докато Мадуро не поиска милост".
От месеци САЩ нападат венецуелски плавателни съдове в Карибско море, за които се твърди, че превозват дрога. При тези атаки има и жертви. В началото изглеждаше, че тези действия на САЩ са насочени срещу нелегалния трафик на наркотици. Тръмп отдавна се стреми да пресече пътя на наркотрафикантите към Съединените щати.
Тази седмица той обяви обезболяващото средство фентанил за оръжие за масово унищожение. Синтетичният опиоид често се използва и като наркотик. Според американската здравна служба през миналата година около 48 000 души в САЩ са починали в резултат на злоупотреба с обезболяващи средства.
Искат ли САЩ да изтощят икономически Венецуела?
Но наистина ли става въпрос само за наркотици ? Експертите подозират, че истинската цел е да се сложи ръка върху ресурсите на Венецуела, основно върху петрола и някои редкоземни елементи. Тръмп обяви морска блокада срещу "санкционирани" петролни танкери, пристигащи във или напускащи Венецуела.
Това заедно с казаното от шефката на кабинета на Тръмп в интервюто засилва подозренията, че в център на кампанията на САЩ е Николас Мадуро от власт. Иска ли Тръмп да го свали от власт?
"Не мисля, че това е била целта, когато те [второто правителство на Тръмп] дойдоха на власт през януари тази година", казва Пол Хеър. Пенсионираният британски дипломат и бивш посланик сега е директор на Центъра за латиноамерикански изследвания в Бостънския университет. "Идеята беше да се сключи споразумение с Мадуро за депортации, може би да се получат някои концесии за нефт за американците и да се сключи някакъв вид търговско споразумение, което да му позволи [на Мадуро] да остане на власт", допълва той.
Как натискът на САЩ върху Венецуела може да отслаби и Куба
Свалянето на Мадуро от власт обаче би било в съответствие с националната стратегия за сигурност на втория мандат на Тръмп, според която САЩ искат да се концентрират отново върху сферата си на влияние в западното полукълбо – регион, който обхваща Америка и периферията ѝ, включително Западна Европа.
Експертът по Латинска Америка в Германския институт за глобални и регионални изследвания Хесус Ренсуло вижда още един мотив зад действията на американското правителство. Според него външният министър Марко Рубио – известен "ястреб“ във външната политика и твърд противник на режима на Мадуро – се надява така да засили натиска и върху Куба.
Кубинското правителство е обект на постоянна международна критика заради сериозни пропуски в областта на правата на човека и върховенството на закона. Социалистическата островна държава в Карибско море се намира в тежка икономическа криза и разчита основно на доставки на петрол от Венецуела.
"Венецуела е единственият коз, на който Куба може да разчита в региона", казва Ренсуло. Той смята, че ако падне режимът в Каракас, за Куба това ще означава сериозни ограничения и още повече икономически проблеми.
Но за да има смяна на режима във Венецуела, САЩ трябва да увеличат драстично натиска си – само морска блокада няма да е достатъчна, смята политическият наблюдател. Той припомня, че Каракас вече е бил подлаган на огромен натиск и жестоки санкции (през 2019), но режимът оцеля.
Бившият посланик Пол Хеър не вижда в момента стратегия на правителството на Тръмп за намеса в Латинска Америка – като изключим режима на Мадуро . "Не вярвам, че ще станем свидетели на агресии и срещу други страни" в региона, казва Хеър. Той смята, администрацията на Тръмп е загрижена за това, че Мадуро е незаконно на власт.
За да остане Тръмп в историята?
Администрацията на Тръмп, и по-специално държавният секретар Рубио, подкрепя венецуелската опозиция, водена от носителката на Нобелова награда за мир Мария Корина Мачадо , която вече се изказва в подкрепа на американска интервенция в Карибския басейн . За Тръмп обаче въпросът не опира толкова до това да бъде установена демокрация във Венецуела, каквато може би е била целта при други американски президенти, а по-скоро да бъде елиминиран негов личен съперник.
"Не става въпрос за петрол“, казва Джим Марквард, пенсиониран подполковник от американската армия, който сега е в ръководството на Университета за международни изследвания "Джонс Хопкинс". "И не става въпрос за демокрация, поне така бих го видял в случая с правителството на Тръмп."
Това може и да е донякъде изненада, тъй като през 2019 Тръмп призна демократичния лидер на опозицията Хуан Гуайдо за държавен глава на Венецуела. Но Мадуро остана на власт и отблъсна всички опити да бъде отстранен от поста си – дори след изборите през 2024, които според независими наблюдатели бяха спечелени от опонентите му.
Според Марквард, за Тръмп въпросът опира до собственото му политическо наследство, и изобщо не става дума за демокрация във Венецуела. "Тръмп се интересува преди всичко от своето политическо наследство", казва наблюдателят.
"Той [Тръмп] се опита да реши проблемите в ивицата Газа, работи много усилено, за да започне мирен процес между Украйна и Русия, а Венецуела е проблем, който е малко по-близо до него и бих добавил - вероятно и по-лесен за решаване", посочва Марквард.
От преизбирането си насам Тръмп губи популярност в социологическите проучвания – между другото и сред имигрантите от Латинска Америка, които са американски граждани. А те представляват значителен електорален блок в крепостта на Тръмп Флорида и му помогнаха да се върне на власт в Белия дом.
"Това е лесен начин да се обърне специално към тази диаспора, която осигурява голям брой гласове във Флорида. Така че отчасти става въпрос и за умиротворяване на тази избирателна група", посочва Джим Марквард.
Автор: Матю Уорд Ейджъс