Жорж Бизе: геният зад „Кармен“, който не доживя успеха ѝ

Когато „Кармен“ за първи път прозвучава в Париж, Жорж Бизе вече е утвърден музикант, но не и голямо име за публиката. Операта ще промени историята на музикалния театър, но нейният автор няма да доживее този успех. Бизе умира на 3 юни 1875 г., само три месеца след премиерата, на 36 години.

Жорж Бизе е роден на 25 октомври 1838 г. в Париж в семейство на музиканти. Рожденото му име е Александър-Сезар-Леополд Бизе, но остава в историята с второто си име. Постъпва в Парижката консерватория още на 10 години, а през 1857 г., когато е на 19, печели „При дьо Рим“ – една от най-престижните награди за млади френски композитори. Същата година представя и първата си сценична творба – едноактната оперета „Доктор Миракъл“, чиято награда споделя с Леон Льокок.

Преди „Кармен“ идват години на разочарования

По време на трите си години в Рим Бизе пише операта „Дон Прокопио“, а след завръщането си във Франция създава „Ловците на бисери“ и „Красавицата от Пърт“. И двете произведения са поставени, но не постигат траен успех. Същата съдба първоначално има и „Джамиле“, представена през 1872 г.

Любопитен обрат настъпва с музиката към драмата „Арлезианката“ на Алфонс Доде. Сценичната творба не е приета добре, но оркестровата сюита, извлечена от партитурата, веднага печели слушателите. Този успех насърчава Бизе в момент, когато кариерата му е белязана от финансови трудности и поредица от неуспешни премиери.

Операта, която изглеждала твърде смела

През 1873 г. Бизе приема да напише нова опера за Опера-комик. За сюжет избира новелата „Кармен“ на Проспер Мериме, а либретото е поверено на Анри Мейяк и Людовик Халеви. Действието е пренесено в Севиля, но самият композитор никога не е посещавал Испания. Неговата Испания е музикална картина, изградена от ритми, мелодии и представи, познати на парижката публика.

Работата по операта среща съпротива още на репетициите. Оркестрантите намират някои пасажи за трудни за изпълнение, хористите не приемат изискването да пушат и да се бият на сцената, а ръководството на театъра се притеснява от убийството във финала. Историята за независима жена, която отказва да принадлежи на когото и да било, изглежда твърде дръзка за семейната публика на Опера-комик.

„Кармен е шедьовър в истинския смисъл на думата – едно от малкото произведения, които са обречени да отразят най-силно музикалните тенденции на цяла епоха“, пише Петър Илич Чайковски през 1878 г.

Провалът, който се превръща в триумф

„Кармен“ е представена за първи път на 3 март 1875 г. в Париж. Критиката реагира остро, а част от публиката е смутена от чувствеността, насилието и реалистичните персонажи. Въпреки това операта не е свалена веднага – след премиерата има още 47 представления.

През октомври същата година „Кармен“ е поставена във Виена във версия с речитативи вместо говорими диалози. Именно тогава започва международното ѝ утвърждаване. Песента на тореадора, „Хабанерата“ и Арията на цветето постепенно превръщат операта в част от световната музикална памет.

Бизе умира в Буживал на 3 юни 1875 г. Причината е свързвана със сърдечни пристъпи, но твърдението, че самият неуспех на „Кармен“ е причинил смъртта му, е по-късна биографична интерпретация. Композиторът си отива преди операта да се превърне в едно от най-играните заглавия в света – съдба, която превръща името му почти неразделно от това на неговата Кармен.

Източници: lemonde.fr, theguardian.com