Джани Родари: писателят, който даде криле на фантазията

В Оменья, малък град край езерото Орта в Пиемонт, на 23 октомври 1920 г. се ражда Джани Родари – писателят, който по-късно ще превърне една луковица в герой, телефонните разговори в приказки, а нелепото в инструмент за мислене.

Истинското му име е Джовани Франческо Родари. Баща му Джузепе е хлебар, но умира през 1929 г., когато Джани е само на девет години. След това майка му се премества с него и брат му в Гавирате, в провинция Варезе. Родари завършва педагогическо училище през 1937 г. и за кратко работи като начален учител.

От учителската стая до вестникарските страници

Пътят му към литературата минава през журналистиката. След Втората световна война Родари започва работа във вестник „Унита“, а по-късно пише и за „Паезе сера“. Именно кратката журналистическа форма – точният израз, бързият ритъм и способността да се каже много с малко думи – остава видима и в книгите му за деца.

През 1944 г. Родари се присъединява към Италианската комунистическа партия и участва в Съпротивата. В следвоенните години започва да пише за най-малките, без да ги подценява и без да превръща историите си в назидателни уроци.

Циполино, Синята стрела и приказките по телефона

Сред първите големи успехи на Родари е „Приключенията на Циполино“, публикувана през 1951 г. В нея зеленчуци и плодове се превръщат в общество от герои, които се сблъскват с власт, бедност и несправедливост. Фантастичната форма позволява на автора да говори за реалния свят, без да губи чувството за хумор.

Следват „Пътешествието на Синята стрела“, „Джелсомино в Страната на лъжците“, „Торта в небето“ и „Приказки по телефона“. Последната книга е изградена от кратки истории, които баща разказва по телефона на дъщеря си. Тъкмо краткостта, парадоксът и неочакваният край превръщат отделните приказки в запомнящи се литературни миниатюри.

Фантазията като умение, а не като бягство

През 1973 г. излиза „Граматика на фантазията“ – книга, посветена на изкуството да се измислят истории. Родари описва различни начини за работа с езика и въображението, сред които е т.нар. „фантастичен бином“ – съчетаването на две несвързани думи, от чието напрежение може да се роди разказ.

„Всички употреби на думата за всички – не защото всички са творци, а за да не бъде никой роб.“

Тази мисъл събира голяма част от неговото разбиране за детската литература. За Родари езикът не е украшение, а средство човек да назовава света, да задава въпроси и да си представя различен изход.

Признанието идва и извън Италия. През 1970 г. Родари получава наградата „Ханс Кристиан Андерсен“ – най-високото международно отличие за автори на детска литература, присъждано за цялостен принос. Той остава единственият италиански писател, носител на наградата за писане.

Джани Родари умира в Рим на 14 април 1980 г., но книгите му продължават да живеят в училищата, библиотеките и семейното четене. Той оставя на децата не само герои и смешни ситуации, а увереността, че една дума, поставена до друга, може да отвори врата към цял нов свят.

Източници: treccani.it