Фатс Домино: пианото, което превърна Ню Орлиънс в рок

В Ню Орлиънс пианото на Фатс Домино не звучи като обикновен инструмент. То се движи с тежкия, пружиниращ ритъм на буги-вуги, носи в себе си блуса, джаза и маршовете на града, а зад него стои спокоен глас, който не се нуждае от театрални жестове. Така Антоан Домино-младши се превръща в един от хората, дали лице и звук на ранния рокендрол.

Домино е роден на 26 февруари 1928 г. в Ню Орлиънс, Луизиана. Започва да свири на пиано като дете, а още в тийнейджърските си години се включва в местни групи. Ръководителят на една от тях, Били Даймънд, му дава прякора „Фатс“ – име, което постепенно става по-известно от Антоан.

„Дебелият човек“ поставя началото

През 1949 г. Домино записва първия си голям хит – „Дебелия човек“, създаден заедно с продуцента и тромпетист Дейв Бартоломю. Песента е записана в малкото студио на Козимо Матаса във Френския квартал на Ню Орлиънс. Тя събира блусова мелодия, бързо пиано и ритъм, който вече подсказва посоката на новата музика.

„Дебелия човек“ се превръща в един от ранните милионни хитове на ритъм енд блуса и рокендрола. Домино и Бартоломю продължават да работят заедно и създават поредица от песни, в които местният звук не е прикрит, а превърнат в основно предимство.

От „Не е ли това срамота“ до „Боровинков хълм“

През 1955 г. „Не е ли това срамота“ прави Домино звезда и извън ритъм енд блус сцената. Година по-късно идва „Боровинков хълм“ – песен, написана още през 40-те години, но превърната от него в световен хит. Неговата версия достига до публика, която дотогава рядко е чувала пиано, свирещо с такава мекота и едновременно с това с толкова силен ритъм.

Следват „Вървя към Ню Орлиънс“, „Син понеделник“, „Вървя“ и „Толкова много любов“. Мелодиите му са лесни за запомняне, но зад привидната простота стои прецизна работа с ритъма. Именно това превръща Домино във важен ориентир за следващите поколения музиканти. Джон Ленън е посочвал „Не е ли това срамота“ като една от песните, които е научил да свири, а „Бийтълс“ отдават почит към стила му в „Лейди Мадона“.

Звезда, която остава у дома

През 1986 г. Фатс Домино е сред първите приети в Залата на славата на рокендрола. През 1998 г. получава Националния медал за изкуствата на САЩ. Четири негови записа са включени и в Залата на славата на „Грами“ – „Боровинков хълм“, „Не е ли това срамота“, „Вървя към Ню Орлиънс“ и „Дебелия човек“.

Въпреки световната известност Домино остава свързан с Ню Орлиънс. Ураганът „Катрина“ през 2005 г. разрушава дома му в Долния девети район. Той и семейството му са спасени, но стихията унищожава три пиана и множество златни и платинени плочи. Домино продължава да живее в района и след възстановяването му.

Приятелят му Дейвид Линд го описва като „топъл, забавен, духовен, творчески и скромен“. А после добавя: „Фатс олицетворява всичко добро в Ню Орлиънс.“ На 24 октомври 2017 г. Домино умира на 89 години от естествена смърт. След него остават не само записите, но и един звук, по който градът край Мисисипи се разпознава и днес.

Източници: theguardian.com, ksl.com, latimes.com