Гражданската война на рапа - битката между Дрейк и Кендрик Ламар - обиди, педофилия и тайни деца

Обиди, педофилия и скрити деца – това е само част от сюжета в рап битката между Дрейк и Кендрик Ламар. Музикалните издания Billboard и Rolling Stone я обявиха за Гражданската война на рапа.

Дрейк (с истинско име Обри Греъм) е сред най-стриймваните и награждавани хип-хоп изпълнители в света.

Кендрик Ламар (фамилията му е Дъкуърт) също е една от най-големите звезди на рапа – носител на Грами, но и на наградата Пулицър за музика.

В момента двамата изпълнители си разменят тежки обвинения през текстовете на новите си песни, а от партньорството им преди години няма и следа, пише boulevardbulgaria.bg.

Рап битките не са просто "вдъхновение" за песни с все по-язвителни текстове и лични обиди.

Съперничеството може да достигне до много сериозен конфликт, който завършва фатално - както битката между рапърите от Изтока и Запада в САЩ през 90-те, когато бяха убити Тупак Шакур и Notorious B.I.G.

Сега залозите отново са вдигнати на нивото на директните заплахи със смърт - както Кендрик Ламар прави в своите парчета срещу Дрейк.

Всичко започва през 2023 година, когато Дрейк и Джей Кол пускат песента “First person shooter”, където Кендрик е споменат. “First person shooter” е за голямото трио в рапа и оглавява Hot 100 на Billboard.

K-Dot е популярното име на Ламар, Обри е Дрейк, а третият, който се чувства като Мохамед Али е Джей Кол.

Феновете им са меко казано объркани, когато, очевидно обиден, Ламар отговаря с песента “Like that”, част от албума We Don’t Trust You, който е колаборация с Future и Metro Boomin.

Въпреки че не изглежда песента на Дрейк и Джей Кол да е била насочена към Кендрик, той все пак го приема зле.

В “Like that” Кендрик заявява, че не иска да има нищо общо с тази тройка, пеейки думите “Think I won't drop the location? I still got PTSD. Motherfuck the big three, nigga, it's just big me”.

На това Джей Кол отговаря със седемминутната песен “7 minute drill”, но по-късно се извинява и казва, че ще я изтрие.

Въпреки извинението на Кол обаче, Дрейк продължава и на 19 април качва diss track “Push ups”. В нея той обижда външния вид на Кендрик, нарича го нисък и се подиграва с това, че носи обувки с 40-ти номер, т.е. има малки крака.

Напрежението ескалира, след като Дрейк пуска втори diss track “Taylor’s made freestyle” и провокира Кендрик, че му отнема твърде много време да отговори, защото чака новият албум на Taylor Swift да отшуми.

В тази песен Дрейк използва гласовете на Tupac и Snoop Dog, генерирани от AI, заради което от своя страна екипът на Тupac, заплашва, че ще го съди. В крaйна сметка и Дрейк сваля “Taylor’s made freestyle”.

Кендрик забавя, но не забравя. Отговoрът му не е една песен, а цели четири, първата от които е “Euphoria”. Качена на 30-ти април, обложката на песента е скрийншот на дефиницията на думата "еуфория" - или състоянието, в което според него Дрейк се е намирал, докато Ламар не е отвръщал на diss track-овете.

В “Euphoria” Ламар изразява омразата си:

Някои от критиците нарекоха текста "шестминутен трактат на омразата".

Наред с обидите, в песента си Кендрик заплашва Дрейк и го предупреждава да не разпространява лъжи за него, защото той ще отвърне с истини - “But don’t tell no lie ‘bout me, and I won’t tell truths ‘bout you”.

Песента завършва с думите - “We don't wanna hear you say "nigga" no more”, с което Кнедрик казва, че не смята Дрейк за достоен да бъде чернокож рапър, и колкото и да се опитва да подсили имиджа си с типичен външен вид, никой не го приема за такъв.

Майката на Дрейк - Санди Греъм, е едно от най-важните имена в канадската музикална индустрия и е бяла. Тя е собственик и главен редактор на списанието за музикален бизнес Cashbox Canada. Санди е и основател на Record World International. Cashbox и Record World International са две от трите най-важни списания за музикалната индустрия в САЩ, редом до Billboard.

Втората песен на Кендрик се казва “6:16 in LA”. В нея главното послание е изразено чрез думите “It was fun until you started to put money in the streets. Then lost money 'cause they came back with no receipts. I'm sorry that I live a boring life, I love peace. But war-ready if the world is ready to see you bleed”. Накратко Ламар казва, че Дрейк е изхабил много пари в опита си да намери с какво да го злепостави, но не е намерил нищо, защото K-Dot е затворен човек и живее спокоен живот.

Докато Ламар избягва да споделя подробности от личния си живот в социалните медии, Дрейк е известен с това, че често демонстрира пред милионите си последователи в Instagram луксозния си лайфстайл – от частни самолети до висша мода и луксозни коли.

Само след 14 часа Дрейк отвръща на “6:16 in LA” с "Family matters", където се защитава от обвиненията на Кендрик и на свой ред го уличава в лъжи.

Също така обвинява Ламар, че упражнява насилие над жена си Уитни Алфорд "Your baby mama captions always screamin', "Save me", че ѝ изневерява, за да си подсилва егото ("You the Black messiah wifin' up a mixed queen. And hit vanilla cream to help out with your self-esteem"), че не се снима със сина си ("Why you never hold your son and tell him, "Say cheese?"), както и че жена му също му изневерява ("I heard that one of 'em little kids might be Dave Free's/ Don't make it Dave Free's").

Като отговор Кендрик прави трета песен, която е, меко казано, най-скандална - посветена е изцяло на семейството на Дрейк. Заглавието ѝ е "Meet the Grahams".

Tя започва с обръщение към 6-годишния син на Дрейк Адонис, в което Ламар казва на детето, че съжалява, че Дрейк му е баща и че му се иска рапърът да не се е раждал изобщо.

Казва му също, че самият той може да му бъде ментор, тъй като баща му не го учи на нищо. Споменава, че Дрейк използва “Ozempic” (медикамент за отслабване), и че има тайна дъщеря на единадесет години.

Намекът за “Ozempic” е пряк отговор на обидата на Дрейк към Кендрик от "Push-ups", че е малък и слаб.

Завършва с призив към Адонис да изслуша песента отново, когато навърши 18.

Вторият стих е посветен на майката на Дрейк - Сандра. Отново виждаме личното обръщение “Dear Sandra”. На нея Ламар разкрива, че синът ѝ се държи ужасно с жени като ги хиперсексуализира и няма уважение към тях.

Кендрик Ламар вини и бащата на Дрейк - Денис Греъм за проблемите на рапъра със хазарта и че мисли, че той е превърнал сина си в "човек, който обича да се представя за жертва" и има "интуиция на психопат". Текстът му продължава с обръщение към майката на Дрейк, в което Кендрик Ламар заявява, че иска съперникът му да умре: “Sandra, sit down, what I'm about to say is heavy, now listen. Mm-mm, your son's a sick man with sick thoughts, I think niggas like him should die”.

В третия стих Кендрик се обръща към тайната дъщеря на Дрейк - “Dear baby girl” извинява ѝ се, че баща ѝ не участва активно в нейния живот и казва, че той не обръща внимание на нищо друго освен на кариерата си.

Финалният стих е посветен на самия Дрейк - "Dear Aubrey", пее Ламар и пита защо Дрейк е трябвало да слиза толкова ниско.

За капак на всичко обложката на скандалната песен е снимка, направена вътре в къщата на Дрейк, на която се виждат лични вещи като хапчета, "Ozempic" и ръкавици.

В четвъртия diss track на Кендрик Ламар прекрачва още граници с обвинението, че Дрейк е педофил – “Tryna strike a chord and it's probably A-Minor”, “Certified Lover Boy? Certified pedophile”. Песента е по-скоро с подигравателна цел. Обложката ѝ е имението на Дрейк около Торонто, показано от Goolge Street View, маркирана с червени символи като карта за идентифициране на сексуални престъпници.

Последната дума на "войната" до момента държи Дрейк с песента си "The heart part 6", която е пълно отрицание на всичко казано и израпирано. В нея той се оправдава, че е захранвал информаторите на Ламар с измислици за себе си, но повтаря обвиненията си към Кендрик.

Засега медиите отразяват всеки ход на двамата музиканти и четат между редовете на текстовете, въпреки че Rolling Stone излезе с нелош текст, в който пита какъв е смисълът на тази демонстрация.

"За какво ни е рап война на фона на истинската?", пише изданието, визирайки конфликта в Газа.

Ако се чудите кой ще спечели поредната рап битка, отговорът дойде от Spotify, които наеха билбордове на Таймс Скуеър, за да обявят, че рапът е „конкурентен спорт“.

Иначе Ламар отдавна води в съревнованието - като единственият рап музикант, носител на наградата "Пулицър".