САЩ, Русия и Китай могат да заличат Европа от историята

За да се адаптира към ключовите предизвикателства, пред които е изправена днес, Европа спешно трябва да преосмисли системата си на управление, смята Жереми Галон, адвокат, бивш дипломат и автор на две големи биографии, "Вечният Жорж Помпиду" и "Европеецът Хенри Кисинджър".

В интервю за френския вестник L'Express той предлага да се приложат - най-накрая! - препоръките от доклада Драги и да се препрочете планът Фуше от 1961 г., който отразява голистката визия за Европа и предвижда изграждането на истински политическа Европа. Драги-Фуше, едно неочаквано, но много убедително партньорство.

L'EXPRESS: На 1 октомври в Копенхаген, въпреки засилените полети на вражески дронове, европейските лидери не успяха да се споразумеят за мерки за укрепване на отбранителните способности на континента. "Европа като сила" все още изглежда далечно постижение...

ЖЕРЕМИ ГАЛОН: Наистина, Европа изглежда изгубена и безсилна в новата глобална шахматна дъска, която се структурира около нови принципи. Първо, господството на силата над закона. Крахът на международните институции и правила води до изчезването на всеки световен ред.

Мултилатерализмът, който беше нашата рамка за интерпретация, е едновременно смачкан от администрацията на Тръмп и изопачен от Китай, който се опитва да прекрои многостранния баланс в своя полза. В тази геополитическа джунгла Европа не е в състояние да говори езика на многополюсен свят, където насилието, което е ДНК-то на новите господари на играта - автокрациите, излиза извън контрол.

L'EXPRESS: Шокът е още по-силен, тъй като самият западен блок се пропуква по шевовете...

Ж. ГАЛОН: Да, Западът губи глобалното си лидерство. Двата му основни стълба се разпадат, независимо дали става дума за "Америка - световен полицай" или за "мисионерска Европа". Западното единство вече не съществува и Атлантическият алианс, както е структуриран от 1945 г. насам, се разпада. В този контекст изолирана Европа е изправена пред три едновременни заплахи.

Първо: Съединените щати, които сега мислят в категорията на сферите на влияние. От съюзник, те се превърнаха в хищник, непоколебим в опитите си да подчини Европа, както се вижда от скорошните опити за нарушаване на нашия суверенитет, включително териториалния (Гренландия).

Второ: Русия, която води хибридна война срещу европейците и представлява екзистенциална заплаха за източната половина на континента. И трето: Китай, който използва Европа като сметище за огромния си излишен производствен капацитет, подхранван от систематичен дъмпинг, подценяване на юана спрямо еврото и изнудване за достъп до редкоземни елементи и критични суровини. Днес Пекин вече не счита Европа за равнопоставена. В триадата партньор/конкурент/съперник преобладава аспектът "съперничество".

L'EXPRESS: Какъв риск представляват тези три заплахи за Европа?

Ж. ГАЛОН: Да бъде заличена от историята. И това не е въпрос на носталгия по отминала епоха, когато Европа доминираше в света, а на реалния риск да се превърне просто в една пешка в ръцете на трети сили. Става въпрос за това да спрем да бъдем господари на собствената си съдба, да спрем да бъдем свободни и да спрем да предаваме на бъдещите поколения, на нашите деца и внуци, това, което предишните поколения са ни завещали. Защото нека не се заблуждаваме: не вярвам, че има западна цивилизация, но има европейска цивилизация и тя е смъртна.

И фактът, че Европа има изключителна история, не я предпазва от риска от унищожение. На тези, които вярват, че този страх е прекомерен, че европейската цивилизация има дълга история и че Европа е континентът, където хората живеят най-добре в света, ги съветвам да помислят за катастрофалната съдба на други велики цивилизации: Западната Римска империя през V век, Омеядите от Кордоба през X век или китайската династия Цин през XIX век. Общото между тях е, че са били наследници на цивилизации, богати на векове история, култура и изключително ниво на развитие. Но това не ги е спасило от унижение, поробване, а някои и от пълно унищожение.

L'EXPRESS: Как можем да отговорим на тези предизвикателства?

Ж. ГАЛОН: Първо, като направим трезва оценка на настоящата ситуация. Като ясно оценим света около нас, но преди всичко самите себе си. Спомнете си тази великолепна фраза от Амин Маалуф в "Лъв Африкански". Когато разказвачът пита чичо си защо владетелите и населението не са реагирали на падането на Султаната Гранада по време на Реконкистата през 1492 г., последният отговаря: "Може би някой ще трябва да се осмели да ги научи да гледат поражението в очите, да се осмели да им обясни, че за да се изправят отново, първо трябва да признаят, че са паднали. Може би някой ще трябва да им каже истината един ден."

L'EXPRESS: Какво ще се случи, когато очите ни се отворят?

Ж. ГАЛОН: Само с тази яснота ще наберем инерция за изграждането на нова Европа. Като се откажем от краткосрочните интереси и се заемем с всички ключови реформи, съдържащи се в доклада Драги, които отказваме да приложим от десетилетия, а именно приемането на по-силна икономическа, технологична и енергийна интеграция.

Абсолютен скандал е, че всичко това все още не е внедрено. Трябва да се превърнем в двигател на иновациите и да гарантираме, че Европа е наистина единен пазар, с европейски енергиен пазар, съюз на капиталовите пазари и истинска европейска отбранителна промишленост. Но Европа на Драги няма да е достатъчна. Нуждаем се също, както самият той призна, от напълно преосмислено управление на Европа.

L'EXPRESS: Каква форма може да приеме това управление?

Ж. ГАЛОН: Служил съм на европейската дипломация, към която оставам дълбоко привързан. Но през последните няколко години постепенно се убедих, че не можем да изградим силна Европа с 27 държави-членки и съществуващите институции. Вместо илюзията за дипломатически интегрирана Европа, вярвам, че напротив, трябва, особено по въпросите на отбраната и дипломацията, да се върнем към дълбоко сътрудничество между ограничен брой национални държави.

В тази връзка смятам, че е дошло времето да преразгледаме плана на Фуше от 1961 г., който отразяваше голистката визия за Европа. Той не беше израз на непримирим национализъм, а напротив, отразяваше стремежа на генерал дьо Гол да изгради истински политическа Европа.

Той предвиждаше значително разширяване на сътрудничеството в три области: отбрана, дипломация и образование. Днес към това трябва да се добавят и технологиите, тъй като китайският и американският пример ни напомнят, че няма сила без контрол над революционните технологии, сред които на първо място е изкуственият интелект.

Нито чрез затваряне в себе си на всяка национална държава, нито чрез наднационални институции, лишени от демократична легитимност, ще намерим пътя към по-силна Европа. Именно чрез тясното сътрудничество на сплотено ядро ​​от суверенни държави, един вид нов Европейски изпълнителен съвет, ще можем да изградим политическа Европа. Драги и Фуше са неочакван дует, но въпреки това биха могли да бъдат мощен източник на вдъхновение за изграждането на Европа на бъдещето.