Кой се радва на несвободата

Защо хора, живеещи в свободни страни като България, биха се радвали на победа на Русия във войната с Украйна? Историята показва, че тези, които не ценят свободата на другите, лесно се разделят и със своята собствена.

Още новини от Украйна

Обявеният "мирен план" за Украйна от 28 точки на президента Доналд Тръмп хвърли във възторг мнозина, особено онези, които обявяват победата на Русия във войната още от преди почти четири години. Тази победа обаче все още не е факт и Украйна продължава да се бори – дори Покровск, върху който е концентрирана голяма руска сила, се държи и напредъкът на руската армия не е особено впечатляващ. В тази ситуация (пак) се появяват предложения от Белия Дом за предаване на укрепените украински линии в Донецк , отказ на Украйна от членство в НАТО, съкращаване на армията ѝ и сваляне на част от санкциите на Русия. Това в никакъв случай не е оферта, изгодна за Украйна. Но не е и "победата" на Русия , за която путинистите в България и в чужбина редовно тръбят.

Докъде ще стигне несвободата?

Преди обаче да се стигне до характера на неслучилата се "победа" на Русия възниква един много съществен въпрос. Защо хора, живеещи в свободни страни като България, биха се радвали на една победа на Русия във войната с Украйна? Тази радост е странна и неразбираема особено за европейци, които би трябвало да ценят свободата и демокрацията. Абсолютно ясно е, че ако Русия победи в тази война и завземе Украйна или я лиши от суверенитет, границите на Несвободата ще се преместят още по-близо до ЕС. Това е така, защото Русия ще наложи своя модел на управление, който еднозначно може да бъде определен като автокрация или диктатура. В славянски превод – самодържавие, при което има неограничена власт, концентрирана в ръцете на един владетел. В съвременния му вариант на Путиновия режим в Москва това самодържавие използва сериозно насилие срещу опонентите си: мнозина от тях са избити, затворени или принудени да имигрират. Срещу останалите има строги репресивни мерки и пълен контрол върху средствата за изразяване и формите на сдружаване.

Та какво тогава е радостното в разпространяването на този тип несвобода в Европа и приближаването ѝ още повече до нашите граници? Разумен отговор разбира се няма, освен подмятанията, че и Украйна не е идеалната демокрация, че в страната има корупция и т.н. Тези подмятания съдържат истина – потвърдена и от вихрещия се корупционен скандал в Киев , но те отново не обясняват радостта от успеха на диктатурата. Защото един евентуален успех на Путин няма да подобри с нищо тези проблеми на Украйна, а ще ги влоши и натовари с тотално отсъствие на свобода – с автокрация. Както и да сравнявате Украйна и Русия, първата е проблематична демокрация, а втората е откровена и неограничена диктатура. А по отношение на корупцията Русия в никакъв случай няма предимство пред Украйна: в крайна сметка Навални беше убит именно защото си позволи да снима филм за двореца на Путин и злоупотребите му с публични средства. В Украйна поне е възможно независимо разследване на корупцията.

Нещо повече, Украйна се стреми да бъде свободна и демократична държава. Може и да не успява във всичко, но тя споделя тези ценности. Путинова Русия войнствено се бори срещу тях като вредно "западно" влияние. Ако несвободата е руската алтернатива – а това е всъщност базовият принцип на режима в Москва – тогава защо наистина е радостта и злорадството от успехите на тази алтернатива в някои среди у нас, а и в Европа по принцип?

Нека този въпрос остане отворен, защото той така или иначе няма разбираем и оправдан отговор. Но преди радостта от напредъка на несвободата съвсем да се е развихрила, все пак трябва да се каже, че за "победа" на несвободата не може да се говори. Дори и ако планът на Тръмп – който е безспорно дефектен – се наложи изцяло и без промени, несвободата няма да възтържествува. Това е така, защото този план все пак съдържа запазване на суверенна Украйна и възможност за членството ѝ в ЕС. Също така в него има включени военни координирани действия в случай на неспазване на мира, което отваря възможности за военни гаранции с участие на САЩ. Ако това се договори от Украйна, бъдещето на страната ще изглежда далеч по-сигурно.

Планът – поне това, което е изтекло в медиите – има много слабости обаче, които дават на Путин да излезе от конфликта без да изглежда победен. Неяснотата по отношение на военните гаранции за сигурността на Украйна е само една от тези слабости, може би основната. Не по-малко важни са обаче и предложенията за възстановяването на Украйна, които целят да прехвърлят финансовите тежести върху Европа и да освободят замразените руски средства. Тези разпоредби само ще уронят американския престиж в световен план, като ще представят САЩ като псевдо-колониална сила, която се държи по начин, познат от XIX век. Мирният план е отрезвяващ и за Европа, която трябва сериозно да поеме собствената си отбрана в свои ръце. Той ще спечели известно време, което трябва да се използва максимално ефективно от европейците за създаване на достатъчна военна сила като възпиращ фактор срещу амбициите на Русия.

Тези, които не ценят свободата на другите

Има и един друг въпрос, който може да торпилира плана на Тръмп. Това е общественото мнение в САЩ, което е доста проукраинско. Включително голяма част от Републиканската партия не би приела лесно сделка, която може да бъде продадена като "победа" на Путин. Тръмп в момента има достатъчно проблеми с растяща непопулярност – още един повод за неодобрение не му трябва и това ще е фактор, който той ще държи под очи.

Българският въпрос за радостта от напредъка на несвободата си остава обаче. Историята показва, че тези, които не ценят свободата на другите, лесно се разделят и със своята собствена.

***

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.