Руски химн и знаме: Русия "превъзпитава" украински деца

Три години Ирина е живяла с двете си деца под руска окупация. И понеже не е искала да си извади руски паспорт, а децата ѝ да ходят в руско училище, е избягала с тях от окупираните от Русия южни части на Украйна при сестра си в Западна Украйна. Германската обществена медия АРД разказва тяхната история.

Олена е на 10 години. Детето си спомня как в руското училище са пеели песни за Русия – „Колко е добра Русия, най-добрата на света, и как тя ще освободи всички градове от украинската окупация.“

Още новини от Украйна

Олена и Ирина не са истинските им имена, но редакцията ги пази в тайна, за да ги предпази от репресии. Руснаците питали Ирина защо децата ѝ не са на училище и защо тя няма руски паспорт. Заплашили я, че ако не си извадят веднага паспорти, от септември децата няма да ходят на училище, спомня си майката. „Искаха да ми отнемат децата и да ги изпратят в пансион в Русия“, казва тя пред германското издание. Представители на руските власти идвали четири пъти, а децата трябвало да се крият от тях, става ясно още от думите ѝ.

Систематична русификация

В организацията „Save Ukraine“, която помага на украинци, живеещи под руска окупация, знаят, че този случай не е изолиран. Украинците там биват систематично русифицирани, за което окупационните власти използват различни инструменти, казва Анастасия Карташева от „Save Ukraine“: „От една страна се упражнява натиск върху родителите, изнудват ги. Те се опитват да принудят хората да приемат руски паспорти. Заплашват ги, че в противен случай ще им отнемат децата“, посочва активистката пред АРД.

Ирина първоначално се съпротивлявала, но страхът да не загуби родителските права над собствените си деца надделял и тя в крайна сметка подала заявление за руски паспорт. Наложило ѝ се да се закълне във вярност към Руската федерация и да изпрати децата си в руско училище.

"Имате 24 часа да изчезнете оттук"

Леся е учителка в курортния град Трускавец в Западна Украйна. В свободното си време тя шие маскировъчни мрежи за украинската армия. На учениците си в окупирания Мелитопол в южната част на Украйна, откъдето е избягала, тя преподава онлайн.

Леся си спомня как руснаците първо предложили на местните хора да сътрудничат на властите, но когато станало ясно, че липсва желание за въвеждане на руските учебни програми, те ги заплашили, че може да се наложи да се изселят. Когато руснаците дошли в училището за трети път, направо поставили ултиматум: „Имате 24 часа да изчезнете оттук.“

Леся избягала. Тя разбирала отлично, че за руските окупатори училището е основно средство за пропаганда. Отлично си спомня как руските войници влезли в Мелитопол с нови учебници, разказва тя пред АРД. Оттогава войната срещу Украйна се води и в училищата. А какво означава да учиш в руско училище, та описва така:

„Всеки ден пускат руския химн, пишат писма до войници и разговорят за Путин. Връщат с пълна сила структурите и порядките от съветско време - пионерските организации, „Денят на победата“ и така нататък. През 2022 г. те много настояваха училищата в окупираните територии бързо да отворят отново“, посочва учителката.

Потенциално попълнение за руската армия

В окупираните територии всичко украинско изчезва: езикът, литературата и историята се заменят с руски език, руска литература и руска фалшификация на историята. Пращат войници да посещават учебни часове и основават десетки младежки организации към училищата.

Целта е да се отгледа младеж, лоялна към руския режим, казва Олесия Бида, журналистка в киевското онлайн издание Kyiv Independent. „Огромни ресурси се изразходват, за да се пречупят тези деца. Те са изпращани в лагери, където са в съвсем различна среда – там всичко работи за това те да бъдат променени.“

Експерти предупреждават, че превъзпитаните украински деца са потенциални попълнения за руската армия. Според оценки на украинското Министерство на образованието до 1,5 милиона непълнолетни деца все още живеят под руска окупация.

Впрочем, Ирина решила да избяга, защото преди време синът ѝ получил призовка за наборна служба в руската армия, след като навършил 17 години.

Автор: Ребека Барт ARD