Как (не) се печелят избори: три стратегии

Автор: Георги Лозанов

Никога предизборната кампания не се ограничава само до официалната от един месец, а има далеч по-дълга "подгряваща" част, която е в състояние да размести електоралните пластове. Нейният старт за предстоящите парламентарни избори беше даден още със свалянето на последното редовно правителство от масовите протести срещу него и срещу управленческия модел, който площадът свърза конкретно с Пеевски и Борисов. Комуникативните стратегии по време на такава „подгряваща“ част могат принципно да се систематизират в три категории: дискредитиране, самоизтъкване и умълчаване.

Дискредитиране на ПП-ДБ по един добре познат от миналото начин

Няма изненада, че ПП-ДБ си остават любимият обект на дискредитирането, превърнало се в основен поминък на другите политически субекти. И те добре си поминуват, защото то ги освобождава от въпроса за собствените им политики и дали въобще имат такива. За тях това е начин да привлекат „обикновените хора“ като ги настроят против „жълтопаветниците“ от ПП-ДБ, подкрепяни от градските елити. Стратегията е в духа на маоистката „културна революция“, когато интелигенцията и образованите слоеве са били противопоставяни на народа (работниците и селяните) и обявявани за „вредни“.

Беше очаквано, че градусът на дискредитирането на ПП-ДБ ще се повиши, след като площадното недоволство, заради идейната му близост с тях, можеше чувствително да им вдигне вота. Но беше шок, че за целта се употреби трагедия като тази в Петрохан, отнела шест живота. На фона на ненадейната активност на главния прокурор и необяснимата пасивност на вътрешния министър трябваше бързо – още преди да има каквито и да е било доказателства, да бъде лансирана версията за „педофилската секта“ и вината за нея да бъде стоварена върху „Продължаваме промяната“ на принципа: обвини ги и ги остави да се обясняват.

А за да нарасне усещането за вината им, жертвите на трагедията трябваше да бъдат допълнително очерняни, което подложи близките им на вторична виктимизация и ги изкара на протест. В него се включиха и множество граждани, убедени, че се търси не истината за случая, а предизборен ефект. Защото, докато разследването на криминалното престъпление стигаше до повече въпроси, отколкото отговори, то вече беше разказано на обществото като политическо престъпление, състоящо се в подпомагане на НПО.

Удари "под пояса" и срещу правителството на Андрей Гюров

Впрочем, превръщането на НПО в „мръсна дума“ е трениран подход в борбата на ДПС-Ново начало със „соросоидите“ и „грантаджиите“, както и тази на „Възраждане“ с „чуждестранните агенти“, което е Путинов патент. Автократите разбират, че ако са овладели първия и втория сектор – тоест държавните институции и бизнеса, последният им враг е третият сектор – гражданското общество с неговите НПО-та и независими медии. Чак щом и тях ги разгромят, са победили напълно.

Когато дискредитиращата енергия на Петрохан поспадна, включително и заради разминавания в изнесените факти, се появи нова тема, удобна за спекулации: служебното правителство с министър-председател Андрей Гюров. То бе етикетирано като правителство на ПП-ДБ и на това основание бе обвинено, че нелегитимно управлявало държавата. А точно същото обвинение на същото основание тогава би трябвало да падне и върху ГЕРБ заради служебното правителство на Димитър Главчев.

Още повече, че изборите, проведени от служебното правителство на Главчев, бяха частично касирани от КС като дотолкова нечестни, че се стигна до разместване в парламента. Ако обаче правителството на Гюров сведе до минимум купения и контролирания вот, ако се справи в изключително комплицираната международна ситуация и даде европейска физиономия на властта у нас, отъждествяването му с ПП-ДБ може само да повиши електоралната подкрепа за тях.

Борисов се опитва да реставрира старата си харизма

Майсторът на самоизтъкването несъмнено е Бойко Борисов, който не изпуска случай да припише всичко постигнато от България в най-новата ѝ история на управлението на ГЕРБ и на собствената си роля в частност. Настойчивото акцентиране върху нея е равнозначно на отговор „твърдо не“ на периодично поставяния въпрос дали политическото бъдеще на ГЕРБ няма да е по-добро, ако престане да бъде лидерска партия, а преднина получат фигури от „втория ред“.

Новото в тази кампания е, че Борисов реши да напусне зоните на пълен медиен комфорт като кулоарните брифинги, речите пред партийния актив и от „джипката“, за да даде пространни интервюта на журналисти с различен обществено-политически профил: Дачков, Карбовски, Прокопиева, Патрашкова. Общото му послание - аз мога да говоря с всички и всички искат да говорят с мен - е ясно и си поставя за цел да реставрира публичната му харизма от началния период на изявите му. Но неговият най-нерешим проблем си остава само един от тези, които висят на врата му с тежестта на воденичен камък. Борисов прави опити да се освободи от него, но най-смелият засега е гласно да възразява срещу пакетирането му с Пеевски. С което негласно казва: аз ли не знам колко е токсичен.

Делян Пеевски от своя страна се умълча както след протестите от 2013/2014 година и почти спря да говори от името на главното Д на държавата. Не забрави обаче да накара НС да наложи на правителството да внесе за ратификация присъединяването ни към Борда на Тръмп, нищо че конституционният ред е обратният. Важното е американският посланик да каже на Тръмп кой е неговият човек тук и да му свалят най-после „магнитския“ товар. И да му каже още, че България вече е на борда с Орбан и плавно ще променя курса под ръководството на Радев. Заради което явно Пеевски и Борисов се отказват от нападките си към бившия президент, а той в насрещен жест се отказва да съобщи кои са олигарсите, срещу които ще се бори.

Радев явно разчита на наказателния вот срещу останалите

Самият Радев се оказа, подобно на Симеон Сакскобургготски, цар на умълчаването и не даде нито един ясен политически отговор - нито по принцип, нито по актуалните сюжети, нито с подбора в листите си. Очевидно разчита, че всяка нова партия от само себе си става първа (като беше с НДСВ, ГЕРБ, ИТН и ПП), защото акумулира наказателния вот срещу всички останали. И колкото по-предпазливо излиза на терен, толкова по-малко ще го разпилее. Това е вярно, но до един момент, от който започва да изглежда, че криеш нещо. И подкрепата за Радев вече тръгна да пада.

ПП-ДБ биха могли да обърнат и трите стратегии в своя полза. Дискредитирането по формулата „всички срещу един“ предизвиква съпричастност към единия. Самоизтъкването няма доказателствена сила и оставя подозрение, че си присвояваш чужди успехи. А умълчаването се възприема като колебливост и дава предимство на категоричните политически позиции. А ПП-ДБ се единствените, които са заявявали такива и по двата големи въпроса пред България: корупционното и евроскептичното влияние. Около 40% от избирателите също са срещу статуквото и за ЕС.

Това е внушителна електорална база, която ПП-ДБ могат да привлекат, ако не търсят гласове извън нея с компромисни ходове и не подкопават доверието към себе си с междупартийни ежби.