"Богоизбраните" на Хитлер: кариера и след края на войната

Архитектът на Хитлер Алберт Шпеер, който по-късно става министър на отбраната, лежи 20 години в затвора заради нацисткото си минало, но през 1970-те години започва много успешно да издава книги за живота си по времето на националсоциализма. Виланд Вагнер - протеже на Адолф Хитлер, работи през 1950-те години на фестивала в Байройт, а Херберт фон Караян, който е бил член на Националсоциалистическата партия както в Австрия, така и в Германия, се прославя като един от най-добрите диригенти в света.

Композиторът Рихард Щраус, диригентът Вилхелм Фуртвенглер, скулпторите Арно Брекер и Вили Мелер - всички те се възползват от националсоциализма и въпреки това имат успешни кариери и след края на войната. Повечето от тях са фигурирали в т.нар. „списък на богоизбраните”, поръчан от Хитлер през август 1944 г. Тези облагодетелствани културни деятели са били под специалната защита на режима и не са призовавани на военна служба.

Денацификацията и преходът към демокрация

От 1945 г. нататък всички приближени на Хитлер е трябвало да преминат през т.нар. процедура по денацификация. На Вилхелм Фуртвенглер обаче е било официално разрешено да дирижира отново Берлинската филхармония след едва двегодишна забрана.

"В хода на демократизацията това е било процедура за сигурност, при която хората е трябвало да попълват много точни въпросници, за да се определи кой може да остане в дадена професия", обяснява историчката Хане Лесау пред ДВ. Това се е отнасяло особено за държавните служители и високопоставените лица. Попълването на неверни данни – например за членство в Националсоциалистическата партия, се е наказвало строго, особено от американските съюзници.

Случаят с Виланд Вагнер

Виланд Вагнер също е бил в „списъка на богоизбраните”. Неговият дядо, композиторът Рихард Вагнер, е основател на прочутия Байройтски фестивал, който се провежда за първи път през 1876 година. През 1908 г. синът му Зигфрид Вагнер, а по-късно и снаха му Уинифред Вагнер поемат управлението му. Двойката подкрепя Адолф Хитлер през 1920-те години, още преди той да дойде на власт.

"Виланд, първородният син на Зигфрид и Уинифред Вагнер, е бил определен за наследник и е бил лично привилегирован от Хитлер", казва Свен Фридрих, директор на музея "Рихард Вагнер" в Байройт. Според Фридрих сценографът и оперен режисьор Виланд Вагнер е бил типичен представител на своето поколение: "Той правеше точно това, което са правели и милиони негови връстници – опитваше се да изличи неприятните неща от съзнанието си. След войната той винаги казваше: "Хитлер е приключен за мен".

Според Хане Лесау, Виланд Вагнер е един от онези, които са използвали нацистката система за лични облаги. Той е искал например да навреди на своя конкурент, успешния сценограф Емил Преториус. Въпреки това Виланд Вагнер се отървава само с глоба и след войната поема управлението на Байройтския фестивал заедно с брат си Волфганг.

Как е възможно това?

По време на изследването си по темата Волфганг Браунайс открива, че множество известни фигури на творци от националсоциалистическата сфера продължават кариерите си във Федералната република след 1945 година. "Новата и прогресивна художествена сцена е игнорирала тези художници. Въпреки това и след 1945 г. много от тях получават невероятен брой добре платени поръчки в общественото пространство - кметства, училища, театри, болници и промишленост", казва изкуствоведът и куратор. Миналото не е играело голяма роля в този процес, още повече, че някои от поръчителите също са имали връзки с националсоциализма“, казва Браунайс.

Срещу тези хора почти не е имало и голяма съпротива. Поръчките за декориране на мемориали в памет на жертвите на националсоциализма, които са били възложени на творци, близки до нацистите, са особено проблемни за Браунайс. "Пред първия център за документиране на престъпленията на нацизма, открит в Оберхаузен през 1962 г., се открива монументалната статуя на Вили Мелер „Скърбящите“, дело на един от най-важните представители на националсоциализма. Не мога да го разбера”, казва той.

Отношението към “богоизбраните” днес

В Оберхаузен творбата на Вили Мелер сега е заобиколена от огромни панели, които разясняват историческия контекст. "По този начин самото произведение вече не е в центъра на вниманието", казва Браунайс. За него това е положителен пример за преоценка на историята, макар че той остава рядък.

Автор: Габи Ройхер