Ще арестува ли Радев Пеевски и Борисов?

Победата на Румен Радев не е просто изборен резултат – тя е политически шамар за статуквото и ясен сигнал, че общественото търпение се изчерпва. В същото време слабият резултат на Бойко Борисов и неговата партия ГЕРБ показва не просто електорална ерозия, а дълбока криза на доверие, натрупвана с години. На този фон събуждането на Продължаваме промяната и Демократична България изглежда закъсняло, но неизбежно. Те отново се опитват да влязат в ролята на носители на промяната, но този път без лукса на наивността от първия си управленски опит.

Големият въпрос обаче остава: какво ще направи Радев с тази концентрация на власт и обществено очакване? Ще последва ли зрелищен сблъсък с фигури като Делян Пеевски и Борисов, или всичко ще остане в сферата на реториката?

Ще арестува ли Радев Пеевски и Борисов? Ще посегне ли на статуквото, или ще го приеме за минало. Пародията с ареста на Борисов по времето на Кирил Петков няма да са повтори, защото тогава акцията изглеждаше повече като политически спектакъл, отколкото като юридически издържана операция – шумно начало, последвано от тих провал.

Очакванията на хората този път са по-високи и по-конкретни. Не става дума за показни акции, а за реални резултати – работещи институции, ефективна прокуратура и край на усещането за безнаказаност. Радев вече заговори за нов Висш съдебен съвет и нов главен прокурор, което директно удря в сърцето на съдебната система, удря директно статуквото, което иска да си има главен прокурор на повикване. Но тук идва студеният душ на политическата реалност – ще има ли необходимите гласове?

Реформата в съдебната власт не минава през президентски укази, а през парламент, в който компромисите често обезсмислят намеренията. Без стабилно мнозинство всяка заявка за „разчистване“ рискува да се превърне в поредната недовършена реформа.

Радев е изправен пред класическа дилема: или ще капитализира общественото доверие с реални действия и ясни резултати, или ще се превърне в поредния политик, който говори силно, но действа предпазливо. Разликата този път е, че кредитът на доверие е ограничен – и обществото вече не аплодира обещания, а иска действия и последствия. Ще видим ли арести? Това вече не е въпрос на политическа воля, а на доказателства, институции и върховенство на закона. Всичко друго би било просто повторение на вече гледан спектакъл.