Армения - следващото бойно поле между Брюксел и Москва

На 12 април ЕС въздъхна с облекчение, когато Унгария отстрани дългогодишния премиера Виктор Орбан и избра Петер Мадяр. Подобно на изборите в Молдова миналата година, вотът беше възприет като идеологическо бойно поле между Кремъл и Брюксел. Това пише Кал Берджикян за France 24.

След като беше избран, Мадяр заяви, че иска да поправи връзките си с ЕС. "Унгария избра Европа", пък каза председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен след обявяването на резултатите.

Сега вниманието на блока се измества по на изток към друга бивша съветска страна, за която се смята, че прави подобен избор: Армения. Но това може да има дълготрайни последици за арменския народ, според някои наблюдатели.

Парламентарните избори в Армения на 7 юни са важни за Европа, тъй като общественото мнение в страната - отдавна обвързано с Русия - сега се обръща към Брюксел.

Макар че кампанията официално започва 30 дни преди изборите, кандидатите вече са се изявили. Настоящият фаворит в социологическите проучвания е премиерът Никол Пашинян, лидер на политическата партия "Граждански договор". Той дойде на власт през 2018 г., след като беше избран след "Кадифената революция" - серия от антиправителствени протести. Той се стреми към преизбиране с проевропейска кампания.

Един от най-силните му опоненти е Самвел Карапетян, руско-арменският милиардер, който ръководи партията "Силна Армения". През 2025 г. той беше арестуван заедно с още 13 души по подозрение в опит за дестабилизиране на правителството.

Но има и няколко други проевропейски кандидати, коментира Ерик Акопян, политически анализатор в CivilNet, който посочва фигури като Хайк Марутян, бившия кмет на Ереван.

"Това са много интересни избори, защото... виждате създаването на прозападна опозиция, която не е от типа "стар режим", заяви Акопян.

По думите му "ако те действително успеят да постигнат пробив и да влязат в парламента, това ще промени политическата ни система по начин, по който не е била променяна от революцията през 2018 г.".

Връзките на Ереван с Москва отслабнаха от 2023 г., когато близо 100 000 етнически арменци избягаха от Нагорни Карабах след превземането на региона от Азербайджан.

Ереван обвини руски миротворци, разположени в анклава, преди това контролиран от арменци, че не са успели да спрат военната кампания на Баку. Оттогава Армения преустанови членството си в ръководената от Русия Организация на Договора за колективна сигурност (ОДКС), която, подобно на НАТО, има клауза за взаимна защита на своите членове.

Акопян подчерта, че "този ​​белег ще преследва този регион десетилетия наред, независимо колко се опитват да го погребат", визирайки националния траур след загубата на Нагорни Карабах. Ереван обаче все още е активен член на Евразийския икономически съюз, който, подобно на ЕС, позволява свободното движение на работна ръка, стоки и капитали в своите държави членки: Русия, Армения, Беларус, Казахстан и Киргизстан.

Русия също така поддържа военна база в Гюмри, вторият по големина град в Армения, а руският език остава широко разпространен.

Заради Нагорни Карабах Русия вече не се възприема като силен защитник срещу съседите на Армения - Азербайджан и Турция.

Пашинян предположи, че загубата на изборите от неговата партия може да доведе до още война. И една от причините, поради които арменските политици ухажват ЕС, е, че той се свързва със "сигурност и просперитет", според Стив Никс, старши директор за Европа и Евразия на Международния републикански институт (IRI).

В анкета, проведена от IRI през февруари 2026 г., 72% от арменците сега подкрепят присъединяването към Европейския съюз.

"ЕС е много привлекателен. Така че каквато и кампания да може да убеди арменската общественост, че може да гарантира мир, просперитет и членство в ЕС... Това е посланието, което ще спечели Армения", по думите на Никс.

В същата анкета на IRI 29% от арменците заявяват, че виждат Русия като най-голямата политическа заплаха за страната, докато само 3% казаха, че това е Европейският съюз. 43% от анкетираните обаче казват, че Москва е най-важният политически партньор на Ереван.

"Силна Армения" се опитва да привлече тази база, предупреждавайки, че Армения може да се сблъска с "икономическа война" с Русия, ако партията на Пашинян остане на власт.

По-рано този месец руският президент Владимир Путин заяви на Армения, че не може да бъде част както от водения от Москва икономически съюз, така и от Европейския съюз.

Брюксел също се намесва в изборите. През декември миналата година ръководителят на външната политика на ЕС Кая Калас също заяви, че Армения е поискала помощ от блока.

"Армения има избори и какво можем да направим, за да им помогнем? Те поискаха подобна помощ за борба със злокачественото влияние, каквато предоставихме на Молдова", подчерта Калас.

Въпреки че "злокачественото влияние" не беше уточнено в изявлението си, Марта Кос, европейският комисар по разширяването, заяви в интервю за списание "Парламент", че руската намеса в изборите "вече се случва".

От 4 до 5 май блокът ще бъде домакин на първата си среща на върха ЕС-Армения, където Пашинян ще представлява Армения заедно с Фон дер Лайен и Антониоу Коща, председателят на Европейския съвет.

Това потенциално идеологическо противопоставяне между Москва, Брюксел и Съединените щати обаче предизвиква тревога у някои наблюдатели, по-специално у Международната обсерватория за демокрация в Армения (IODA). Организацията е създадена, за да наблюдава демократичните условия преди изборите през юни, и е съставена от международни експерти по правата на човека и демокрацията.

Филип Калфаян, член на изпълнителния съвет на IODA, посочи, че "от изявленията както на Запада, така и на Русия виждаме, че те се опитват да направят свой собствен избор и това е неприемливо. Те крадат изборите от арменските граждани и залагат много пари за това".

Един пример за това, според Калфаян, е гореспоменатата среща на върха ЕС-Армения, която според него може да покаже на обществеността, че блокът подкрепя Пашинян, тъй като се провежда само няколко седмици преди изборите.

Политиците също така "оръжават" твърденията, че определени партии и политически актьори са свързани с Русия, каза Сара Лия Уитсън, адвокат по правата на човека и член на IODA.

Тя обясни, че "правителството разпалва безпокойство относно руското влияние или какво може да се случи от Русия - защото знае, че това ще насърчи по-нататъшна подкрепа, финансова или друга, от ЕС и САЩ".

И според Калфаян "настоящото правителство има много добри отношения с Русия. Разбира се, (Москва) би предпочела някой друг, който е по-малко агресивен към тях. Но в крайна сметка всяко арменско правителство, независимо от политическа партия, е длъжно да има добри отношения с Русия".