За СРЕЩАТА отново

Странно, но светът продължава да коментира неотдавнашната среща на Тръмп със Си Дзинпин, наричана ключова и дори историческа. Явно причините са по-дълбоки, отколкото се предполага. А последствията предстоят. Да започнем с анализи от дните в навечерието на СРЕЩАТА.

На 3 май например "Ню Йорк Таймс", NYT, написа "Америка официално е залязваща империя". Атаката на Израел и САЩ над Иран се била превърнала в "повратна точка в упадъка на американската империя". Препратката към Суецкия канал от 1956г е красноречива-Ормузкият проток е Суецка криза за Вашингтон казват в NYT.

Събитията при Суетския канал са унищожили Британската империя, а Ормуз нанася удар върху международното влияние на САЩ заради американската авантюра в Близкия изток. Всъщност има логика да се казва, че американската намеса в Иран е американска версия на Суетската криза. И в двата случая Израел е участник и изиграва роля за упадъка на Британската империя след 1956г. А днес, според NYT, може да играе подобна роля за "Американската империя".

Суецката криза, след намесата на САЩ и СССР, се е решила в полза на Египет, който става геополитически лост в преговори след затваряне на Суетския канал. Разрушена е политическата кариера на британская премиер Идън и Великобритания /играла в тандем с Франция и с военно участие на Тел Авив/ престава да е велика сила. Аналогията е впечатляваща и поучителна, но "преговорната дипломация" на Тръмп, която някои нарекоха "демонстрация на силова дипломация", проявена при неотдавнашното му посещение в Пекин, се оказва, че е акцентирала преди всичко върху Тайванската карта.

За Ормузкият проток, казват, че определено са се получили съвпадения на интереси между Китай и САЩ. За унищожение на "Американската империя" няма как да се говори. Суецкия канал не е Ормузки проток, но има и Ормузки момент за Америка. Важен е за енергетиката на света и много желан за влияние и контрол от хегемона.

В тази връзка в навечерието на посещението на Тръмп в Пекин на Запад се разпространяваха репортажи с коментари, че американският президент отива на среща със Си Дзинпин, за да "притисне Китай".Пишеха за обсъждане на тарифите, за технологично ембарго, за натиск върху Китай по отношение на Иран и дори за "американска решителност" по отношение на Тайван. Всичко това на масата на преговорите.Нещо като подготовка на психологическа почва. Пекин щял да бъде принуден да прави отстъпки поради забавянето на китайската икономика.

Предвиждаха се значителни отстъпки от страна на Китай в замяна на твърда позиция на САЩ по отношение на Тайван. Заради енергийна сигурност Тръмп щял да притисне Китай относно иранския въпрос. Оказа се, че тези западни твърдения до голяма степен се разминаха с реалността. Тайван бе центъра на диалога Тръмп-Си Дзинпин. Тайван е не само най-важния спор между САЩ и Китай, но де-факто е онзи стратегически поврат, който ще определя в бъдеще посоката на световния баланс на силите. Си Дзинпин в прав текст е казал при срещата си с Тръмп, че "ако този въпрос се реши правилно, двустранните отношения ще се стабилизират като цяло, но в противен случай между двете страни ще възникнат конфликти, дори войни".

Тръмп е замълчал. Просто без оценки. На Запад го коментираха като "дипломатическа предпазливост". Но определено въпросът е по-дълбок. Посланието на Китай се търкува по различен начин - ако САЩ се стремят да се обърнат навътре, да възстановяват индустрията си, да управляват дълговата си криза, да намаляват разходите за множеството войни и да прилагат политика на "Америка на първо място", те трябвало да преосмислят картата на Тайван. Предизвикателство? Или напомняне за тезата на Си Дзинпин, залегнала в дългогодишната стратегия на Китай за "Велико възраждане на китайската нация". Което е възможност за мирно обединение на Тайван с Китай.Историческа интеграция! Явно Китай няма да отстъпва по темата.

Но за Тръмп нещата изглеждат по-различно. Голям конфликт заради Тайван би подкопал целите на "Америка на първо място" т.е. да се възвърне икономическата мощ, да се възстановят индустриалните центрове, да няма повече войни навън. А при война за Тайван, ще се разтърси цялата ситема на САЩ. Без обаче да се забави растежа на Китай. Въпросът е МАGA или конфронтация с Китай? С основание темата е водеща при разговорите в Пекин. И Тръмп "бързо продаде Тайван" пишат на Запад. "Не мога да воювам на 15 хил км разстояние", казва американският президент.

Студен душ за Тайван с призива "да не бърза с обявяване официално на независимост". Допълнено с "искам Тайван и Китай да се успокоят". Не предвиждал война между Тайпе и Пекин. Но това дава основание за изводи, че "посещението на Тръмп в Китай разкрива изместване на оста". "TIME" на корицата си публикува снимка на Тръмп със Си Дзинпин на червен фон с текст "демонстриране на променящия се баланс на силите в съперничество между САЩ и Китай". Самото посещение разкривало "изместване на глобалната сила на изток". При закрити врати Си Дзинпин бил предупредил Тръмп относно износа на американски оръжия за Тайван. Тайван бил най-важния въпрос в отношенията Китай-САЩ.

Тръмп останал предпазлив относно тайванския въпрос.Изводът е,че това е "ярък символ на променящия се глобален баланс на силите", защото Китай открито се позиционирал като равностойна сила на САЩ. Си Дзинпин подчертава, че предпочита "стратегическа стабилност" пред "партньорство" с Тръмп. Очертавала се трансформация в глобалния ред в лицето на възхода на Китай.

Все пак Иран не е оставен без внимание на тази СРЕЩА, както я изписват на Запад големите медии. Външният министър на Китай, Ван И, е посочил, че "използването на сила е в задънена улица". Изходът е "4-те точки на Си Дзинпин", а именно: принцип на мирно съвместно съществуване на страните от Персийския залив, запазване на националния суверенитет на страните в региона, защита на ООН, за да предотврати хаоса, засилване на регионалния напредък. Но според Тръмп Си Дзинпин се е съгласил да не изнася оръжия за Иран, ще продължи да купува ирански петрол и Иран няма да притежава ядрена бомба.

Си искал да се отвори Ормуз, но САЩ "не оскат помощ от Китай". Докато Ван И повтаря на пресконференция, че "няма смисъл да се продължава този конфликт, който никога не е трябвало да се случва". Вреди и на световния икономически растеж. Означава "спирането на огъня трябва да е постоянно". Само чрез диалог и преговори. И да се отворят отново морските пътища. Явно САЩ и Китай се позиционират като основните геополитически ограчи, които ще определят реда по света. Все пак Тръмп на връщане от Пекин заявява, че "трябва да има споразумение между трите велики сили за ограничаване броя на ядрените бойни глави в техните арсенали".

Въпросът е на две или на три се дели светът? Само САЩ и Китай ли са свърхдържави? Къде остава Русия? Само за споразумение относно ядрените оръжия ли се търси Москва? Още повече, че Китай не проявява желание да подписва такова споразумение. Имало ли е договорка в Пекин относно Русия? Имало ли е пазарлък за Тайван вместо Украйна? Достатъчно ли е да се казва "приятелят Си", за да се покрият пестеливите слова на Си Дзинпин, който отправя послания и ползва Тръмп като пощенски гълъб за предаване на китайските становища "на когото трябва"? Създава ли Тръмп шумотевица, за да прикрие липсата на споразумения по точките, които са били предпочитани? Останалите за преговори след заминаването на Тръмп големи американски технологични играчи-милиардери дали ще се окажат единствените, които ще се похвалят с дивиденти от срещите си в Пекин?

Тръмп обявява само продажби на 200 самолета за Китай, на соя, покупки на редкоземни елементи т.е. пробив в търговско-икономическите отношения като оставя другото зад кадър. Трудно е да се повярва, че и дума не е обелена за Куба и Венецуела, където Китай има значителни инвестиции и интересите му са засегнати. Още повече, че шефът на ЦРУ е посетил Хавана за разговори и информациите са за натиск, заплахи, обещания за 100 млн помощи, но и задържане на Раул Кастро т.е. стъпки по-различни от тези към Мадуро, но с една и съща цел. Постигнато е разделение на сфери на влияние в световен мащаб, което ще се казва "разпределение на света", но без Европа? Къде остава Русия? Или с Путин ще се договаря другата част при посещението му на 19-20 май в Китай за среща със Си Дзинпин?

По покана на Пекин, подчертават в Москва. После Си Дзинпин през есента ще бъде в САЩ, а Тръмп намекна неотдавна, че до края на годината може да посети Москва. Подготовки за нова Ялта, защото хаосът не носи развитие, каквото и друго да се твърди, на нито една страна от голямата тройка? Да му мисли Европа. Надеждите са за спиране на военните действия и в Иран, и в Украйна, но явно покерът продължава и картите още не се откриват. Надцакването продължава. Въпросът е кой е по-търпелив, не мига без причина и има достатъчно резерви да издържи на напрежението. Предстоят събития. Но остават и надеждите за мирно съвместно съществуване. Дано.