"Алтернатива за Германия" (АзГ) все повече се приближава до поемането на властта в отделни германски провинции, а за парламентарните избори през 2029 година си си поставя за цел съпредседателката на партията Алис Вайдел да стане канцлер. Всичко това изостря въпроса какви идеи поддържа партията, която Службата за защита на конституцията подозира в десен екстремизъм, а структурите ѝ в някои федерални провинции са обявени като "доказано дясноекстремистки".
От основаването си през 2013 година насам АзГ се радикализира. "Ако партията бъде погледната в цялост, това е крайнодясна партия, която обаче има тенденции и към фашистко движение", отбелязва пред ДВ изследователят на десния екстремизъм Фабиан Вирхов от университета в Дюселдорф. Той обяснява, че едно фашистко движение чрез улични акции и силно емоционални речи се опитва да спечели широки слоеве от обществото за своята представа за сплотена, етнически хомогенна германска общност, която съществува от векове.
Вирхов открива в партията различни стратегии и течения, които донякъде си противоречат: партийната лидерка Алис Вайдел например е смятана по-скоро за привърженичка на радикалната пазарна ориентация с минимална роля на държавата. Други - като Бьорн Хьоке, влиятелният крайнодесен лидер на АзГ в Тюрингия, искат силна държава, която да се характеризира с етнически хомогенен народ.
Нормализиране на крайнодесния екстремизъм?
Паралелно Вирхов наблюдава "нормализация" на крайнодесните позиции на АзГ - това я прави по-привлекателна за неонацисткия лагер. "Мнозина днес виждат и по-големи възможности за разпространение на националистически и крайнодесни идеи."
Това наблюдение се подкрепя от актуално проучване, дело на учени от Лайпциг, посветено на дясноекстремистките настроения в Германия. Тези настроения нарастват, нарастват и симпатиите към националсоциализма.
Две трети от хората с твърдо дясноекстремистки убеждения биха гласували за АзГ, показва проучването. Ясно е, че с тези резултати "партията обединява големи части от избирателите с антидемократични виждания".
Бьорн Хьоке ръководи структурата на АзГ в Тюрингия, която е обявена за дясноекстремистка.Снимка: Katharina Kausche/dpa/picture alliance
Тесни връзки с неонацистки организации
Само през тази година редица политици или сътрудници на АзГ попаднаха в заглавията заради възможни връзки с неонацистки организации. През август полицията проведе мащабна акция срещу 15 души, заподозрени, че продължават дейността на организацията "Artgemeinschaft" ("Родова общност"). До забраната ѝ през 2023 година тя бе смятана за една от най-големите и влиятелни неонацистки организации. Днес двама от засегнатите от акцията са депутати от АзГ в регионалния парламент на Саксония-Анхалт. Адвокатите им опровергават обвиненията.
Разследване на "Велт" пък разкри, че четирима сътрудници на АзГ в Ландтага на провинцията са бивши членове на друга забранена организация - HDJ ("Верни на родината германски младежи"). Тази неонацистка младежка организация следва националсоциалистическата расова теория и организира паравоенни лагери за млади хора. Поне двама от тях са много близки до Улрих Зигмунд, който през декември може да бъде избран за министър-председател на Саксония-Анхалт.
И двете организации са включени в т.нар. "Списък на несъвместимостите" на АзГ, която официално иска да се разграничи от екстремистките организации и личности. Хората, които в миналото са членували в такива групировки, би трябвало да бъдат държани на дистанция от партията.
Но списъкът изглежда няма особен смисъл: още през 2020 година тогавашният член на председателството на АзГ Андреас Калбиц бе изключен от редиците на партията, тъй като когато кандидатствал, укрил членството си в HDJ. Само че по данни на списание "Шпигел" той днес пак работи за АзГ като сътрудник в Ландтага на Саксония-Анхалт.
Въпросът за близостта на АзГ с националсоциализма стои още от основаването на партията през 2013 година. Още тогава съоснователят и първи партиен лидер Бернд Луке създаде смут, след като заяви, че демокрацията и парламентаризма в Германия са "изродени", което напомня на нацистката реторика от началото на века.
Основателят на "Алтернатива за Германия" Бернд Луке също неведнъж е изразявал притеснения, че някогашната му партия е отишла твърде надясно.Снимка: Ingo Wagner/dpa/picture alliance
Екстремните позиции се нормализират
По правило всеки път, щом стане ясно, че някой член или сътрудник на АзГ има подобно минало, той се дистанцира от него. ДВ се обърна към ръководството на партията, за да я попита за нейната позиция относно миналото на конкретни представители на АзГ, които са членували в неонацистки организации. Медията не получи отговор.
Дори и тенденцията за спазване на дистанция се променя, посочва политологът Фабиан Вирхов: "В АзГ дистанцирането от радикалните дясноекстремистки позиции вече не се смята за необходимо. Това е част от нормализацията." Вирхов казва и че десният екстремизъм е до такава степен се е наместил в германското общество, че дори скандализирането му едва ли би дало ефект.
Източник: www.dw.com
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА