Как НАТО удобно си затвори очите за нарушаването на човешки права в Турция

Преди 5 години, през 2021 година, Западът рискува дипломатически конфликт с Турция, след като 10 посланици призоваха за освобождаването на човек, за когото твърдяха, че е политически затворник, което накара президента Реджеп Ердоган да нареди експулсирането им, пише Джонатан Спайсър в свой анализ за "Ройтерс".

Става въпрос за турския активист за граждански права и филантроп Осман Кавала, който през 2022 година беше осъден на доживотен затвор без право на замяна, като беше признат за виновен за опит за сваляне на правителството с масови протести през 2013 г.

Но два дни по-късно - след като Ердоган изгони посланиците, двете страни се отдръпнаха, като американски, френски, германски, канадски и други пратеници издадоха помирителни изявления, а Ердоган заяви, че ще бъдат по-внимателни в бъдеще.

Оттогава - и особено след започването на войната между Русия и Украйна, която изсветли слабостите на Европа в областта на отбраната - Западът до голяма степен избягва публично да изразява загриженост относно "постиженията" на Турция по отношение на правата и свободите, като вместо това се фокусира върху засилване на връзките за сигурност с регионалната военна сила и големия износ на оръжия.

Дипломатическият завой на Запада ще се види особено ясно на предстоящата среща на върха на НАТО, която ще се проведе в Анкара на 7 и 8 юли.

Не се очаква лидерите на Алианса да критикуват безпрецедентните съдебни репресии срещу основната опозиционна Републиканска народна партия (CHP) в Турция, включително затварянето на нейния кандидат за президент, кмета на Истанбул Екрем Имамоглу, основният съперник на Ердоган.

Някои критици на правителството на Ердоган смятат, че относителното мълчание на Запада насърчава авторитарния му наклон, изолира турската опозиция и игнорира основополагащите принципи на НАТО за демокрация и върховенство на закона.

"Остава важно Западът да продължи да коментира деградацията на демократичните институции в Турция, защото курсът не е безвъзвратно определен, Турция не е извън допустимото", коментира Дейвид Сатърфийлд, бивш посланик на САЩ в Анкара, сега директор на Института за публична политика "Бейкър". Той подчерта, че е важно турците да "чуват други да говорят за тяхната система по този начин".

Сатърфийлд отрече, че застъпничеството му за правата на човека в Турция е навредило на основни транзакционни отношения между САЩ и Турция и добави, че решението по време на втория мандат на президента Доналд Тръмп да избягва обсъждането на демократичните ценности не е допринесло за развитието на отношенията.

През 2021 г. Ердоган нареди Сатерфийлд да бъде обявен за "персона нон грата", заедно с девет други западни посланици, след като те съвместно призоваха за освобождаването на Кавала, като подчертаха, че случаят е вреден за турската демокрация.

Кавала, който беше осъден на доживотен затвор, отрича обвиненията за опит за сваляне на правителството. През 2019 година Европейският съд по правата на човека постанови, че той и други по делото трябва да бъдат освободени поради недостатъчни доказателства и че задържането му е имало за цел да го накара да замълчи.

Управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) на Ердоган, която е на власт от 23 години, отхвърля критиките за демократичните си качества и всякакви предположения, че съдилищата са политизирани, заявявайки, че съдебната система е независима.

През последните две години стотици служители и членове на опозиционната CHP бяха арестувани, а лидерът ѝ беше свален от власт, като партията определи това като съдебен преврат.

На фона на това десетки турски журналисти от независими медии алармираха, че не са били допуснати да присъстват на срещата на върха на НАТО в Анкара, а властите са задържали над 200 души, позовавайки се на опасения за сигурността.

Офисът на Ердоган не е коментирал отказаните акредитации на медиите, докато НАТО заявява, че разчита на страната домакин за насоки по подобни въпроси.

На въпрос дали Алиансът планира да повдигне въпроси, свързани с правата на човека, на срещата на върха, служител на НАТО се позова на по-ранно изявление относно въпроса за акредитацията, като заяви, че е много важно репортерите да присъстват лично.

Малко европейски държави са коментирали репресиите срещу CHP. Някои западни дипломати казват, че откритата критика към политиката на Анкара не прави много за смекчаване на евентуалното демократично отстъпление, така че те предпочитат да изразяват опасения насаме с турски служители.

Освен това американският президент Доналд Тръмп също ще присъства на срещата на НАТО, което бележи първото му посещение в Турция като президент на САЩ. Очаква се той също така да проведе двустранна среща с Ердоган, когото редовно нарича приятел и подчертава най-топлите отношения между САЩ и Турция от години.

Анкара иска срещата на върха да подчертае единството на Алианса и да помогне за разширяване на партньорствата в отбранителната промишленост. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви, че ще бъдат обявени сделки на стойност десетки милиарди долари.

Съюзниците все повече виждат Турция, която има втората по големина армия в НАТО и е водещ износител на въоръжени дронове, като бастион срещу руската агресия на югоизточния фланг.

Нарастващата стойност на Турция в НАТО идва след някои минали напрежения, включително заради забавянето на кандидатурите за членство на Швеция и Финландия от страна на Турция през 2022 до 2023 г. и относително сърдечните ѝ отношения с Москва.

Западните съюзници сега сигнализират, че "до известна степен са се отказали от ценностите си и предпочитат транзакционни отношения... знаейки, че Турция е незаменима за защитата на Европа", заяви Карол Василевски, ръководител на отдела за Турция, Кавказ и Централна Азия във варшавския Център за източни изследвания.

Анкара знае, че всяка западна критика, включително относно репресиите срещу опозиционната РНП, ще бъде приглушена и "няма да се превърне в действия", подчерта той.