Турция и ПКК: Историческа стъпка, но какво иска Ердоган

Законът за разоръжаването на ПКК и частичната амнистия на задържаните е историческа стъпка. Той обаче не отговаря на основните кюрдски искания. А турският президент Ердоган най-вероятно преследва други цели.

Тонът е вече съвсем променен, дори от страна на Девлет Бахчели. Политикът от крайната десница, председател на Партията на националистическото действие /MHP/ и коалиционен партньор на президента Реджеп Тайип Ердоган, иска перспектива за освобождаване на Абдуллах Йоджалан от затвора, отбелязва АРД и коментира, че само допреди няколко години мнозина в Турция вероятно биха сметнали това за фалшива новина. Защото Бахчели беше известен с това, че искаше смъртно наказание за основателя на Кюрдската работническата партия (ПКК).

Исторически закон

В процеса на сближаване между ПКК и турската държава обаче Йоджалан играе важна роля. От затворническия остров Имрали миналата година той призова членовете на ПКК да сложат оръжията. Според него това не е загуба, а „историческа победа“, припомня германската медия. 13 месеца по-късно турският парламент прие с голямо мнозинство закон, който предвижда разоръжаването на ПКК.

Така нареченият „рамков закон“ може да доведе до освобождаването на хиляди хора от турските затвори, осъдени за членство в ПКК или за пропаганда. От разпоредбите са изключени осъдените за убийства и затворниците, на които преди юни 2005 г. са били наложени доживотни или други тежки присъди, както в случая с Йоджалан.

Предпоставка за всичко това е потвърждението от Националния съвет за сигурност, че ПКК е напълно разоръжена. А докато това се случи, може да мине още доста време. Самият Йоджалан говори за „първата стъпка по един път от хиляда километра“.

Исканията на кюрдите

Но самият факт, че законът бе приет в парламента на Турция е историческо събитие, обобщава АРД и цитира Вахап Кошкун, професор по право в Диарбакър, неофициалната столица на турските кюрди. "От повече от 30 години Турция се опитва да разоръжи ПКК. До днес е имало 13 опита, но нито един от тях не е стигнал толкова далеч, колкото днес“, казва експертът. В резултат на сраженията между ПКК и турските сили от 1984 г. насам са загинали повече от 40 000 души.

Кошкун обаче подчертава също, че приемането на закона не означава, „че кюрдският въпрос е решен, защото кюрдите имат няколко конкретни искания“. Например признаването на езика им в съдебната система и администрацията, обучение на майчин език в училищата, по-голямо общинско самоуправление и смекчаване на „Закона за борба с тероризма“. В момента той е толкова широко формулиран, че всяко прокюрдско изказване може да доведе до лишаване от свобода.

Какви са мотивите на Ердоган?

Прокюрдската партия DEM критикува факта, че правителството е обсъждало законопроекта със задържания Йоджалан, а не с избраните депутати – въпреки това тя гласува „за“. Именно в това би могъл да се крие евентуалният мотив за сближаването на Ердоган с кюрдите: чрез отстъпки той явно иска да извади партията от опозиционния лагер, към който тя принадлежи от 2018 г. насам.

Защото Ердоган вероятно ще се нуждае от гласовете на кюрдските депутати и избиратели. Той иска да остане президент на Турция и след изтичането на мандата му, който по правило продължава до 2028 г. Конституцията предвижда максимум два мандата - освен ако не се стигне до предсрочни избори. За разпускане на парламента правителствената коалиция от Партията на справедливостта и развитието /ПСР/ и Партията на националистическото действие /MHP/ ще се нуждае от гласовете на прокюрдската партия DEM.

Втора възможност би била промяна в Конституцията. Вахап Кошкун смята, че президентът може да си осигури подкрепата на кюрдите. Ако „бъде прието конституционно изменение, което отговаря на кюрдските искания, значителна част от кюрдските избиратели биха могли да подкрепят това изменение, дори и да става въпрос за удължаване на мандата на Ердоган“. Защото за тях решаващият момент е разрешаването на кюрдския въпрос, обяснява АРД.

Външнополитически фактори

Но вероятно това не е единственият мотив на президента. Други мотиви са свързани с външната политика. Така законът би могъл да затвърди още повече ролята на Турция като силен играч в региона.

В Северна Сирия законът ще лиши кюрдските части от възможността да се позовават на продължаваща освободителна борба. С разпускането на ПКК се отслабва и подкрепата за претенциите ѝ за собствена автономна зона в Сирия. А от Ирак Турция би могла да изтегли войските си и по този начин да подобри още повече икономическото сътрудничество.

И още: Ердоган би могъл да представи пред Европа един „решен“ конфликт и Турция като стабилен партньор. ЕС отдавна критикува отношението към кюрдите и турското законодателство срещу тероризма, например десетгодишното лишаване от свобода на бившия кандидат за президент Селяхатин Демирташ. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) изисква освобождаването му, а Турция всъщност би трябвало да е обвързана с решенията на ЕСПЧ. Дали това наистина ще се случи обаче е под въпрос, макар че самият Демирташ подкрепя рамковия закон като стъпка към мира.