Въпросът не е защо Бургас спечели, а защо София загуби

Въпросът не е "защо Бургас", а "защо не София". И дали София може да се поучи - без обида и емоции, а с порив евентуалните недостатъци да бъдат заличени, пише Ивайло Нойзи Цветков по повод домакинството на Евровизия.

Пак омировски онлайн-битки за Евровизия. Този път тип "София срещу Бургас, Бургас срещу София", сякаш Бургас е в някаква паралелна реалност, наред с междуградския "шовинистичен" сблъсък с привкус на "столица срещу провинция", от една страна, и, от друга, абсолютно несъществуващият "цитат" от Хемингуей за морето и провинцията. Във всичко това има и нещо тъжно, защото успяваме да сведем забележителния успех на Дара до обикновена домашна разпра.

Добре, в известен смисъл не е обикновена. Евровизия дълги години беше с образа на леко политизирана художествена самодейност. Англичаните, чийто хумор обожавам, се шегуваха с вечно ниското ниво на техните участници и използваха за конкурса чудесни иронични епитети като "camp", "tacky" и "naff" (в общи линии, едно и също - че е превзет, безвкусен, насилен, аматьорски, твърде натруфен, дори пошъл). Само че в последните 10-15 години Евровизия, каквито и културни или вкусови забележки да имаме, се превърна в огромен, почти световен бранд. Тази година предстои да се проведе и азиатска Евровизия в Тайланд, където ще участват 10 държави.

Огромни бизнес възможности

Това вече е най-гледаното неспортно ТВ-нещо на планетата. Да, политизирано е (бойкотите заради Израел не са първите - още през 1969 Австрия отказа да участва в Испания заради фашизоидния режим на Франко). Да, свири на добре смазаната тънка струна на национализма (а нима Световното по футбол не го прави?). И да, все още в голямата си част е превзето, безвкусно, не особено талантливо и т.н.

Но това в нашия случай няма никакво значение, защото Евровизия не просто се самопребрандира успешно, но и влече със себе си огромни бизнес възможности. И сега България би трябвало да се възползва максимално, включително по отношение на собствената си марка като държава, която, меко казано, не е световна.

Ето защо като софиянец смятам, че е крайно важно да се опитаме да разберем как е избран Бургас (освен очевидното - легловата база). Тук съм напълно съгласен с кмета Терзиев, само не мога да разбера дали подхождаме към това евентуално мета-познание от едни и същи позиции. Няма нужда от дране на ризи и протести, от конспирации как "мафията" и хотелското лоби едва ли не пак задкулисно са наклонили везните към морския ни град. Т.е. за мен като рационалист ключовият въпрос не е "защо Бургас", а "защо не София".

Обратната връзка от EBU, които взимат окончателното решение в Женева според презентациите на градовете, би била ключова, но се опасявам, че те не ни я дължат по никакъв начин.

Оттам нататък сме ние в София с евентуалните поуки защо пропуснахме ползи за милиони. Най-невъздържаните, пък и по политически причини, обвиняват лично кмета Терзиев. Той вероятно може да е някаква част от проблема, но далеч не го изчерпва, защото от соцмрежите е лесно да се крещи "София е кочина", но когато почти половин България се е нанесла или идва да работи тук, е почти невъзможно да се оправиш в джунглата от интереси и проблеми, при това спазвайки законовата рамка.

Да, при милиардния бюджет на София тези пропуснати ползи изглеждат като капка в морето (с извинение към морето и Бургас). Но отвъд това стои въпросът дали София наистина би могла да се поучи от този случай - без обида и емоции, а с порив евентуалните недостатъци да бъдат поправени според възможностите и градските политики. Иначе аз отдавна съм за децентрализацията, която зависи от централната власт, но в момента ми се струва, че Евровизия в Бургас ще си остане единственото по този въпрос.

Като паднал от небето шанс

Предлагам да спрем с хейта по южния морски агломерат (защото Бургас отдавна е такъв, с прилежащите курорти и на север, и на юг) и да се радваме за него, защото все пак става въпрос за общобългарската икономика.

Защото Евровизия, ако не стане някакъв епичен провал, окончателно ще постави Бургас на вътрешната ни карта като "икономически противовес" на столицата, а "Бранд България" ще стигне и до места, където единствената разпознаваемост е "Стоичков".

Това наистина е като паднал от небето шанс, дано не го пропуснат.

А ние в София да се върнем на чертожната дъска, да си извадим поуките и да престанем да саботираме опитите за добри решения. И да не забравяме, че и при нас, ако ни бяха избрали, щеше да се възцари неудържима алчност и една Airbnb стая щеше да е десетки хиляди.

Така че - трезва самооценка при нас и go Burgas (даже има рима).

Този текст изразява мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.