Защо българи и румънци започват да напускат Гелзенкирхен

"Т.нар. миграция по бедност от България и Румъния беше и безспорно остава едно от големите предизвикателства за град Гелзенкирхен", съобщи преди броени дни самата община. Това всъщност не е нищо ново. Сега обаче градът се сдобива с нов набор от инструменти, които ще може да използва срещу злоупотребите със социални помощи и изоставените имоти.

Федералното правителство прие план за действие срещу измамите със социални помощи. В него са изброени десет точки. Целта: различните ведомства да обменят данни по-лесно и по-бързо. Градовете трябва да могат да забраняват използването на занемарени имоти, като за целта възможно ще стане и отчуждаването. Който работи малко или само фиктивно, вече няма да получава допълнителни социални помощи.

Всичко това са въпроси, за които Гелзенкирхен отдавна се застъпва – пред федералната провинция, както и пред правителството в Берлин, а и пред ЕС, пише в публикация по темата германската обществена медия ВДР. "Упоритостта, с която от години се обръща внимание на тези проблеми, сега дава резултати", казва кметицата на Гелзенкирхен Андреа Хенце от Социалдемократическата партия (ГСДП).

Проблемите, на които Гелзенкирхен обръща внимание, съществуват в града от години. Особено "миграцията по бедност" - предимно на хора от България и Румъния. В момента в Гелзенкирхен живеят около 12 000 души от двете страни. Мнозина от тях са дошли заради евтините жилища и перспективата за работа. Често обаче измамници настаняват хората в разпадащи се къщи срещу прекалено високи наеми и прибират голяма част от изплатените социални помощи. Къщите продължават да се рушат, а край тях нерядко се трупат боклуци. Има и оплаквания за нарушаване на спокойствието.

Какво прави Гелзенкирхен?

Гелзенкирхен обаче не само привлече вниманието към тези проблеми, но и сам вече предприе редица мерки. Още през 2013 градът изготви концепция за имиграцията от България и Румъния. Преди три години в общината беше създадена и служба за борба със злоупотребите със социални помощи, информира ВДР.

Така например от общината са били отрегистрирани 4500 лица. Явно те са били регистрирани като жители единствено с цел да получават социални придобивки. Освен това са били разкрити и общо около 640 случая на злоупотреба с помощи.

Градът вече е изтеглил от пазара и 80 занемарени имоти - с помощта на Министерството на строителството на Северен Рейн-Вестфалия и субсидии от провинцията и федералното правителство. Сега тези къщи ще бъдат съборени, а на тяхно място ще бъдат построени нови жилищни сгради, търговски обекти или зелени площи.

По отношение на свободното придвижване на работна ръка Гелзенкирхен прилага по-строги мерки в сравнение с други градове. Тук имигрантът се счита за работник едва когато сам изкарва една трета от средствата си за издръжка. Единствено по този начин той има право на социални помощи. В други градове дори т.нар. миниджоб в размер на 603 евро е достатъчен, за да се получи допълнителна помощ.

Очевидно това дава резултати. Защото напоследък все повече хора отново напускат града. През миналата година близо 500 души от Югоизточна Европа са напуснали Гелзенкирхен.

За да няма "миграция по бедност" от България и Румъния

С новия пакет от мерки, представен от правителството в Берлин, кметицата Андреа Хенце и общинската администрация се надяват на още повече успехи. "Нашите ресурси са ограничени. Планът на федералното правителство обаче разширява възможностите ни за действие", казва кметицата. Така например според новите мерки, гласувани в берлин, градовете могат да откажат да плащат наема на социално слаби, ако жилищата са в негодно за обитаване състояние.

Кметицата обаче отправя и едно искане към ЕС: свободното придвижване на работници в рамките на ЕС трябва да бъде преразгледано, за да може "миграцията по бедност" от България и Румъния да бъде ограничена в дългосрочен план. "Нуждаем се от повече конкретика и обвързващи ангажименти", казва Хенце.

Мария Илчева (редактор)