Играта на безлична Европа

Президентът на САЩ Доналд Тръмп удари поредния звучен шамар на Европа и я постави пред неудобен въпрос: какъв е смисълът от обща санкционна политика срещу Русия, след като той (Доналд Тръмп) може да отвори изключение за руския дизел, да договори доставки с Владимир Путин и да представи решението като победа за американските потребители? Сделката за руския дизел показва колко уязвима е европейската политика, когато Вашингтон преследва собствените си краткосрочни интереси. А, Европа… Европа ли… О, нека Европа, тази процъфтяваща от просперитет голяма общност, е и ще си остане просто донор на тръмпистките амбициозни сделки. Може ли Европа да реши дали иска да бъде самостоятелен геополитически фактор, или да остане финансовият тил на решения, които друг взема вместо нея. Едва ли. Поне не и с това „водещо към просперитет“ ръководство.

На 9 октомври Тръмп обяви договореност с руския президент за доставки на дизелово гориво за американския и СВЕТОВНИТЕ ПАЗАРИ. Ето това е ключовото – И СВЕТОВНИТЕ ПАЗАРИ. Вашингтон временно разреши сделки с руски дизел, като облекчението по санкциите е предвидено да действа до 7 април 2027 г. Обявените количества започват с 300 000 тона, следвани от допълнителни доставки. Администрацията представя решението като начин за овладяване на високите цени на горивата. Reuters обаче отбелязва, че то може да осигури на Москва нови приходи, докато войната срещу Украйна продължава.

Казано просто като пример. Тръмп купува дизел на 1 долар от Путин (образно казано), пуска го в САЩ на 1,2 долара, а го продава на Европа за 1,5 долара. (б.р.-това не са цените на сделката, а просто са числа за онагледяване) И всички са доволни. Най-вече в донорския ЕС, защото получава помощ от САЩ за справяне с високите цени на горивата.

Ето тук се намира същинският проблем. Не става дума просто за покупко-продажба на гориво. Става дума за политически сигнал към Кремъл: дори след години на санкции, дипломатически конфликти и военни действия, достъпът до американския пазар може отново да бъде отворен, когато това отговаря на непосредствените приоритети на Белия дом.

Санкции за едни, изключения за други

Санкциите срещу Русия имат ясна стратегическа цел — да ограничават ресурсите, с които Кремъл финансира войната. Те не са само наказателен символ, а инструмент за увеличаване на цената на руската агресия. Когато САЩ временно смекчават ограниченията за руския дизел, те отслабват поне част от собственото си послание, че приходите на Москва трябва да бъдат ограничавани.

Това не означава, че всяка доставка автоматично ще финансира конкретна военна операция. Но приходите от енергийния износ укрепват руската икономика и увеличават ресурсите, с които държавата разполага. Именно затова украински представители и американски законодатели от двете партии разкритикуваха решението. Според тях то дава икономическо облекчение на Путин, без да гарантира насрещна отстъпка от руска страна.

Тръмп има своя аргумент: американските фермери, превозвачи и предприятия плащат високи цени за гориво. Това е реален вътрешнополитически проблем. Но когато краткосрочният натиск върху цените се превърне в основание за отстъпление от санкционната политика, възниква въпросът дали американската администрация не жертва стратегическата последователност заради непосредствена политическа изгода.

Има и икономическо съмнение. Според анализатори, цитирани от The Guardian, количествата може да са твърде малки, а доставките — твърде бавни, за да доведат до съществено понижение на цените. Ако това се потвърди, Вашингтон ще е поел значителен политически риск срещу ограничена непосредствена полза.

Украйна плаща, Русия продава, Европа наблюдава

Парадоксът става още по-голям, когато поставим сделката до американския модел за военна помощ на Украйна. Чрез механизма PURL в рамките на НАТО европейски съюзници и партньори финансират закупуването на американско въоръжение, което се доставя на Киев. Така Вашингтон може да осигурява важни системи, без разходът да пада изцяло върху американския бюджет, докато европейските държави поемат значителна част от финансовата тежест.

Но политическият въпрос остава: каква е стойността на европейските средства, ако Европа няма достатъчно влияние върху решенията, които определят стратегическата среда? Европейските държави финансират оръжия, купувани от САЩ, а след това трябва да реагират на решения на американския президент, които могат да облекчат икономическия натиск върху Русия. Европа поема част от сметката, но не разполага с гаранция, че ще участва равноправно в определянето на курса. Това е модел на зависимост, който трудно може да бъде наречен стратегическа автономия.

ЕС не е безмълвен, но достатъчно ли е да протестира?

Би било неточно да се твърди, че Европейският съюз изобщо не е реагирал. На 12 октомври върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас заяви, че ако целта е прекратяване на войната, натискът върху Русия трябва да бъде увеличен, а не намален. Външните министри потвърдиха продължаването на европейските санкции, а ЕС одобри и ново разширяване на санкционните списъци. Това е конкретна реакция. Проблемът е, че тя не променя решението на Вашингтон и не предотвратява разминаването между американската и европейската политика. Не е достатъчно европейските лидери да кажат, че сделката е обезпокоителна. Те трябва да покажат как ще защитят собствените си интереси. Но някак не го правят с ясно послание.

Геополитика на сделките

Ако Вашингтон може едновременно да продава оръжия, финансирани от европейците, да настоява Киев да ограничава ударите по руски енергийни обекти и да разрешава доставки на руски дизел, тогава европейските правителства трябва да преценят каква част от досегашната си политика се основава на реално съгласуване и каква — на надеждата, че САЩ в крайна сметка ще действат в общ интерес.

Най-голямата полза за Кремъл може да не бъде само приходът от дизела. Тя може да бъде разколът между Вашингтон, Киев и европейските столици. Когато съюзниците спорят помежду си, Русия получава възможност да преговаря от по-добра позиция, без непременно да е направила съществена отстъпка.

Време е Европа да избере роля

Европейският съюз не може да контролира всяко решение на американския президент. Но може да избере дали да остане зависим от неговата променлива политическа воля, или да изгради инструменти, които му позволяват да действа независимо, когато интересите му се разминават с тези на Вашингтон.

В противен случай рискът е очевиден: Европа ще продължава да плаща за сигурността си, без да определя достатъчно от условията, при които тя се гарантира. Ще налага санкции, докато друг съюзник допуска изключения. Ще говори за стратегическа автономия, но ще чака решенията да бъдат взети във Вашингтон.

Това е истинският урок от сделката за руския дизел. Проблемът не е само, че Тръмп прави договореност с Путин. Проблемът е, че Европа все още няма достатъчно силен отговор на ситуация, в която собствената ѝ сигурност и икономическите ѝ ресурси са заложени на карта, а стратегическите решения се вземат другаде.

Един съюз, който не може да превърне икономическата си тежест в политическо влияние, рискува да бъде богат, но зависим. А в геополитиката това често означава да плащаш сметката за решения, които не си взел.