Ще хвърли ли Борисов „оставка“ по Радев?

Ще хвърли ли Борисов „оставка“ по Радев? Това изглежда повече от интересен въпрос. Когато преднината от близо 20 процентни пункта, която социологическите агенции прогнозираха за Илияна Йотова преди президентските избори, се стопи до едва 2,8 пункта, това е ясен сигнал, че очакванията не са се оправдали. Всички агенции даваха значителна преднина на Йотова, защото предполагаха, че подкрепата, която „Прогресивна България“ на Румен Радев получи през април с обещанията за промяна на модела и поемане на нов политически път, ще се пренесе и към нея. Но това не се случи в очакваната степен.

Когато изборът вече е сведен до две кандидатури, които ще се изправят една срещу друга на балотажа, е важно да погледнем не само към самите кандидати, но и към цялата политическа сцена. Именно там се крият отговорите за това какво може да се случи на втория тур и какви ще бъдат политическите последици от резултата.

От страх или от политическа пресметливост – можем да спорим кое от двете е надделяло – ГЕРБ и ДПС не издигнаха свои кандидати за президент. Резултатите от първия тур обаче показват, че техните избиратели могат да се окажат решаващи. Според данните 39% от гласувалите избиратели на ГЕРБ са подкрепили Андрей Гюров срещу 22% за Илияна Йотова. При ДПС съотношението е обратното – 39% са гласували за Йотова, а 28% за Гюров.

Тези числа трябва да се разглеждат с едно важно уточнение: нито Бойко Борисов в качеството си на лидер на ГЕРБ, нито Делян Пеевски призоваха избирателите си да подкрепят единия или другия кандидат.

Сега обаче ситуацията е различна.

На балотажа именно техните позиции могат да натежат в едната или другата посока, макар че партийните лидери не могат автоматично да прехвърлят избирателите си към избрания от тях кандидат.

Гласовете за Костадин Костадинов, Радостин Василев и Ивелин Михайлов също дават основание за политически претенции. Резултатът на „Възраждане“ може да бъде представен като знак за мобилизация на партията, а същото могат да направят и от МЕЧ и „Величие“. Подкрепата за техните кандидати не означава непременно, че избирателите им ще гласуват по един и същи начин на втория тур. От Костадинов вече чухме, че той припознава Йотова.

В този контекст звучи почти йезуитски политическото послание, че никоя партия няма да подкрепи кандидат, ако той не потърси изрично подкрепата ѝ. Казано по-просто: първо ни помолете, а после ще решим дали да ви помогнем. Това може да изглежда като претенция за политическо уважение, но е и начин партиите да запазят свободата си да се дистанцират от евентуалния победител или да претендират за заслуги при негов успех.

Ако подобна позиция е разбираема за по-малките формации, въпросът е как би изглеждало едно такова обръщение към ГЕРБ и ДПС.

И дали изобщо Гюров ще потърси подкрепата им.

При ДПС ситуацията е особено интересна. Ако партията остави избирателите си да гласуват по съвест, това може да даде известен толеранс на Йотова, тъй като данните от първия тур показват, че сред гласувалите симпатизанти на ДПС тя има преднина пред Гюров. Но дали подобен подход би бил изгоден за партията на Пеевски на фона на действията на държавните институции срещу кметове в общини, където ДПС има силни позиции?

Обясненията, че тези акции са резултат от продължителна работа и просто са били осъществени в този момент, не отменят политическия въпрос защо се случват именно сега. Те бяха насочени към райони, в които ДПС има значително влияние, и бяха представяни като част от борбата срещу установения модел и олигархията. Затова реакцията на партията и поведението на избирателите ѝ на балотажа ще бъдат показателни за отношенията ѝ с властта и за това доколко тези отношения влияят върху политическия избор.

Не по-малко интересна е позицията на Борисов. Ще даде ли ясен сигнал към симпатизантите на ГЕРБ да гласуват за Гюров, или ще продължи да се дистанцира с аргумента, че е по-добре да не влиза в пряк конфликт с Радев? Подобно дистанциране може да е удобно преди балотажа, но едва ли ще остане без политическа цена след него.

Тук идва и споменът за 2016 година.

Тогава, след като кандидатът на ГЕРБ Цецка Цачева се изправи срещу Румен Радев, Борисов обвърза загубата на президентските избори с оставката на правителството си. Радев спечели балотажа, а в средата на ноември Борисов подаде оставка. Това е факт, който не може да бъде отречен, независимо от обстоятелствата и политическите мотиви зад решението му.

Именно този прецедент може да се превърне в аргумент в следващата политическа битка. Ако Илияна Йотова загуби, Борисов ще има основание да припомни на Радев собственото си поведение от 2016 година и да постави въпроса за политическата отговорност. Логиката на подобен аргумент би била, че президентските избори отразяват моментното състояние на политическото представителство и че загубата на кандидата, свързван с управляващите, може да бъде основание за преоценка на управлението.

Но има една съществена разлика: през 2016 година Борисов сам беше обвързал оставката си с резултата от президентските избори.

От това не следва автоматично, че Радев трябва да направи същото при евентуална загуба на Йотова. Политическата аналогия може да бъде използвана като аргумент, но не е правно или политическо задължение. Въпреки това Борисов би могъл да я превърне в средство за натиск върху Радев и правителството му.

Ако Йотова успее да задържи преднината си и спечели балотажа, Борисов вероятно ще има по-малко основания да настоява за подобна равносметка. Тогава най-удобната позиция за него може да се окаже мълчанието и продължаването на досегашната линия. Но и подкрепата за Гюров носи риск за ГЕРБ. От една страна, тя би била логична спрямо заявената от Борисов евроатлантическа ориентация. От друга, би дала на Йотова възможност да представи балотажа като сблъсък с общ фронт на старите политически сили.

За Гюров това е залог за политическото му бъдеще. За Йотова, след десет години в президентската институция, резултатът ще бъде оценка и на собствената ѝ политическа кариера. Затова двамата влизат в балотажа с различен риск и различни очаквания.

Гюров вече направи силен ход, като предизвика Йотова на телевизионен дебат. Ако той се състои, може да повлияе съществено върху решението на колебаещите се избиратели. Предстои да видим дали Йотова ще приеме и дали кампанията ще се превърне в реален сблъсък на позиции, а не просто в размяна на партийни обвинения.

Близкият резултат от първия тур не означава автоматична смяна на властта.

Но той е достатъчен, за да превърне очакваната победа на Йотова в криза на доверието и да отвори нов фронт на политическо противопоставяне.

Ако Йотова загуби, въпросът няма да бъде само кой ще стане президент на България. Ще бъде и кой ще успее да превърне тази загуба в аргумент за следващата голяма политическа битка. А Борисов може да се окаже в необичайната роля не просто да припомня на Радев какво е направил през 2016 година, а да го пита дали е готов да понесе същата политическа отговорност.

Така че остава да видим дали Борисов буквално ще хвърли „оставка“ по Радев, или ще използва собствената си оставка от 2016 година като оръжие срещу него.