Румен Йончев пред ФАКТИ: Русия води по-евтина война в Черно море (ВИДЕО)

Попаденията по търговски кораби в Черно море, реакцията на България и рисковете за сигурността и икономиката на региона поставят все по-остро въпроса за способността на страната ни да защитава националните си интереси. На фона на продължаващата война в Украйна, променящата се политика на САЩ и нарастващото напрежение в Европа, София е изправена пред трудния баланс между дипломацията и реалните мерки за сигурност. Какви са целите на руските действия в Черно море, може ли НАТО да гарантира свободното корабоплаване и накъде води политиката на снишаване? За това, както и за предстоящите президентски избори в България и пренареждането на международните отношения… Ето какво каза още пред Лили Маринкова в студио „ФАКТИ“ и предаването „Разговор“ Румен Йончев, председател на ПП „Земеделски народен съюз“.

- Г-н Йончев, повече от две седмици в България се обсъждат попаденията по търговски кораби и отговорът на страната ни. Успя ли обществото да разбере смисъла на тези акции и накъде водят те?
- Вижте, цялото усилие за изясняване на обстоятелствата изглежда малко смешно и пред обществото, и пред света, защото повече от ясно е кой потопява кораби, които са натоварили товар в украински пристанища и пътуват за някъде другаде или обратно возят товар за украински пристанища.

- От двата случая корабите плуваха под чужд флаг?
- Корабите винаги са под нечий флаг. Те не винаги са от държавата, в която реално се намират собствениците. Има такива дестинации, които регистрират. Един от корабите беше украински. Така че повече от ясно е, че дроновете, подводниците или бомбите, които са потопили тези плавателни съдове, са руски. А въпросът е какво значи това за България и какво прави точно България в тази ситуация под общото наименование „дипломация“.
Всъщност се възобновява една постоянна доктрина на българската външна политика, която датира още от царския режим. Тогава те бяха казали: „Никога срещу Русия и винаги с Германия“.
Тоест онова снишаване, за което се говори сега – по малко с всички. Помните, че Тодор Живков една седмица посрещаше Брежнев в резиденциите, а на другата седмица – Франц Йозеф Щраус или някой западен политик. Общо взето, този тип политика не е нехарактерен.
Да не говорим за времената на Борисов, когато той едно говореше пред партньорите в чужбина, а тук цареше „дюнер дипломацията“ – всичко да е спокойно, всичко да е наред. Но в днешните времена тази политика е малко по-трудна за реализиране и правителството на Радев наистина се опитва да прави нещо различно, като че ли за първи път. Ще ни трябва малко повече време, за да оценим дали е смислено и дали го правят последователно, или е някакъв тип импровизация.
Едно говорят пред външните партньори, друго говорят или малко по-различно тук, но важното е какво правят. Това трябва да съдим. Затова ни трябва и време да видим какво правят. Дали наистина укрепването на способността на България не да се защитава от военни действия, а да опазва териториалните си води, върви? Дали това се прави, дали се инвестира в това, или не се инвестира? Оттам нататък ще дойдат и изводите какво точно се случва.

- Как оценявате българската инициатива, представена на европейско равнище съвместно с Румъния, и отделното предложение на Турция за коридори за Русия и Украйна?
- За голямо съжаление казусът с черноморското корабоплаване започва да заприличва на това в Ормузкия проток. Общо взето, Русия някак си адаптира иранския подход към военните действия – да води една малко по-евтина кампания, по-евтина война.
Потапянето на три-четири кораба в Черно море не е огромно усилие за руската военна машина. В същото време дава много по-голям външнополитически, военен и икономически ефект върху цяла Европа, отколкото военните действия в Украйна, където загиват хора всеки ден.
Може би има изместване на фокуса на руската военна кампания към Черно море – именно чрез тези, не точно военни, методи да се контролира един икономически процес. Черно море е икономическото сърце на Югоизточна Европа.
Блокирането на трафика ще даде огромни последствия не само върху България и Румъния, а изобщо върху трафика. Сега говорим за транспорт на зърно. Реколтата в цяла Югоизточна Европа е в разгара си, а всичко това трябва да мине през тези транспортни канали. Ако не се случи, последствията ще бъдат огромни.

- Какво може да направи Европа и НАТО?
- Очевидно НАТО може да гарантира проходимостта в Черно море, но това означава открит конфликт. Това означава сваляне на руски дронове, сваляне на руски самолети и търсене на руски подводници с техническите възможности на НАТО. Не забравяйте, че Турция е част от НАТО. Може би най-заинтересованата страна в цялата мозайка е турската, защото тя е пазител на проливите на входа към Черно море – Босфора. Най-голям интерес има Турция този трафик да не спира.
Турция традиционно поддържа връзки с двете страни в конфликта и това отразява нейната позиция: „Ние няма да взимаме страна, вие си се бийте, а ние ще гарантираме две магистрали – едната за украинците, едната за руснаците.“ За да продължи да върви трафикът в Черно море. Очевидно се опитват да се разберат най-вече с руската страна това да бъде осъществено. Не мисля, че ще успеят, защото руснаците целят нещо друго. Те искат да изнесат войната по този начин – по-евтино и по-ефективно – и да извиват ръце. Това е война на нерви и икономически натиск повече, отколкото на военна сила. Руската военна машина е уморена, поизтощена, поизцедена откъм ресурси и няма да бъде лесно да продължи по традиционния начин.
Но реално ще видим военни действия в черноморските територии, защото Украйна ще бъде длъжна да отговори. Украински дронове ще започнат да атакуват руски кораби или товари, свързани с Русия, които минават през Черно море. Това ще свали войната доста по-близо до нашите икономически, политически и военни интереси. Това е много лоша перспектива за България. На управляващите им предстоят много трудни решения – първо да гарантират базисните критерии за национална и териториална сигурност, а след това да водят дипломация и да допринасят за разрешаването на по-големия конфликт.

- Възможен ли е изход чрез действията на американския президент?
- Американският президент реално премина вече през апогея на възможностите си. По общи преценки междинните избори ще доведат най-малко до загуба на Конгреса. Възможна е загуба и на Сената, но нека да не пресилваме. Това не означава кой знае какво в американската политика, защото управлението на Съединените щати е структурирано като президентска република и президентът остава първи. Най-вероятно ще има силен контрол на Конгреса върху военните разходи от изборите нататък, от януари нататък – свиване на военните бюджети и на възможностите на президента да води войни.
Това ще означава още по-голямо изтегляне на Америка от световната политика и фокусиране върху вътрешните проблеми. Така че очаквайте една по-отдалечена Америка от световните проблеми през следващите две години. Проблемът отново остава европейски, остава наш и остава на основните потърпевши – Европейския съюз и страните около него.

- Може ли да се очаква промяна на върха на Европейския съюз заради социалните протести и високите цени?
- В Европа се забърка една, както викат, перфектна буря с множество фактори. Не е само социалният проблем в Европа. Европа не е бедна. Европа никога всъщност не е живяла по-богато и по-добре. Но има социални проблеми и има ръст на цените заради горивата и енергийните източници. Забележете, че основните удари в чисто протестно, революционно, така да се каже, са в Испания, Франция и Италия. Три страни, които доста силно се противопоставиха на Русия във войната срещу Украйна, бидейки лидери в процеса на противопоставяне, и доста силно се противопоставиха и на Америка, тоест на Тръмп във взаимните си отношения. Сигурно неслучайно допускате подклаждане. Защо няма подобни процеси в Австрия или в Словакия? Нима словаците, унгарците и поляците живеят по-доволно, отколкото французите и испанците?

- Подклаждане от американска или от руска страна?
- От всякакви страни. Разберете първо, че Европа няма много приятели в момента на световната сцена по едни или други причини. Всичко това, съединено със съвременната икономическа и макроикономическа криза в тези страни, защото проблемите с дълга, със социалното неравенство, с резкия скок на цените, всичко това изостря обстановката и създава обективни условия за изкипяване.

- Най-малкото близо до ума е, че влагат толкова много средства за войната…
- И това е така грижливо промотирано в социалните мрежи, защото днес вече светът е съвсем различен. Може да кажете и да пръснете информация моментално в широк кръг, без особен контрол върху нея, особено в либералната среда на Европа, където информацията пътува безпрепятствено. Не искам да бъда любител на конспиративните теории, но мисля, че има доста повече зад тези конфликти и тези протести от чисто социалния проблем. И етническият проблем е напомпван също доста внимателно и грижливо от някои фактори, включително и зад океана.
Следете изказванията и на Джей Ди Ванс от последните дни, който обясни всичко, което се случва във Франция, с етническия проблем. Тръмп днес обяснява, че Париж скоро ще бъде мюсюлмански град. Изобщо това не е случайно и в никакъв случай не е добронамерено спрямо Европа, спрямо французите, спрямо испанците, защото конфликтът между Тръмп и лидерите на тези страни е доста очевиден. И на едните, и на другите им предстоят избори и в такива времена нещата започват да изкипяват. Започва един брутален политически сблъсък, който търси вече изява в подобни процеси. Нищо чудно такива да има и в Съединените щати след изборите или преди изборите.

- Като говорим за това ужасно кръвопролитие Русия–Украйна, кой държи инициативата? Какъв ще бъде изходът?
- Инициативата очевидно е в руската страна, защото само Русия може да прекрати войната. Украйна сама не може да я прекрати, защото за Украйна това означава капитулация и руски режим в Киев. Общо взето, това е условието към днешна дата. Тоест картите ги държи Путин и Русия.
Очевидно той все още има ресурси и желание да продължава да води тази война. Може би и поради вътрешни причини, защото и в Русия нараства напрежението. В Русия цените също не са станали по-ниски. В Русия горивата също не са по-лесно достъпни и по-евтини.
Тези процеси задължават и него да продължи някакъв тип патриотично-националистична кампания, която да поддържа духа в руското общество, което е податливо на такива неща. Но в дългосрочен план това не е устойчиво.

- Тристранната среща между Съединените щати, Китай и Русия, за която се получи информация, че американският президент е потвърдил, че ще присъства и че ще се състои през ноември, върши ли работа и на тримата?
- Тя върши работа и на тримата, защото всеки има свой интерес в нея. Тръмп има отчаяната нужда да се покаже, че светът зависи от него и той решава нещата в света.
Путин има отчайваща нужда да излезе от изолацията и за втори път Тръмп да го извади от тази изолация, като го сложи на световната сцена наравно с другите двама. А Си Дзинпин има много ясната цел да продължи да води политика на добър с всички, реално промотирайки чисто китайския интерес, основно икономически. Тоест да не бъдат затворени вратите нито на изток, нито на запад за Китай. Хората си представят, че светът отново ще бъде поделен. Подозирам, че тези, които инициират срещата, биха искали да го поделят. Радвам се, че това няма да бъде възможно, защото светът е доста по-шарен. На сцената присъстват и други фактори, които са със собствена тежест. Затова неслучайно и Тръмп, и Съединените щати отделят огромно внимание на изборите в Бразилия, където предстои втори тур и сблъсъкът е между човека на Тръмп и другия човек. Такива избори се състояха в няколко южноамерикански страни. Такива избори предстоят в Европа на много места и там сблъсъкът ще бъде много подобен.
Да не говорим за Индия и за големите икономически държави в света, които придобиват собствена тежест. Единствените, които отчитат този факт, всъщност са китайците, защото външната политика на Китай е доста пъстра. Те сключват споразумения, водят дипломация, икономически разговори и търговски преговори с почти всички големи сили по света. В този пъстър диапазон са Канада, Бразилия и Латинска Америка. Китай не е в центъра, но е с една стъпка над тях, защото такъв е икономическият интерес на китайската държава. За разлика от Съединените щати, Русия и Европа, които повече си играят с мита, с ограничаване и със затваряне на икономически зони.

- Как ще гласуват избирателите, които нямат кандидати? Това са ГЕРБ и ДПС, които засега не са уточнили какви са техните симпатии към тези, които са на сцената. Могат ли техните гласове да обърнат избора на балотажа?
- Прекалено голяма отговорност ми вменявате да кажа как ще гласуват. Не мисля, че мога да позная как ще гласуват. По-скоро анализът е друг.
Защо за първи път след толкова много избори в България българските избиратели бяха поставени пред един двоен избор, в смисъл бинарен? Няма много кандидати. Има много, разбира се, маргинални от всякакъв род и вид, но както виждате, в кампанията тяхното присъствие почти не се усеща. Те няма какво да кажат, защото изборът пред България е такъв, че предполага двустранен избор, плюс-минус.
В този контекст е разбираема позицията на ГЕРБ, на ДПС и на много други партии да не издигнат кандидати, въпреки че са длъжни, бидейки или претендирайки да са национално присъстваща политическа сила. Те нямат какво друго да кажат освен това, което казват вече издигнатите кандидати. Биха си документирали една загуба, което е лошо винаги в политиката.
В същото време губят и сега, защото нищо не казват. Когато оставиш избирателите си, не говориш с тях и не им предлагаш решение, те отиват някъде другаде. Отивайки някъде другаде, трудно ще се върнат при теб. Това в политиката го има и е безмилостен процес.
Не очаквам нищо добро за онези, които не са издигнали кандидати. А как ще гласуват техните избиратели и всички български избиратели? Социолозите горе-долу ни дават някаква картина, която общо взето е две на едно в сегашните условия. Ще разберем много бързо какво предстои още тази неделя.

- Възможен ли е резултат още от първия тур?
- Не бих изключил резултат още от първия тур. Единственият проблем това да се случи е участието на избирателите. Поради вялата кампания, поради липсата на реални кандидати и реални алтернативи мнозина няма да гласуват в този ден, което ще свали участието под нужните 50 процента, за да има резултат.
Така че очаквам по-скоро на втори тур да се реши въпросът. Между настоящите основни кандидати нищо друго и нищо по-различно не може да се случи.

- Но никога не казвай никога. Изненади са възможни…
- Умерената изненада би била, ако още тази неделя имаме избран президент. По-скоро това би било изненадата, която може и да е добра за България, защото ще спестим още един тур и още няколко десетки милиона евро, похарчени за следващите избори. Иначе избирателите на тези партии ще се ориентират трайно в едната или другата посока, подозирам, в подобно съотношение, каквото е и сегашното между двамата кандидати.

- Вие предупреждавате, че който е избягал, после не се връща...
- Това е факт. Наблюдаван факт е в политиката и затова политиците обикновено, колкото и да е безнадеждно, издигат кандидати. По-добре е да си говориш с избирателите, които някога са посегнали към твоята бюлетина, отколкото да ги оставиш някой друг да си говори с тях.

Още от разговора вижте във ВИДЕОТО.