Проф. Красимир Калинов пред ФАКТИ: Почти няма избор между 28-те кандидати за президентска слава(ВИДЕО)

За съжаление, всяко негативно събитие в България води до намаляване на избирателната активност. Очакванията са тя да не достигне 50% от списъчния състав на избирателите. Това е очевидно. Ето какво още сподели пред Лили Маринкова в студио „ФАКТИ“ и предаването „Разговор“ статистикът проф. Красимир Калинов.

- Г-н Калинов, какви са очакванията ви за избирателната активност? Върху нея могат да повлияят както международните събития и опасенията за националната сигурност, така и вътрешнополитически обстоятелства, включително арестите на кметове на ДПС. Възможно ли е всичко това да отблъсне още повече избирателите?
- За съжаление, всяко негативно събитие в България води до намаляване на избирателната активност. Очакванията ми са да не се достигне 50% от списъчния състав на избирателите. Социологическите агенции дават 39–40%, но дългогодишният ми опит ме кара да мисля, че този процент е завишен поне с 10%. Моите лични очаквания са около 30% активност на първия тур, а на втория тя може да падне и под този процент.

- На какво се дължат тези очаквания за толкова ниска активност?
- Причините са много. Част от българските граждани живеят в чужбина от дълго време и не се интересуват от нашите избори. Освен това ниската активност показва политическа криза и пасивност на значителна част от хората, които имат право да гласуват.

- Може ли негласуването да се разглежда като политическа позиция, а не просто като пасивност?
- Да. Според мен това също е израз на някаква политика, на някакво отношение. Защото, за да не отидеш да гласуваш, ти изразяваш някакво, макар и негативно, отношение към цялостната политическа обстановка и към кандидатите.

- Означава ли това, че проблемът не е само в избирателите, а и в самите кандидати? Вие казвате, че при внимателно разглеждане на биографиите и мотивацията им човек може да установи, че почти няма избор?
- Именно. Ако човек се замисли и прочете внимателно биографиите, положенията, състоянието и мотивацията на кандидатите, ще види, че почти няма избор.

- Колко предвидимо е поведението на избирателите и може ли ниската активност да промени разликата между водещите кандидатски двойки?
- Това е много сложен въпрос. Процесите на мотивация да гласуваш за един или друг кандидат се изучават отдавна, но и до ден днешен не са напълно изяснени. Не е ясно какво точно влияе върху поведението на електората. Ако беше ясно, политиците много лесно щяха да влияят в своя полза върху избирателите.

- Не са ли отношението към правителството и разочарованието от управлението основни фактори за изборното поведение?
- Това са параметри, разбира се, но те не са толкова надеждни, колкото ни се иска. Положителното отношение към правителството не означава задължително, че човек ще гласува за определен кандидат.

- Как оценявате предизборните проучвания и данните за подкрепата на кандидатите?
- Занимавам се с технологията на емпиричните проучвания, а тук не се спазва никаква технология. Приемам, че разликата е толкова голяма, че резултатът е налучкан по един или друг начин. Според мен това се дължи на инерцията, която обществото има от парламентарните избори на 19 април тази година. Колкото повече се отдалечаваме от тях, толкова повече тази инерция отслабва.

- Може ли спадът в популярността на правителството да се пренесе непосредствено върху резултатите от президентските избори?
- Не можем да направим такъв извод само от данни за последните три дни. Необходимо е да знаем колко е намаляла популярността на правителството и дали тази промяна ще продължи. Не може автоматично да пренасяме подобни наблюдения върху президентските избори.

- Очаквате ли избирателната активност да се запази на втория тур?
- Това съвсем не е сигурно. На втория тур изборът се ограничава до двама кандидати и много хора може да нямат мотивация да гласуват за единия или за другия, защото не виждат в тях свои представители и смятат, че не отразяват интересите им.

- Могат ли партиите и инициативните комитети да мобилизират допълнително избиратели, например чрез послания, че разликата между кандидатите се стопява?
- Партиите и инициативните комитети често държат скрити козове и се опитват да внесат допълнителна интрига. Подобно послание може да мобилизира различни партийни ядра. Възможно е да има и гласуване напук от страна на избиратели на партии, които нямат свои кандидати.

- Може ли поведението на избирателите на ГЕРБ и ДПС да бъде предвидено само въз основа на изказванията на техните лидери?
- Не смятам, че поведението на широкия кръг избиратели може да се моделира толкова лесно. Вероятно има определена група хора, които безусловно вярват на всичко, казано от един лидер, но мисля, че повечето не са такива. Какво би мотивирало останалите, е трудно да се предвиди предварително.

- Какви други фактори могат да повлияят върху решението на хората да гласуват?
- Един от факторите е самият вид на изборите. Хората не са толкова заинтересовани от президентските избори. При местните избори познават кандидатите за кмет и разбират, че от тяхната работа зависи животът на хората в населеното място. Тогава отговорността е различна.

- Възможно ли е ограничените правомощия на президента също да намаляват интереса към тези избори?
- Не мисля, че в момента правомощията са основният мотив. По Конституция президентът е силно ограничен и практически от него не зависи толкова много, колкото някои кандидати обещават. По-голямата част от кандидатските двойки трябва да прочетат Конституцията, вместо да демагогстват какво ще направят. Те не могат да изпълнят всичко, което обещават.

- Имате ли съмнения и относно начина, по който се разпределят средствата за медийно отразяване на кандидатите?
- Да, има и комерсиален елемент, който според мен е по-скоро работа на прокуратурата. Става дума за пари, които държавата отпуска за определена цел, а впоследствие се оказват в някакви никому неизвестни телевизии и кабеларки. Прави впечатление, че пакети от по седем-осем кандидатски двойки концентрират средствата си в една телевизия. Това поражда въпроси, които заслужават проверка.

- Възможно ли е по-ниският интерес към президентските избори да се дължи на това, че хората не са достатъчно заинтересовани от тях?
- Да, хората някак си не са много заинтересовани от тези избори. Това е един от мотивите, които ги карат по-слабо да отиват да гласуват. Ако бяха местни избори, когато познаваш кандидатите за кмет и знаеш, че от тях зависи работата на половината населено място, в което живееш, тогава отговорността е по-различна.

- Смятате ли, че ниският интерес произтича и от ограничените правомощия на президента, който по Конституция е по-скоро символична фигура?
- Не мисля, че в момента правомощията на българския президент са някакъв мотив. Но той е толкова силно ограничен по Конституция, че практически от него нищо не зависи. В тази връзка бих искал да кажа, че по-голямата част от тези 28 кандидатски двойки трябва да прочетат Конституцията, вместо да демагогстват какво щели да направят. Не могат да го направят. Каквото и да правят, не могат. Това са обещания за наивници, даже не на средна, а на начална възраст.

- Как оценявате начина, по който някои кандидати участват в изборите?
- Доста възмутителен е формалният начин, по който те участват, както и допускането на такива елементи, които се включват само заради едното попадане в медиите.

- Освен политическите послания има ли и финансови въпроси около участието на кандидатите, които заслужават внимание?
- Има и някакъв комерсиален елемент, но това не е моя работа да го коментирам. По-скоро е работа на прокуратурата.

- Защо смятате, че прокуратурата трябва да се занимава с този въпрос?
- Защото едни пари, които държавата отпуска за определена цел, изведнъж се озовават в някакви никому неизвестни телевизии, кабеларки и така нататък. Разбирам, ако всичките 28 различни телевизии са получили средства, защото кандидатите са ги харесали и избрали. Но изведнъж се оказва, че пакети от по седем-осем кандидатски двойки концентрират средствата си в една телевизия.

- Знаете ли нещо повече за тези случаи? Става ли дума за определена схема?
- Излезе доклад на Института за изследване на публичната среда, в който всичко е описано много ясно. Не знам дали става дума за схема. Аз само констатирам това, което официално съм видял. Дали е схема, всеки може да си мисли, но това ще го кажат съответните органи. Затова споменах прокуратурата след изборите.

- Тоест може да няма нищо незаконно, но въпреки това да има основания за съмнения?
- Да, най-вероятно няма нищо незаконно, но мирише.

- Да се върнем към балотажа. Какви резерви за допълнителна подкрепа могат да използват кандидатите?
- Първо, резервите на самите партии. Кандидатите, издигнати от инициативни комитети, особено първите двама, ще трябва да мобилизират своите последователи, които не са гласували. Това е единият резерв, но доколко е достижим, зависи от много други фактори и мотивации. Вторият резерв са партиите, които реално не участват със свои кандидати, но биха подкрепили поне на думи единия или другия.

- Доколко вярвате, че подобна подкрепа от други партии може да промени резултата?
- Не съм сигурен, че дори да подкрепят единия кандидат, това би могло да промени по някакъв начин резултата или статуквото.
- Вие определяте президентските избори като най-скъпите в България. Защо?
- Те са изобщо най-скъпите в България до ден днешен, защото има определено нарастване на парите, които харчим за избори. Това вече е тенденция. Работата е там, че ние с вас не ги харчим пряко, но други ги харчат, а ги взимат от нас. Това е скандално. Според мен много малко колеги, един-двама, с които се познаваме, повдигат въпроса за цената на изборите.
- Наистина ли българските президентски избори са по-скъпи от президентските избори в Съединените щати?
- Съвсем сериозно. Това дублиране на хартиени бюлетини, ремонтът на някакви измислени машини, поддръжката — всички тези пера правят над 150 милиона евро.
- Твърдите, че изборите в България са прекалено скъпи и че трябва да струват не повече от 20 милиона евро. Как изчислявате тази сума?
- Като взема бюджета, който ЦИК обявява. При това в този бюджет има липсващи пера. ЦИК не определя всичко. Например заплащането е в бюджетите към МВР, за които Министерският съвет разпределя парите. Сега видях, че искат още не знам колко милиона евро за някакви допълнителни дейности. Непрекъснато се искат и раздават някакви пари.

- Означава ли това, че реалната цена на изборите е по-висока от официално обявяваната?
- Да, защото разходите са разпределени в различни пера и не всичко се вижда в бюджета на ЦИК. Не мога да схвана това нещо, честно да ви кажа, и не съм оптимист. Машините са много остарели и скоро трябва да бъдат сменяни. Не ми се мисли какво ще стане тогава.
- Поставяте под съмнение и модела, при който частна фирма контролира техническата страна на изборния процес. Какъв е проблемът според вас?
- В България сме дали право на една частна фирма — „Смартматик“ — да контролира цялостния процес. Една частна фирма, колкото и да ми е симпатичен нейният шеф и колкото и да твърди, че са най-честните хора в света, има една-единствена цел: печалба, на всяка цена печалба. Неслучайно хората казват, че държавният монопол е лошо нещо, но по-лошо е частният монопол.
- По какъв начин според вас тази фирма би могла да извлича финансова полза от подобно положение?
- Има различни механизми. Във всеки случай една машина тук е купена поне шест-седем пъти по-скъпо, отколкото реално струва. Имам опит, защото преди години съм се занимавал с това. Имаше българска фирма, която предлагаше съвсем приемливи машинки за гласуване на точно десет пъти по-ниска цена, но беше отстранена по най-безобразен начин.
- Проблем ли е и фактът, че техническото обслужване зависи от един-единствен доставчик?
- Да. Според мен се пази монополът. „Смартматик“ не желае по никакъв начин да води преговори нито с „Информационно обслужване“, нито с Министерския съвет. Казват: „Нашият оторизиран представител е СЛА. Точка.“
- А какво ви притеснява при ремонта и профилактиката на машините?
- Всяко нещо — съхранението, тестването, проверката и ремонтът — струва пари. На предишните избори уж имаше около 100 и няколко повредени машини. Сега изведнъж в офертата има 2000 машини за ремонт, с по-дребни и по-едри ремонти, и още 2000 за профилактика. Това е необяснимо.
Според мен парите, които се искат за тези дейности, са силно завишени, защото няма пазарна икономика и конкуренция. Има един монополист, който казва: „Ето това искам. Ако искате — ако не, аз не мога да осигуря изборите.“
- Смятате ли, че този модел се поддържа и с политическо покровителство?
- Абсолютно. Според мен това става с някакво неявно покровителство на част от депутатите, защото те можеха да решат въпроса. Най-лесното решение беше да се премахне машинното гласуване, да се коригират слабите места при гласуването с бюлетини, да се проведе необходимото обучение и да се смени цялата схема за назначаване на секционните избирателни комисии. Тогава нещата можеха да започнат да изглеждат по нормален европейски начин.

- Има ли риск от намеса на частни интереси в обработването на изборните резултати чрез „Информационно обслужване“?
- Имам информация по този въпрос, но мисля, че твърденията за значително влияние на частните интереси са фалшиви. Частните интереси в „Информационно обслужване“ са под 1%. Не може акционер, който притежава една милионна част, да отиде и да определя какво прави дружеството. Аз лично съм работил много активно с „Информационно обслужване“ и мисля, че там пробив не може да стане.

- Къде тогава според вас са основните проблеми при отчитането на гласовете?
- Пробивът става на ниво секция. Особено в малките населени места хората, които организират изборите, често са роднини — брат, сестра, вуйчо, леля и така нататък. Там предварително се знае за кого ще се гласува и какво ще се гласува. Проблемите не са толкова в съзнателната манипулация на резултатите, колкото в невежеството и безобразното попълване на протоколите.
- Но нали именно машинното гласуване беше въведено, за да се избегнат подобни проблеми?
- Нищо не може да избегнем напълно. Наскоро имаше частични местни избори и на няколко места спря токът. В две секции, доколкото си спомням, това се случи. Какво правим тогава? Машината е изправна, но няма ток. Трябва отново да извадим хартиените бюлетини.
- Как оценявате работата на настоящата Централна избирателна комисия и последните промени в Изборния кодекс?
- Според мен настоящата ЦИК е неопитна и назначена по политически критерии. В рамките на около десет дни допусна няколко сериозни грешки. Тези грешки обаче бяха предопределени и от промените в Изборния кодекс. Например разшириха правомощията на секционните комисии сами да решават дали дадена машина не работи и дали гласуването да продължи с хартиени бюлетини. Преди имаше разрешителен режим: секционната комисия уведомява районната комисия, тя уведомява ЦИК, ЦИК взема решение и го връща. Сега секционните комисии само уведомяват районните и продължават по съответния ред. Има много проблеми в самия кодекс. Има и неща, които депутатите знаят, защото сме им ги съобщавали, но не желаят да променят, понеже така им е по-изгодно.
- Какви конкретни рискове очаквате при предстоящите избори?
- Притеснявам се, че част от машините може да престанат да работят или да издават празни разписки, или изобщо да не издават разписки. Тогава броят на разписките в кутията и броят на гласовете, които машината е регистрирала и записала в протокола, може да се разминават драстично. А според Изборния кодекс именно протоколът е официалният документ. Опасявам се, че отново ще се стигне до оспорване на изборните резултати пред Конституционния съд. Другият риск е в малките населени места, където се гласува само с хартиени бюлетини. Там лошата подготовка на секционните комисии може да доведе до същите нарушения и грешки в протоколите.
- Имате ли опасения и относно методическите указания на ЦИК?
- Да. Секционните комисии работят по методическите указания на ЦИК, които до последния момент се променяха. Имаше грешки, непълноти и пропуски. Последният вариант излезе само няколко дни преди изборите и дори не си направих труда да го прочета, защото вече нямаше смисъл. Това да назначиш секционните комисии 25 дни преди изборите, а след това в деня преди изборите или непосредствено преди тях да започнеш да правиш промени, е грубо нарушение на нормалната организация на изборния процес.
- Критикувате и подготовката на членовете на секционните комисии. Свързвате ли това с начина, по който се определя тяхното възнаграждение?
– Да, поставям и този въпрос. В Европа няма друга страна, която да плаща толкова високи хонорари на членовете на секционните комисии. В повечето страни дори осигуряват на доброволците сандвичи и напитки.

Още от разговора вижте във ВИДЕОТО.