Тончо Краевски пред ФАКТИ: Борисов чака момента Радев да попадне под ударите на улицата (ВИДЕО)

Какви са политическите процеси в България и Европа на фона на нарастващото обществено напрежение, геополитическите конфликти и кризата на доверието в институциите. Стоят ли зад шумните политически противопоставяния скрити по-дълбоки проблеми, свързани с функционирането на демокрацията, икономическите неравенства и сблъсъка между различните поколения. Ето още какво сподели пред Лили Маринкова в студио „ФАКТИ“ и предаването „Разговор“ политологът Тончо Краевски.

- Г-н Краевски, смятате ли, че протестите на младите във Франция и протестната вълна в други европейски страни имат връзка с мобилизацията на електората и с усилията на правителството да изпълни обещанията си?
– Мисля, че това, което се организира като протести срещу правителството, което самият Радев нарече „кръвосмешение“, показва, че той е искал да каже, че тези, които протестират срещу него, всъщност са „сглобката“, но в опозиция. Как би могъл да знае? Ако това е вярно, то само потвърждава, че той би трябвало да подхожда с голямо подозрение към всички предишни кадри на „сглобката“ на всички нива — в администрацията, в службите, в съдебната власт и така нататък. Към всички, които са заварени. Възможно ли е да се постигне тактическо примирие или дори стратегическо сътрудничество между новата и старата власт и техните кадри?

– Съдейки по това изказване на Радев, мисля, че той е разбрал, че може и да им е подал ръка за сключване на такова примирие и взаимна търпимост, но те са я отхвърлили...
- Забелязах, че Борисов се отбранява, като заявява, че не е организатор на протестите и че не е подстрекавал протестиращите. Това също е важна подробност от психологическа гледна точка. По принцип Борисов не е организатор на протести. Това не е нито амплоато му, нито силната му страна. Но тези, които ги организират, със сигурност си дават сметка, че той е в тих възторг от тях и иска да се види от другата страна. Подобно на Радев преди една година, Борисов може да седи и да дебне, да чака своя момент, когато Радев ще падне под ударите на улицата и протестната вълна. Тогава Борисов ще излезе и ще каже: „Ето, сега трябват избори“. Това е сценката, която се разиграва във въображението. Тя все още не се разиграва на практика.

- Как си обяснявате арестите на кметове от Движението за права и свободи, както и действията срещу областния управител на Бургас? Трябва ли да приемем обяснението на министър-председателя, че просто са се намерили смели прокурори?
– Как ще гласуват почитателите на тази партия не е маловажно, защото те са много дисциплинирани. Погрешно е да мислим, че това са хора, които се поддават на натиск в този смисъл на думата. Ако правителството не иска да рискува те да гласуват срещу него и срещу неговия кандидат, не би трябвало да предприема полицейски операции преди изборите. Тези хора се мобилизират по тази линия и настройката им става негативна. Те няма да гласуват за Радев или за Йотова, ако се чувстват заплашени и притиснати от държавата. Не мисля, че има само една възможна логика за тези арести. Те могат да се разглеждат и като последователност в обещанията на Радев за детрониране на олигархията и на мафиотизираните връзки на партийно равнище.
Освен това тези арести, особено случилото се вчера в Белица, изведоха Пеевски до състояние, в което сме го виждали и преди, но което го поставя изключително зле пред публиката. Това е много особено, когато става дума за неговия властелински образ. Хората, когато загубят равновесие, показват различен образ от този, който обикновено се опитват да представят. Свързвате ли тези действия с обещанията на управляващите за възстановяване на демокрацията и правовия ред?

– Да, със сигурност това е в реда на обещанията, които са дали управляващите. Освен това виждате колко много са ерозирали демокрацията и правовият ред в България?
- За да дам един по-комичен, но всъщност и трагичен пример — по националните медии, в така наречените безплатни пакети за изборите, се появяват всякакви очевидно неадекватни кандидати. Националната телевизия е длъжна да ги интервюира, да провежда дебати с тях и така нататък. Направи ми впечатление, че журналисти от БНТ алармираха, че зад инициативните комитети на много такива кандидати стоят едни и същи хора, които прибират парите от тези пакети, докато самите кандидати пътуват до София за своя сметка. Това е бизнес с демокрацията на едно сравнително дребно ниво. Но същият този бизнес се осъществява и на нивото на голямата организирана престъпност, където има цели партии и политически проекти, които влизат в парламента, но всъщност представляват организирани престъпни групи. Такъв пример е партията на Ивелин Михайлов, срещу когото има разследвания за пирамидални схеми и за хора, които теглят заеми. Изведнъж човек, който се почувства под ударите на закона, създава политически проект и влиза в парламента. Така може да се защитава от тези удари, докато претендира, че е кандидат за определен пост. Но дали наистина е кандидат за пост, или е човек, който иска на всяка цена да остане на свобода? Това е много тънък въпрос за правото и демокрацията в една страна.

- Как да защитим политическия имунитет на кандидатите, политическия плурализъм и забраната за политическа репресия, без да позволяваме злоупотреби със самата конституционна система?
– Това е въпросът. Конституционната ни система се основава на защитата на политическия плурализъм и на забраната за политическа репресия. Същевременно не бива да позволяваме тази система да бъде експлоатирана така, че в крайна сметка да се стига до нейното разрушаване. Това се случва, когато политиката и изборите се превърнат в бизнес или в начин хората да се укриват от закона на светло — да се укриват в пленарната зала. Те говорят за едни неща, но всъщност правят нещо съвсем различно. Не са там, за да прокарват идеология или публична политика.

- Как събитията в Черно море промениха характера на предизборната кампания и разговора за националната сигурност?
– Кампанията изглеждаше спокойна преди ударите по корабите в Черно море и навлизането им близо до нашето икономическо пространство. Случилото се на практика изостри разговора за външната политика и националната сигурност. Това беше добре дошло за обичайното позициониране на политическите сили. Беше поставена изключително висока летва от хора, които се нарекоха бивши президенти и министър-председатели и обявиха, че Радев не защитава достатъчно добре националната сигурност, че това е равносилно на капитулация. Така отново сме изправени пред президентски вот, който ни преброява геополитически. Двата лагера са много очевидни, наред с този на Костадинов, който твърди, че Радев не е достатъчно предан на Русия.

- Смятате ли, че геополитическият избор е основният въпрос на тези президентски избори?
– Струва ми се, че тази ситуация добре показва, че освен двата най-гласовити лагера, които изискват крайни и ясни действия и думи от страна на правителството, съществува и един много по-мълчалив политически център. Единият лагер иска България да говори в съзвучие с Европейската комисия, с Урсула фон дер Лайен и Кая Калас, с начина, по който те говорят за Русия и смятат, че защитават интересите и позицията на Европа. От другата страна са хората, които очакват Румен Радев открито да се противопостави на тази позиция и да заяви, че Русия е напълно права и България се солидаризира с нея в тази ситуация.

Това са два малки лагера. В средата на всичко това стои един много по-мълчалив, неартикулиран център на българската политика.

И двата лагера обвиняват Радев в популизъм, защото отказва да вземе страна между тях. Но популизъм ли е да се опираш на далеч по-големия политически център и да се стремиш да го представляваш? Това е една от функциите на демокрацията — първо, за да можеш да събереш мнозинство и да управляваш, и второ, защото този център изразява настроенията на по-голямата част от обществото. Проблемът е, че на мнозинството му е трудно да артикулира тези настроения достатъчно добре и организирано. Трудно е и на правителството, но по други причини. То трябва да взема решения, което е голяма отговорност, а същевременно е ограничено в това колко информация може да споделя и какво може да казва. Всеки път, когато откаже да разкрие подробности, това се възприема или като страх, или като лицемерие. Смятате ли, че мнозинството от обществото подкрепя по-умерената позиция на Радев, включително хората от евроатлантическия лагер?

– Мисля, че мнозинството не се състои само от хората, които се смятат за проруски настроени и които може би са разочаровани от Радев. То включва и по-широкия център между двата лагера, както и разумните хора от така наречения евроатлантически лагер.
- Не мисля, че те са особено впечатлени или вдъхновени от реториката на Урсула фон дер Лайен и Кая Калас. И това не е защото непременно застават на една или друга страна в конфликта. Независимо от личните си нагласи, хората трудно изпитват доверие, когато някой говори разпалено и крайно, но видимо не разполага с капацитета да действа в съответствие с думите си. Най-тревожното в ръководството на Европейския съюз и на много от водещите европейски държави е несъответствието между силата и агресивността на реториката и реалните военни и икономически възможности на Европа да действа според заявеното.

- Как оценявате реакцията на правителството на инцидента в Черно море?
– Според мен реакцията на правителството е разумна, доколкото Радев се опитва да води политика и да говори по начин, който реалистично съответства на възможностите на страната му. Когато не разполагаш с голям военноморски флот в Черно море, е добре да изчакаш всички възможни разследвания, преди да заявиш кой стои зад една атака. Трябва да се увериш, че тя е дошла от едната, а не от другата страна, че е била умишлена, а не случайна, и да изясниш обстоятелствата, преди да отправяш обвинения. Това е важно, защото независимо от моралните ти нагласи по даден казус реалните възможности на държавата са ограничени. Не мисля, че дори поддръжниците на така наречения евроатлантически лагер изпитват доверие, когато техните ръководители използват силни думи, без зад тях да стои реален капацитет за действие. Не трябваше ли след инцидента в Черно море основният акцент да бъде поставен върху отбранителните способности на България?

– След подобен инцидент с дронове и потопени кораби в Черно море нормалната водеща тема би трябвало да бъде как България възможно най-бързо да се сдобие с по-модерни системи за противовъздушна отбрана?
- Трябва да се подготвим материално, технически и стратегически за ситуация, в която войната може да ескалира и в която отклонена ракета или умишлено организирана провокация може да порази цивилни цели.

- Къде са материалните предпоставки, за да можем след това да водим разговор за това коя страна подкрепяме и колко разпалено трябва да заявяваме позицията си? Първо трябва да разполагаме с възможности да защитим страната си. Протестната вълна във Франция започна с участието на млади хора и се разпространи в други европейски държави. Как си обяснявате този процес?
– Протестната вълна се разпространява в други държави, защото те имат сходни проблеми. Във Франция тези проблеми вероятно са най-изострени, тъй като страната от години е в хронична бюджетна криза. Приемането на бюджета всеки път е съпроводено с големи трудности и усложнения. Разходите са много големи и отнякъде трябва да се съкращават средства. Едно от най-големите пера, всъщност най-голямото, е свързано с преразпределението на средства за пенсии, социални разходи и други подобни плащания. Разходите за пенсии обаче трудно могат да бъдат засегнати заради дълбокия и почти ненарушим политически консенсус по този въпрос, както и заради страха от електоралната реакция. Мнозинството от избирателите са или пенсионери, или хора, които наближават пенсионна възраст.
Може ли да се каже, че зад протестите стои и едно структурно противоречие, което постепенно ще се превърне в поколенчески сблъсък?

– Не бих нарекъл този въпрос съсловен или класов, но тук има очевидно структурно противоречие, което малко по малко ще се превърне в поколенчески сблъсък. Не е случайно, че именно орязването на разходите за образование беше искрата, която подпали протестите...
- Разбира се, ако погледнете разходите за образование, те не са били драстично съкратени, нито са били толкова ниски. Но усещането в много западни общества е, че преразпределението на богатството се осъществява все повече от младите работещи хора, които създават семейства, към по-възрастните поколения. Във Франция това противоречие е особено изострено. Според икономически данни, публикувани в началото на тази година, възрастовата група на пенсионерите между 65 и 75 години вече има по-висок разполагаем годишен доход от хората на възраст между 30 и 39 години. А това е поколението, което би трябвало да е в най-активната си възраст, да създава семейства и да отглежда деца. Когато се види накъде отива данъчната тежест и от кого към кого се преразпределят средствата, се оказва, че те се пренасочват от хората, които трябва да имат деца, към вече пенсионираните, много от които имат едно дете или изобщо нямат деца. За да цитирам Иван Кръстев, който наскоро писа по тази тема в The New York Times, демокрацията не е създадена така, че да функционира по този начин. Когато възниква съвременната демокрация, например по времето на Френската революция, обществото изглежда демографски по съвсем различен начин. Днес младите хора са толкова малко, че дори хипотетично всички да гласуват за една партия, те не биха могли да спечелят изборите. Все повече от тях е възможно да започнат да губят доверие в демокрацията като легитимна система, защото не виждат как проблемите, които ще определят живота им през следващия половин век, могат да бъдат решени сега.

- Предвиждате ли поколенчески сблъсък, който ще се задълбочава и ще бъде различен от досегашните обществени конфликти? Каква е връзката му с миграцията?
– Има подобно противоречие, което трябва да разглеждаме отделно от мигрантския проблем, макар двата въпроса да са свързани. Съществува разпространеното схващане, че мигрантите ще запълнят демографската дупка и ще помогнат за финансирането на пенсиите в бъдеще. Но тази теза не съответства напълно на данните. Нетният бюджетен ефект от миграцията във Франция от началото на 70-те години досега не показва, че мигрантите са се превърнали в онази продуктивна сила, която да компенсира недостига на млади хора.

Още от разговора вижте във ВИДЕОТО.