Румен Овчаров пред ФАКТИ: Русия може да спре корабоплаването в Черно море (ВИДЕО)

Войната в Украйна, руските условия за прекратяването ѝ и позицията на Европа. Предизборните нагласи, възможните размествания в подкрепата за кандидатите и ролята на социологическите проучвания. Компроматите и политическите скандали като инструмент в кампанията и отражението им върху изборните резултати.
Ето какво още каза пред Лили Маринкова в студио „ФАКТИ“ и предаването „Разговор“ Румен Овчаров, бивш министър на енергетиката и бивш висш функционер в БСП.

– Г-н Овчаров, ще говорим за сигурността в Черно море и отражението на тревогите около нея върху енергийните интереси на България. Става ли дума за прекомерни страхове, или има реални опасности? Какво би означавало, ако Черно море се превърне в „мъртва зона“ и Русия засили контрола върху корабоплаването?
– Въпросът действително е много сложен. Русия вече е в ситуация, в която няма какво да губи в Черно море. През последните четири-пет години Украйна стъпка по стъпка, макар и не изцяло, практически блокира руското корабоплаване. През последната половин година Русия активно отговаря по същия начин на Украйна. На практика украинските черноморски пристанища, като Одеса и Николаев, са във военна зона. Там се атакува всичко, което се движи и бъде набелязано. Досега териториалните води на България, Румъния, Турция и Грузия оставаха защитени. Те бяха единствените води в Черно море, които бяха извън подобни атаки. Казвам „досега“, защото миналата седмица имаше атака и в териториалните води на Румъния.

– Смятате ли, че Русия може действително да прекрати корабоплаването в Черно море?
– Ако Русия реши да прекрати тотално корабоплаването в Черно море, тя може да го направи. Няколко кораба, които продължават да се движат в нашите териториални води, са напълно достатъчни, за да бъде нанесен такъв смразяващ удар и трафикът да спре.
Миналата седмица слушах твърдения на представители на асоциацията на зърнопроизводителите, че корабите вече не влизат. След това чух и представител на торопроизводителите, който каза, че няма такова нещо. Моята информация от „Лукойл“ е, че засега няма проблеми с доставките на петрол за рафинерията и нещата вървят нормално.
Но трябва да сме наясно с рисковете. България е внесла през Черно море 27 милиона тона товари през миналата година. Това е 25% от вноса и 20% от износа ни. Има стоки, които няма как да изнесем по друг начин в подобни количества. Например зърното — тези четири-пет милиона тона, които искаме да изнесем. Същото се отнася и до доставките на петрол за рафинерията.

– Покрай обсъждането на това чии са дроновете, поразили двата потънали кораба, сякаш остава на заден план един друг въпрос. Как се стигна дотам кораби, които са плавали на 120–150 километра от българския бряг, изведнъж да се окажат на 15 километра от него?
– Именно това е въпросът, който пропускаме. Как стана така, че за една седмица кораби, които са плавали на 120–150 километра от брега на България, изведнъж се оказаха на 15 километра от него, непосредствено до териториалните ни води?
Ако си спомните картата на България, плаването по-далеч от брега е значително по-икономично и по-кратко, отколкото да се върви близо до крайбрежието. Появи се и сателитна снимка, която показва, че корабите все повече се изтеглят към българските териториални води.

– Смятате ли, че това е умишлена провокация?
– Не смятам, че се случва случайно. От една страна, това са страховете на хората, които плават. Но не изключвам и друга възможност — тези кораби са главно украински или изпълняват поръчки на украински фирми. Възможно е да са насочени съзнателно в тази посока и когато някой от тях попадне в българските териториални води и бъде ударен там, да започне големият скандал.
Сега слушаме: „Какъв е дронът? Чий е дронът? Защо е използван?“ Но какво от това? Да установим, че е руски? Вижте, чували сме подобна логика и преди. През 2022 г., когато беше взривен „Северен поток“, ни обясняваха, че Русия сама го е взривила, за да спре доставките на природен газ за Германия. После се оказа, че нещата не са точно такива.

– Споменахте и събитията в Херсонска област. Каква е връзката им с тази ситуация?
– Има един град в Херсонска област — Олешки, на левия бряг на Днепър, който стана предмет на дискусия в Съвета за сигурност. Той се намира в контролираната от Русия част, но украинците не допускат никого да влезе там, защото минират пътищата дистанционно с бомби и снаряди. В резултат се стига до тежка трагедия.

– Премиерът Румен Радев предприе няколко инициативи за сигурността в Черно море — включително разговори с Румъния и Турция. Критиците му го упрекват, че не е осъдил достатъчно категорично Русия. Как оценявате действията му и как разграничавате интересите на отделните държави?
– Не бих акцентирал само върху действията на премиера. Искам да припомня, че президентът Илияна Йотова в речта си пред ООН постави именно въпроса за прекратяване на военните действия в Черно море.
Тя не предложи просто да се съберат държавите от НАТО и да обсъдят мораториум, без изобщо да питат Русия какво мисли по въпроса. В противен случай инициативата ще премине и ще замине като много други инициативи на Европа и Европейския съюз.
За първи път беше поставен въпросът за участието на всичките шест черноморски държави. Между другото, тази позиция беше прокарана и като решение на Консултативния съвет за национална сигурност. Шестте държави бяха посочени поименно и идеята е те заедно да намерят решение.
Това беше подкрепено от три четвърти от участниците. Ясно е, че част от политическите сили няма да я подкрепят поради вътрешнополитическите си съображения, но според мен тези инициативи са положителен знак, че България се опитва да води собствена политика.
Тази политика съвпада с интересите на Турция. Турция е силно заинтересована от развитието на ситуацията в Черно море. Корабите, които плават по западното крайбрежие на Черно море, тоест покрай България и Румъния, отиват в Украйна. Те обслужват Украйна. Корабите, които минават от източната страна, обслужват Русия. За съжаление, вече над 450 кораба са атакувани в Черно море. Над 100 от тях са атакувани от руската страна през последните шест-седем месеца. Няма как да спрем това с едностранни действия. Трябва да се търси баланс между интересите на всички участващи страни. Така че в тази посока смятам, че действията са правилни.

– Има хипотеза, изразена от наш събеседник, че Русия действа като в Ормузкия проток. Изчислила е, че така войната става по-евтина, а контролът се оказва изцяло в нейни ръце. В същото време Русия, за разлика от Украйна, има и други възможности за износ, нали?
– Русия в момента изнася огромни количества зърно и зърнени продукти, защото има добра реколта. Тя може да ги изнася по най-различни маршрути — през Северно и Балтийско море, през Далечния изток и по други направления. Украйна обаче няма друг излаз на море освен Черно море. Преминаването през Дунав в момента е изключително сложно и позволява превозването на много по-малки количества с ограничен тонаж кораби.
Така че големият губещ от цялата тази ситуация в момента ми се струва, че е преди всичко Украйна. Според мен могат да бъдат намерени разумни действия в тази посока, които по някакъв начин да защитят и интересите на Русия.

– Какви допълнителни възможности има Турция да повлияе на ситуацията, предвид амбициите ѝ да контролира корабоплаването през проливите?
– Турция поддържа отношения и с двете страни. Тя доставя военна продукция на Украйна, но същевременно отказа да наложи санкции на Русия. Търгува активно с Русия. Голяма част от руския петрол преминава през Турция.
Защо миналата година цената на дизела в България беше толкова по-ниска, отколкото е сега? Тогава тя отново беше най-ниската. Защото огромни количества руски дизел влизаха в България през Турция.
Сега много от тези, които вдигат врява, питат защо цената се е повишила с 20% или повече. Ами защото техните фирми миналата година заляха пазара с евтин руски дизел и сега цените се повишиха. Да, повишиха се, но дизелът отново е сред най-евтините.

– Трябваше ли Радев да подкрепя американската сделка с Русия за дизела? И въобще каква полза имаме от това?
– Аз си мисля, че тази сделка показва един от пътищата, по които вероятно ще се развива световната политика занапред. Нека първо да ви кажа числата. Русия произвежда годишно между 85 и 90 милиона тона дизел. Около 50 милиона тона са ѝ необходими за вътрешните нужди. Останалото може спокойно да бъде изнасяно. В световен мащаб дневният недостиг на дизел е около 1,6 милиона барела, който може да бъде покрит с руски доставки. Бих посъветвал нашите еврофоби или еврофили — не знам как да ги нарека — малко да се успокоят. Те вече не са атлантици, защото атлантиците са други. Тази сделка спасява пазара на дизел в Европа. Ако Тръмп не беше направил този ход с Русия, единствената му друга възможност щеше да бъде да спре износа на американски дизел за Европа. А без американския дизел цените, които имаме сега, щяха да ни се сторят като приказка. Затова смятам, че тази сделка, колкото и да е оспорима по някои параметри, показва тенденцията и посоката, в която ще се развиват международните отношения.

– Оттук нататък ли можем да очакваме повече договаряне между Русия и Съединените щати? Преди сме разговаряли дали Русия би предоставила „Турски поток“ на американски бизнесмен...
– Те вече тръгват да се договарят. Вчера вероятно сте забелязали, че Уиткоф беше в Москва. Говорили са, а сделката за „Лукойл“ вече се обсъжда на такова ниво.

– Смятате, че вчера е ставало дума и за „Лукойл“?
– Съобщиха го по руските телевизии, в централната емисия на програмата „Время“ снощи.

– Междувременно се заговори и за удължаване на дерогацията до края на периода?
– Аз мисля, че ви казах и преди: няма как да бъде иначе. Идеята на Тръмп е американска доминация в енергетиката. Това е основната му стратегическа линия. Затова са събитията във Венецуела, затова бяха и събитията в Иран. С извинение, на някого му беше обяснено, че ще стане същото — че ще отстранят няколко ключови фигури, включително Башар Асад и аятоласите, и Иран ще се срути, както се случи във Венецуела. Е, не стана така. Очевидно вече се търсят други пътища към енергийна доминация или към споделена енергийна доминация.

– Но вие тогава казахте друго — че Путин няма да отстъпи…
– Няма да отстъпи просто така. И за „Лукойл“, и за „Северен поток“ той си гледа интереса. Ако намерят баланс между интересите си, нещата ще изглеждат по друг начин. Но това няма да бъде бруталният натиск, който Съединените щати упражняваха преди година.
Наложиха санкции срещу „Лукойл“. Добре, но кого удрят тези санкции? Удрят най-верния си съюзник на Балканския полуостров — България. И какво от това? Какво ще загуби Путин? Той ще изчака.
Затова ви казвам, че вече се забелязва посока към договаряне, която може да се окаже по-продуктивна от конфронтацията.

– Това ли е основното и така нареченият дългоочакван мир между Русия и Украйна ще бъде функция на тази договорка?
– По-скоро натам вървят нещата. Колкото и да е тъжно и злокобно, според честния език на Тръмп това е сделка. Сделка и нищо повече. Той самият така го казва.

- Говори се за приемане на условията, за търсене на посредник…
– Тъжното е, че докато се натуткат, може да стане така, че… Не знам дали забелязахте, но онзи ден Русия обяви, че териториите, които сега превзема в областите, за които уж не се бори — Днепропетровска, Харковска и Сумска, където създава така наречените зони за сигурност — вече не подлежат на предоговаряне. Тоест Русия няма намерение да излиза оттам. Путин също го каза.
Един американски анализатор беше казал: „Не е необходимо да се гадае какво ще прави Путин. Той просто казва какво ще прави. Трябва да го слушаме.“ Но те не го слушат. Още преди две-три години, на среща в Министерството на външните работи, Путин беше заявил: „Сега условията са тези. След една година ще бъдат други, след още една година ще бъдат трети.“
Затова е време да се мисли и да се вземат решения. Наистина ми е мъчно за това, което се случва в Украйна. Това е най-голямото нещастие на нашето поколение. В цивилизационен план може би не е имало толкова извратена война.

– Абсолютно. Затова тази война трябва да бъде прекратена възможно най-скоро…
– Всички тези лозунги… Вчера слушах латвийския министър-председател, който казваше, че трябва да се лишим от по една бира, за да дадем пари на Украйна, за да воюва. Тоест, ако искате сутрин да си пиете кафето и да си ядете кроасана, Украйна трябва да продължава да воюва. Чакайте малко, какво е това? Това вече е нещо кръвожадно. Не мога да разбера — избиваме хората! Седнете, разберете се! Какъв е проблемът? Какво искаше Путин преди пет-шест години? Да се даде право на хората да говорят на руски.

– Хайде да не навлизаме в тази тема. Нека сега да поговорим за проблемите на управлението. Една от социологическите агенции отчита спад в рейтинга на правителството. Ако използваме тази дума, смятате ли, че има риск разликата между Илияна Йотова и Гюров постепенно да се стопи и да се стигне до много оспорван втори тур на изборите? Тогава всички партии ще могат да се включат активно и, както се казва, да действат отмъстително...
– Вижте, според мен това е целенасочена тенденция. От една страна, се опитват да държат интригата жива, а от друга — да поддържат страха, че Костадинов и Волгин могат да изпреварят Гюров и Кандев.

– Смятате ли, че това е възможно?
– Не, не мисля. Но очевидно някои хора се страхуват от подобно развитие. Все пак тази част от българското общество не е еднозначно насочена към Илияна Йотова. Има опасения, че тя може по някакъв начин да мобилизира хора, които да подкрепят именно двойката Костадинов–Волгин.

– Имате предвид избиратели, които не подкрепят „Прогресивна България“ и БСП, но са близки до тях и сега са разочаровани и от двете?
– Да. Тези хора стоят и наблюдават ситуацията. Очевидно някои се страхуват, че могат да тръгнат да гласуват. Някой беше споменал, че има и ръст на избирателната активност. Според мен това е част от цялата политическа игра. Не виждам обаче тези кандидати да водят особено видима кампания. Вероятно правят срещи по места, както всички останали, но това не се забелязва особено.

– Бих казала, че и кампанията на Костадинов е до голяма степен разочароваща…
– Абсолютно. Но, честно казано, не виждам сериозна опасност. Казах го още преди три месеца. Не виждам друга кандидатура, която обективно да може да застраши реално основния фаворит. Вижте, те стигнаха дотам единственият акцент в предизборната им кампания да бъде случаят с помилвания човек. Продължават да развиват тази тема, но не разбират, че чрез компромати попадат в това, което аз наричам „капанчето на бате Петo“.

– Имате предвид Петър Стоянов и изборите през 2001 година, когато той се опита с един компромат да реши проблемите си с Богомил Бонев, който непрекъснато го критикуваше заради Иван Костов и корупцията?
– Да. Той си представяше, че с един компромат срещу Богомил Бонев ще се справи с най-големия си критик. Първанов не го критикуваше толкова силно.
Разбира се, не приемам изцяло това обяснение. Компроматът имаше някакъв ефект, но не чак такъв. БСП вече беше възстановила силите си. Ако Симеон не беше дошъл през 2001 година, най-вероятно БСП щеше да спечели изборите през юни. Симеон привлече именно онези гласове, които иначе щяха да бъдат насочени срещу Иван Костов и в голямата си част вероятно щяха да отидат при БСП.
Така че БСП вече беше възстановила доверието на избирателите си, а Първанов обра плодовете на това възстановяване. Петър Стоянов просто му помогна, като сам се забърка в цялата тази история.

– Но има и друга гледна точка. Петър Стоянов се провали не заради доклада на Атанасов, а защото партиите се бяха отдръпнали от него. Той не получи достатъчна подкрепа дори от сините редици, които го бяха издигнали. Част от тях бяха разочаровани или под влияние на Костов не гласуваха за него. Това означава, че партиите не са били достатъчно мобилизирани да го подкрепят...
– Има и такъв момент, но нека да завърша мисълта си. Стоянов си представяше, че с един компромат ще реши проблема си с Богомил Бонев. Но ситуацията беше много по-сложна. БСП вече беше възстановила доверието на избирателите си, а появата на Симеон промени политическата картина.
Другата грешка беше, че не беше допусната кандидатурата на Симеон за президент.

– Това вече беше грешка на Иван Костов…
– Мисля, че трябва да оставим тези избори в миналото. Те бяха много отдавна. Но ми се струва, че в момента подобна тактика играе лоша шега на кандидатите. Няма какво друго да извадят. Онзи ден четох статия, в която се изброяваха седем прокурорски искания, тринадесет медицински експертизи и различни решения на институции. И от всичко това се опитват да изкарат президента виновен, защото е помилвал някого. Всичко е било спазено. Не може да се извади нищо съществено, но въпреки това темата продължава да се раздухва. Няма логика.

– Възможно е обаче между двата тура да излязат и други разкрития?
– Това са компромати. Помните и книжката на Софиянски, нали?

– Въпросът е дали е възможно социологическите изследвания да заблуждават и някой да има кух рейтинг, както се случи с Петър Стоянов. Това ще разберем на първия тур?
– Като гледам тези социологически агенции, според мен 50%, дори 60–70% от тях нямат нищо общо нито с Илияна Йотова, нито с „Прогресивна България“, нито с левицата. Те са си самостоятелен продукт на демокрацията. Така че не мисля, че имат интерес да заблуждават някого с висок рейтинг на Илияна Йотова.

Още от разговора вижте във ВИДЕОТО.