Павел Попандов пред ФАКТИ: Когато говорим за гласуване, никога не съм симпатизирал на равнодушните (ВИДЕО)

За политическата ситуация в България, за предстоящия балотож на президентските избори и доверието на хората в институциите... Има ли в хората апатия и усещането, че нищо не зависи от гражданите… Какви са политическите зависимости, купения вот, войната и мястото на България в международните конфликти… Ето какво още каза пред Лили Маринкова в студио „ФАКТИ“ и предаването „Разговор“ актьорът Павел Попандов.


– Г-н Попандов, как се отнасяте към това, че хората не отидоха да гласуват? Изпитвате ли гняв към равнодушните?
– Аз никога не съм симпатизирал на равнодушните, защото това е типична българска черта. След това човек е недоволен, критикува, но самият той не си е мръднал пръста, за да направи опит да промени нещо. Не е упражнил, така да се каже, висшето си право да гласува. Никога не съм одобрявал това. Дори ми се е случвало да отида да гласувам с „Не подкрепям никого“, но съм ходил редовно да гласувам.
Що се отнася до случилото се, за мен има едно-единствено обяснение. Това е социологическата прогноза, която даваше голяма разлика – 16-18%, преди това и повече. Тя до голяма степен успокои много от избирателите и те си казаха: „Е, ясна е работата“. Оказа се обаче, че не е толкова ясна, защото от другата страна се мобилизират.
Освен това за мен е изумителна появата на толкова много мераклии. Не съм виждал подобно нещо от първите президентски избори. Не знам дали помните, госпожо Маринкова, но тогава имаше една кандидатка, която предлагаше България да се раздели на области, като във всяка се използва различна валута – в София долари, в Пловдив западногермански марки, във Варна английски лири, в Бургас швейцарски франкове. Същата тази кандидатка обещаваше по 40 000 долара на всяко семейство.
Тези обещания дотогава съсипваха всичко, но наистина не мога да си обясня на какво основание тези хора решават, че могат да се появят и да кандидатстват. Сега вече разбирам, че тук става дума за дребна печалба. Дават по 20 000 евро на човек, а той спечелва колко гласа? Всичко това дори не е забавно.

– Трябва да кажем на публиката, че сте от инициативния комитет на Илияна Йотова. Сега се говори, че партиите ще подходят користно към предстоящия вот и ще започнат да търгуват дали да подкрепят Илияна Йотова, или другата двойка – Гюров и Кандев…
– Тук дойде великият момент с нашата вече закоравяла, корумпирана избирателна система. Досега имаше въздържане от гласуване на хора, особено в районите на ДПС, които сякаш бойкотираха арестите на някакви кметове.
Не, те не са се въздържали. На тях им беше наредено да не гласуват. Това са хора, за които веднъж казах, че става дума за романа „Мъртви души“ на Гогол. Те са превърнати в такива.
Играл съм представления в Разград и в Кърджали. Говорил съм с редови хора, наши сънародници, работници, най-обикновени хора, които казват: „Ако ти не се отчетеш със съответния брой гласове, ти си свършен, ще си загубиш работата“. Заплахата е огромна, защото безработицата е голяма, а поминъкът им е елементарен – сведен до тютюн или картофи, нещо, което не ти дава широка възможност за избор. По този начин тези хора действително са превърнати в мъртви души.
Лошото е, че спекулантите, които ги командват, директно ще си ги спомена – и Доган, и Пеевски, са хора, които през годините са доказали каква стойност имат и какво място заемат в нашето общество. Заради това сега на тези избори тези хора не посмяха да гласуват. Така им беше наредено.
Що се отнася до останалите, вече споменах, че може би цялата спонтанност, която имаше през април при подкрепата за Радев и новосъздадената от него партия, довела до това мнозинство, се е изпарила в резултат на разочарование, настъпило по-късно.

– Проблемът е, че всички искаме всичко да стане веднага, бързо, на мига...
– Това не може да се случи и всички българи трябва много добре да разберат, че докато не се смени Висшият съдебен съвет и не се избере читав прокурор – прокурор, който да е като Кьовеши, – няма как да очакваме резултати.
Не знам дали нашите слушатели помнят, но когато Кьовеши беше предложена за европейски прокурор, имаше съпротива и от самите румънци. Но тя вкара министър-председател в затвора. И докато не се промени нашата съдебна система, няма как да очакваме резултати.
В момента, в който полицията или други органи започнат да правят нещо и съберат съответните доказателства, те олекват, когато попаднат при съответния прокурор, и всичко свършва, всичко се разпада.

– Как мислите, защо опозиционната двойка Гюров – Кандев се опитва да представи Йотова като човек на миналото, върху когото тежи статуквото от последните десет години, докато Гюров трябва да бъде представен като избора на младите и на бъдещето? Има ли тук някакъв поколенчески сблъсък?
– Не, това не е поколенчески сблъсък. Това са, да ги наречем, басни, които разпространяват Мирчев, Василев и така нататък. Това е част от тяхната агитация, защото те много добре знаят какви са качествата и на двамата.
За Мирчев се съмнявам, че е на това ниво и може да проумее кой какъв е. Докато Василев е рафиниран, по-умен и по-интелигентен. Той много добре знае за какво става дума.
А това младо поколение, за което говорим, бяха хората, които излязоха на демонстрациите. Сега политиците се пришиват към тях, припознават ги и по този начин се създава илюзията, че младото поколение вече е направило своя избор, а по-възрастните, като мен, са на другата страна.
Но това не е така. Просто не е така. Ако трябва да назовем нещата с истинските им имена, представете си следната ситуация: в момента Йотова е президент. Като държавен глава в определени ситуации тя трябва да се среща с хора на своето ниво и евентуално да продължи линията, която е следвало президентството.
Нека обаче си представим обратния вариант – Гюров е президент и се случва така, че той не може да изпълнява задълженията си и трябва да го замести Кандев. Е, какво ще стане тогава?
Ще повторим случката с глухонемия български премиер Бойко Борисов, който за 15 години не можа да научи как се казва „добър ден“ на английски и как се казва „довиждане“. Ходеше като глухоням, отдаваше чест и това беше позор. Изпитвах наистина мъка от това, че имам такъв премиер.
Кандев е същият. Не всеки може да кандидатства и да има претенции за този пост. Това е отговорна, много отговорна работа. Това е лицето на нацията и, ако попаднем в подобна ситуация, не дай си Боже, ще бъде много лошо.

– Има ли някаква игра, за която до последно няма да узнаем?
– Възможни са всякакви ходове от страна на онези, които държат и контролират купения вот. Те действително биха могли да предизвикат избор, насочен целенасочено към двойката Гюров – Кандев.
Не знам. Аз съм далеч от тези неща и не мога да преценя дали при всички случаи има такива хора, които се занимават с тази търговия. Все пак ми се струва, че Демерджиев, който е доста добре запознат с тази схема и със смяната на областните шефове на полицията, до голяма степен няма да позволи това да се случи.
Освен това в създалата се ситуация мнозина от тези хора вече усещат, че почвата под краката им не е стабилна. Те разбират, че трябва да се преориентират. Имам предвид и кметове, и общински служители. Мисля, че няма да има такъв купен вот.

– Тенденцията на присламчване не е ли порочна?
– Порочно е да се присламчваш около силния, нали? Това обаче съществува, откакто свят светува, особено в местната власт. Тези неща са описани и от Алеко Константинов, и от Иван Вазов. Имаме много такива примери.

– Беше ли гаф арестът на тези кметове в навечерието на първия тур?
– От една страна, бих казал, че е гаф, защото би трябвало да се изчака. Но не е гаф. Румен Радев е човек, който няма да отлага нещо, което действително трябва да бъде разбито. Той дойде фактически в името на тази кауза – да се разруши старият модел, а онези, които са крали и са виновни, да понесат отговорност.
Ако сега тръгнем по линията, че моментът не е удобен, това веднага означава, че работата не е чиста. Дори и да носи негативи, както го тълкуват доста хора – че не е трябвало да се действа точно сега, а е трябвало да се изчака една седмица, – аз смятам, че щом моментът е дошъл, трябва да се действа. Точка по въпроса.
По-важно е да бъдат хванати тези далавераджии и действително да се разбие този модел, отколкото да се съобразяваме с момента на изборите.

– Доколкото разбирам, става дума за източниците на финансиране, за целия механизъм за манипулиране на обществените поръчки и за хората, превърнати в донори на Делян Пеевски.
– Точно така. И това не е тайна за никого. Всички го знаят. Но пустият български страх за службата, за хляба – хората си казват да се наведат, както се казва, да снишим глава.
Не искам да го казвам, госпожо Маринкова, но ние действително не сме народ. Вижте гърците какво правят! Какви са тези наши бутафорни синдикати? Не си спомням да е имало някаква общонационална стачка, организирана от КНСБ или от друг синдикат.
В началото на 90-те години може би имаше такива прояви, когато синдикатите набираха сила. Но сега всичко е кротко, тихо и мирно. Какви синдикати са това? Мисля, че понякога предприемат действия, за да не се стигне до голям протест – като отпускане на клапана. Така ми изглеждат повечето им протестни действия.

– Нещо подобно ли правят и някои от новосъздадените партии, като преграждат истинския процес на гражданска енергия?
– Да. У нас партии колкото щеш. Няма друга такава държава с толкова много партии. И забележете какви абревиатури си слагат. МЕЧ – а МЕЧ всъщност какво е? За мен това е малък човечец.
Слушам Радостин Василев. Ти си никой, бе, Радостине, ама никой! Направи няколко кълбета през ИТН, през ПП-ДБ и през какво ли още не. Изнесе неща от кухнята, разни записи и така нататък, за да набере точки, и реши, че вече може да задава тон в държавата и да бъде фактор. Е, не можеш да бъдеш фактор.
Излезе с призив никой да не гласува. Какво беше това царско поведение на срещата с президента Йотова, когато тя се срещна с всички лидери на консултации? Най-малкото това говори за лошо възпитание, да не говорим за простотията.

– В случая той призовава хората да си останат вкъщи, ако не гласуват за Гюров…
– Да, и в никакъв случай да не гласуват за Илияна Йотова. Слушах и Костадин Костадинов от „Възраждане“. Той каза, че избирателите му сами ще решат дали да си останат вкъщи, дали да не гласуват, или да подкрепят Йотова, но в никакъв случай да не гласуват за Гюров и Кандев. Това го чух по радиото в новините.

– Това промяна ли е, след като досега той беше много критичен към Йотова?
– Естествено, че беше критичен. Наричаше я секретарка и така нататък. Сега усещат, че губят почва под краката си, и естествено търсят начин да се позиционират на по-защитено място.

– Той налива напрежение по линията на русофилията. Това може да се превърне в негов плюс, особено при един дебат за баланса в нейната визия за България…
– Те работиха на тази вълна не само той, но и Сидеров, и други. Много добре знаят, че нашият народ действително е свързан със славяните и с руснаците. За себе си ще кажа, че никой не може да изтрие от паметта ми факта, че Третото българско царство съществува благодарение на руснаците, на Русия и на Александър II. Не оспорвам, разбира се, и приноса на финландци, украинци, беларуси и други, участвали в Освободителната война. Но това така или иначе е факт и не може да бъде изтрит от съзнанието на българите. На тази основа те се опитват да използват тези чувства. Ако си спомняте, Сидеров ходи в Москва при Кобзон и участва в концерт. Това е целта – да използват симпатията и признателността на хората, за да влязат в парламента.

– Търсят си ниша, която да заемат?
– Точно така. Ниша, в която няма много желаещи. Но трябва много да внимават и по отношение на Европейския съюз, защото и там смятат, че могат да се позиционират и да извлекат дивиденти.

– Преувеличено ли беше твърдението на министър-председателя, че предстои избор между мира и войната? Очевидно той залага на това Илияна Йотова да се превърне в метафора на миротворческия процес…
– Това е метафора, образно казано. В никакъв случай не трябва да се разбира буквално.
Но така или иначе смятам, че вече познавам добре Румен Радев и знам, че този човек в никакъв случай няма да предаде народа си и каузата. Той ще защитава изключително българския интерес. Българския интерес! Казвал съм го и друг път: не ме интересува чий е нефтът – руски, американски или израелски. Интересува ме колко струва, на каква цена го купуваме и колко плащаме за него.
Ако човек с достойнство си извоюва правото гласът му да бъде чут, какво по-хубаво от това? Иначе всички сме свикнали с обяснението: „Ами те така наредиха отгоре“.

– Не виждате ли какво се случва в целия Европейски съюз – във Франция, Германия, Испания и Италия?
– Това са реакции на хората, които казват: „Стига толкова! Не може повече“. Не може вторият човек на Зеленски, Ермак, да има златна тоалетна, да се говори за далавера за 100 милиона долара или друга огромна сума, а той да не влезе в затвора, а просто да бъде освободен от поста.
Неслучайно Тръмп казва, че Зеленски идва тук, иска пари, даваме му милиарди и си заминава. Тези отношения са доста сложни.

– Сложни са наистина, но по-важното е, че загиват невинни хора…
– Това не мога да го приема по никакъв начин, независимо какви са тези хора. Само си помислете какво се случи в едно училище в Газа, когато Нетаняху бомбардира училище. Загинаха 180 деца и учителките им. Човек трябва да се замисли над това. Нетаняху не се смята за агресор, а твърди, че защитава интересите на Израел.

– Днес е важен ден за Израел, защото се гласува…
– Точно така. Затова започнах да говоря за него.

– Всъщност как ще бъде разрешена войната в Украйна? Това ли е основният въпрос, на който медиите подлагат хората, които ще се превърнат в арбитри на българския избор на балотажа?
– Не, това не е основният въпрос. Това е спасителният пояс, чрез който се опитват да разберат дали човекът е на правилната страна. И когато решат този въпрос, всичко приключва. Това е цялата работа.
Открай време в България изборите са заложници на подобни противопоставяния – комунисти и антикомунисти, русофили и атлантици.

– Прави ли ви впечатление и нещо друго? Поканиха експерти от НАТО да изследват кораба „Кайрос“, който е заседнал край Бургас. Мина вече около седмица, а те не са се произнесли. Какво означава това?
– Нали беше ясно – руснаците са го ударили с торпедо. Точка по въпроса! Само че няма да се окаже така, ако не бъдат представени доказателства, и то сериозни. Тук вече не вървят твърденията на Мирчев, Свирчев и останалите. Тези доказателства трябва да бъдат представени пред Европейския съюз, пред американците, пред китайците. Това е сериозна работа, която има много измерения.

– Смятате ли, че има опасност българското Черноморие да пострада – първо, ако Черно море се превърне в мъртва зона и корабоплаването бъде изцяло блокирано, и второ, ако пострада туризмът? Като странична последица се споменава дори и „Евровизия“…
– Разбира се, че смятам, че това е реална опасност. Само си помислете – има поставени мини, които се движат. За много от тях вече не се знае къде са. Един кораб може да се движи и изведнъж да се натъкне на мина. Той може да е с туристи, с пътници, а не непременно търговски или военен кораб.
Представете си как една такава мина изплува на плажа в Албена и избухне. Естествено, че това ще повлияе и на туризма, и на всичко останало. Затова е много тревожно, че нашето Черно море се превръща в зона, в която има рискове.

– Нека поговорим за възможните щети, които изборите могат да нанесат във вътрешнополитически план. Драматичното разделение и противопоставяне ще останат ли, или бързо ще бъдат забравени?
– Всичко ще бъде забравено много бързо. Това са няколко души, които подклаждат напрежение и искат да се греят на този огън. Няма да стане. Ще минат изборите и Илияна Йотова ще спечели. В това съм абсолютно убеден.
Не познавах добре тази жена. Бях на откриването на инициативния комитет, а след това и на закриването на кампанията. Тя говори около 40-45 минути. Слушах я и ми направи впечатление, че говори разумно, спокойно и убедено. Говори за събития, които са от съществено значение за развитието на България – за войната в Украйна, за Европейския съюз, за цените.

– Всички питат как Радев ще свали цените. Как може да стане това в пазарна икономика?
– Как да ги свали? Не живеем в планова икономика, в която можеш да излезеш и да кажеш: „Това струва толкова и точка по въпроса“.
Ще ви дам пример. Трябваше да паркирам, за да дойда в студиото. Обикалях, въртях се, но не можех да намеря място. Накрая стигнах до един платен паркинг, където ми казаха, че няма места. Попитах дали все пак не може да се освободи място, ако някой премести колата си. Отговориха ми, че може, но цената е пет евро на час. Няма да дам пет евро на час. Откъде накъде? Това е, което се случва на пазара. Ние сами си режем главите. Някой слага главозамайваща цена и чака да стане милионер. Е, няма как да стане.
Нищо няма да ми се случи и ако не купя праскови. Тази година гледах гръцки праскови – наистина хубави са. Но цената е същата като миналата година, само че сега е в евро. Няма да умра, ако не си купя праскови.
Ако окажем такава съпротива, спекулантите неминуемо ще разберат, че това не може да продължава така, че трябва да бъдат по-умерени и да намалят цените.

– Какво постигнахме с призивите за бойкот на някои от големите търговски вериги?
– Нищо. Хората пак си ходят и пак пазаруват.

– Ефектът беше нулев. Мислех, че ви разпознават и правят жестове към вас, защото ви познават от киното…
– Да, но това има две страни. Има хора, които смятат, че щом си актьор, си пълен с пари. Има и друг вариант – когато видят каква кола карам, реагират по друг начин.

– За публиката е голямо щастие, че има вашите роли, а за вас – че имате такава кариера. Може би няма човек в съвременното българско кино с биография като вашата?
– Как да няма? Има, разбира се. Веднага ще дам пример – Руси Чанев. Родени сме на една и съща дата, само че той е една година по-възрастен от мен. Знае повече, може повече и е участвал в повече неща.
Има такива хора, разбира се. Лошото е, че вече няма такива преподаватели и учители. Това е много лошо. Другият проблем е, че на образованието се гледа през куп за грош.

– Най-същественият проблем е с учителството. Нека поговорим за мисията на министъра на културата и за надеждите, че някой ще свърши работа, която да се забележи. Какво мислите за министър Милошев?
– Аз лично ще се въздържа, защото Милошев беше министър в служебното правителство, но не на културата, а на туризма.
Не може сега от туризма да отидеш в културата. Малко става като „фишкултурата“. Имаше опит да се говори за сливане на двата отрасъла и това не говори никак добре за него.
От друга страна, като го сравнявам с онзи Наско, който си правеше селфита, и със следващия – Мариян Бачев, това вече е потрес. Не може човек, който години наред е правил простотии заедно със Слави Трифонов, изведнъж да стане министър на културата. Така всичко се обезценява.

– Какво мислите за Васил Василев, който заема стола, на който е седял Иван Вазов в Народния театър?
– Познавам този човек много добре. Той е тарикат между партиите. Какво общо има с театъра? Да махнеш най-кадърния си човек, Александър Морфов, да го изгониш – защо? Защото е назначил една секретарка, приближена до Пеевски и Ахмед Доган? Какво общо има тя с културата?
И ето на тази основа те седят и ги търпят. Мандатите на някои от ръководителите вече са изтекли – например на Сърменов в Сатиричния театър. Договорът му е за четири или пет години, но конкурс не се обявява. Питам: защо?

Още от разговора вижте във ВИДЕОТО.