Адвокат Петър Славов пред ФАКТИ: Радев не оправда надеждите за промяна, връщат се стари практики (ВИДЕО)

Изборът на нов главен прокурор, съставът на Висшия съдебен съвет и рискът от нови политически договорки са сред ключовите теми в разговора за бъдещето на съдебната власт. Дали честният избор на членове на Висшия съдебен съвет е от решаващо значение за възстановяването на доверието в правосъдието. Ето какво още каза пред Лили Маринкова в студио „ФАКТИ“ и предаването „Разговор“ адвокат Петър Славов.

- Адвокат Славов, доктор по конституционно право, е в нашето студио. Ще разискваме въпроси преди балотажа в неделя на президентския вот, разбира се, и въпроси за избора на Висшия съдебен съвет, тъй като предстоят изслушванията, а досега бяха изслушани и прокурорите от прокурорската квота. За балотажа, който предстои: споменавате, че се надявате да видите ликуващи студенти, както в Сърбия, които да са подкрепили Гюров и Кандев. Но това реалистично ли е?
– Аз мисля, че в Сърбия не празнуваха само студентите тази неделя. Всъщност като че ли празнуваше огромната част от сръбския народ, защото постигнаха една дълго чакана промяна при тях – повече от 15 години или близо 15 години. Сравнете техните протести с възможна промяна в България. Така че донякъде тази аналогия направих: дали искаме да имаме още пет години от същото, тоест 15 години да станат и в България, да се управлява горе-долу по един и същи начин президентската институция, или искаме нещо силно да се промени, нещо различно.

– Тоест вие не възприемате министър-председателя Радев като еквивалент на промяната. Това, което той е извършил с това мнозинство и с тези над 130 гласа в Народното събрание, не е за вас внушителна промяна?
– Приемам сериозно въпроса ви, макар че виждате, че се усмихвам. Мисля, че до голяма степен българските граждани дадоха тази оценка в неделя. Този огромен срив на доверието към „Прогресивна България“ – от над 900 000 гласа спрямо парламентарните избори – колкото и да не им се иска да го признаят и да ги съпоставяме, всъщност е доста очевиден.
За мен именно това беше протестен вот. Това не е вотът на една или друга политическа сила. Това беше протестният вот, който искаше промяна на модела на управление на България. Той беше даден с надежда към формацията на г-н Радев, че това ще се случи. Само че през последните шест месеца, от април насам, не виждаме това да се случва.
Напротив, виждаме доста възобновени стари практики, позабравени вече. Последното, което се случи с агитацията от сайта на Министерския съвет, а след това и с реакцията към журналистите от правителствената пресслужба…

– Не е ли твърде дребен елемент от предизборните прояви?
– На мен ми напомня едни събития, които помня от студентските си години, когато имаше един шеф на правителствената пресслужба на Жан Виденов, който по същия начин се караше на журналистите.
Тези аналогии не са малко, защото виждаме как главоломно расте държавният дълг на България. Виждаме как се влошава икономическото положение на българските граждани, техният социален статус и благоденствието им. Това е в противоречие с онова, което представляваше парламентарният вот като промяна.
Какво се е случило с бутиковите либералнодемократични партии, че изведнъж да покажат такъв ръст и да надделеят над това мнозинство? Какво са извършили през това време? Аз се питам. Това е много грешна теза, която ми се струва, че част от социолозите – именно тези, които най-много не познаха крайните резултати и дадоха най-голямата разлика между първия и втория – се опитваха да наслагват. Че едни малки бутикови партии са с отпаднала необходимост и им поставяха такива епитети. Но те пропускат, че това е вот на гражданите.
Всъщност Андрей Гюров е издигнат като кандидатура с инициативен комитет, подкрепен е действително от няколко политически партии, по същия начин, по който и г-жа Йотова е подкрепена от политически партии и е издигната от инициативен комитет на граждани.
Така че това не е партиен вот. Онзи, който се опитва да разсъждава по този начин, особено преди балотажа, и да прави сметки от типа „сега ще прехвърляме гласовете на тази партия и нейния кандидат към нашия, защото той ще излезе и ще ги призове публично да го подкрепят“, няма да успее. Всички са издигнати от инициативни комитети, откакто се помня. За президентските избори това е един малко смешен театър, защото знаем, че механизмът е партиен, но формално има инициативни комитети.

– Не е прецедент…
– Не е прецедент. Това показва, че се търси доста по-широка подкрепа от една тяснопартийна подкрепа. Мисля, че до голяма степен Андрей Гюров успя да събере такава широка подкрепа. На практика той обедини силно разпиления през последните години демократичен вот.
Има ясна тенденция тази подкрепа да бъде разширена още до балотажа – и с центристки, а защо не и донякъде с лявоцентристки избиратели. Всеки демократично мислещ български гражданин би могъл да го подкрепи, виждайки позициите и начина, по който той говори и подхожда към събитията и ситуацията в страната.

– Какво очаквате от тези два-три дни, които предстоят до самия вот – като жестове, послания и, разбира се, преки апели кого да подкрепят?
– Аз очаквам преди всичко да видя дебата, дълго чакания дебат, от който г-жа Йотова избяга преди първия тур, а този път се съгласи.
И тук, ако позволите, още едно изречение в тази връзка. Много се надявам г-н Гюров, ако ни гледа, да зададе въпроса към г-жа Йотова, която постоянно ни обяснява как ще бъде президент на мира и как едва ли не всички, които не я подкрепят, са войнолюбци. Това е термин, изваден от архивите на социалистическите държави. Някога съветските другари са го измислили като термин и са го използвали. Има и други подобни синоними.
Милитаризация се нарича.
Това са претоплени термини от времето на световната война. Големият въпрос, който аз бих задал към нея, е: тя вече е президент близо девет месеца, а преди това е била вицепрезидент девет години. Колко пъти, било то тя, било то в периода, в който е била вицепрезидент, от президентството са вдигнали телефона на Путин, примерно като президент на президент, като равнопоставени, и са му казали: „Бе, човек, така не може. Тая война, дето се води, дай да седнете на масата на преговорите, направете едно примирие за начало, спрете военните действия“?
Искам да чуя отговора на този въпрос, защото едно е човек да излиза пред медиите и да говори: „Аз съм за мир“. Но когато имаш институционалната възможност, когато си президент на една държава, имаш институционалните механизми зад себе си и международните форуми, на които можеш да поставиш въпроса, а не го правиш, това за мен е показателно, че всъщност това са празни приказки.

– Има едни хумористи, които звънят на политиците и се представят за някого. Знаете ли тези клипове? Звучи ми хумористично…
– В случая говорим съвсем сериозно. Това е действащ президент. Той има тази възможност, а се опитва да ни убеждава, че може да гарантира мира. Това звучи несериозно. Става дума за неща много по-трагични, на които сме заложници.

- Какво би могло да се направи, например, за да освободим Черно море от тази участ, която го превръща в, както се изразяват, един от най-опасните райони – по-опасен от Ормузкия проток?
– Аз пак казвам, не се шегувам. Мисля, че този въпрос трябва да бъде зададен в България. Това е важно.

– Точно така. Това са все въпроси в тази посока, но наистина въпросът, който трябва да бъде зададен, е какви конкретни действия са предприети. Едно са приказките пред медиите, друго са конкретните институционални действия. Какво е направено, включително по отношение на инициативата с Румъния и Турция?
– Например добри взаимоотношения и координирани действия със съюзниците ни. Виждаме как Румъния е подготвена със своите изтребители F-16, които успешно използва, за разлика от нас. Сваля вражески дронове. Казвам просто „вражески“, не коментирам чии са и откъде идват, но след като нахлуват на територията, в териториалното море или в икономическата зона на една държава, очевидно не са с добри намерения.
Виждаме как Румъния успява да реагира, да ги свали и да противодейства на заплахата, докато ние в момента седим и се снишаваме. Може би така изглежда.

– Тоест не искате да се стреля?
– Искам да имаме координирани действия с нашите съюзници. Отбранителни действия, подчертавам, защото, както добре знаете, НАТО е отбранителен съюз. Буквално всяка разпоредба в договора за НАТО започва с цел отбрана, защита и противодействие.

– Но НАТО го има в Украйна?
– Не съм видял такова нещо. Не знам откъде черпите и правите тези изводи. Това, което виждаме, е, че Украйна е нападната и се отбранява, а може би целият демократичен свят търси начин да помогне на жертвата. Не мисля, че демократичният свят е само НАТО, но държави членки на НАТО също помагат. Да, включително и България е помагала с хуманитарни цели, приехме бежанци и включително беше изпратено оръжие с отбранителна цел.
Но пак ви казвам, не може просто да се говори по медиите и да не се предприемат действия, а след това едни или други политици, били те и кандидати за президенти, да се опитват да ни убеждават, че това може да продължава по същия начин и ние трябва да се задоволяваме с това, да сме щастливи и спокойни.
Няма как да сме спокойни, когато имате един силен агресор, който е предприел определена авантюра, агресия, „специална военна операция“ или, ако я наречем с точното име, война. Няма никакви гаранции, че той ще прекрати тази война, ако не бъде принуден.
Да ходим да му се молим да я спре, няма да стане. От позицията на силата обаче, когато види, че има срещу себе си опонент, който е достатъчно добре организиран, за да се отбранява и да не допусне подобна агресия, е възможно да се замисли и да седне на масата на преговорите.
Това е най-простичко казано онова, което се опитват от години да наложат едни или други европейски лидери от Европейския съюз. И упорито това не се чува.
Както виждате, имаше скоро изявление и на Лавров, и на други висши представители на Кремъл, които казваха: „Не, не, ние тая война няма да я спрем, ще си я водим.“ И същевременно нас ни убеждават как ще имаме президент на мира, който ще наложи мира. Как? Ето, искам да чуя как ще стане това.
Може аз да греша. Не казвам, че съм прав. Но като че ли съм научил, че когато си силен… Има една народна поговорка: „Ако искаш мир, готви се за война“, и „Ако искаш да не храниш чужди армии, храни своята“. Това неслучайно са народни мъдрости, казани през годините.
По същия начин трябва да се подхожда и в съвременния свят. Трябва да работим заедно с нашите съюзници, а не когато има обща позиция на страните от НАТО или на страните от Европейския съюз, нашият президент някак си по терлици да се изсули, или нищо да не каже, или после да започне да ни обяснява как само се бил снимал с тях, но всъщност не подкрепял общата позиция.
Това е доста излагащо според мен и в международен план. Даже на мен не ми е обидно, честно да ви кажа. На мен не ми е и обидно.

– Как предполагате, тъй като този избор ще бъде разрешен в неделя, дали ще стане дума за драматичен сблъсък между противниците, или просто за спортна злоба? Защото, ако има драматичен сблъсък, това заплашва бъдещето на Висшия съдебен съвет. Най-голямата мечта на либерално-демократичния център е свързана с Висшия съдебен съвет, с нов главен прокурор, с прословутата съдебна реформа. Но това може да стане само ако си съюзник на управляващите...
– Сега не знам точно кого визирате под либерално-демократичния център, но ми се иска да вярвам, че всички български граждани смятат, че те са се консолидирали чрез Гюров.

– По-скоро не. Аз казах, че Андрей Гюров успя да консолидира зад себе си един много разпилян демократичен вот на гражданите и политическите партии, които го подкрепиха, но те не бяха водещите за мен. По принцип е голямо завоевание да стигнеш до балотажа. Нали това мечтаеше опозицията?
– Да ви върна на темата за Висшия съдебен съвет, защото тя наистина е много важна и добре я повдигате. Големият проблем, който се очертава, е противопоставянето, което е нормално да има между двама опоненти. Важно е обаче да не се преминава границата на добрия тон в разговора, тоест да не се стига до тежки компроматни и други недопустими способи за водене на предизборна кампания, които могат да нарушат съществуващия диалог и поетите ангажименти.
Все пак трябва да имаме конкурентен и честен избор на парламентарната квота, особено за Висшия съдебен съвет. Ако направим повторение на това, което се случи през 2017 година с политическите пазарлъци и избраните, голяма част от които бяха зависими хора, виждате докъде я докарахме със съдебната власт.
Виждате отношението на гражданите към липсата на справедливост, към забавеното правосъдие и към липсата на правосъдие. Очевидно това повече не може да се търпи. Ако продължим да вървим надолу, наистина не е ясно кога нещата могат да се взривят. Затова силно се надявам двете неща да не се обвързват.
Имайте предвид, че в периода преди балотажа, когато вървят и политическите пазарлъци за подкрепа на единия или другия кандидат, имам подозрения, че подобна подкрепа ще бъде предложена от някои партийни централи, които не участваха на първия тур. И то срещу места във Висшия съдебен съвет.

– Тези, които се въздържаха да имат кандидати?
– Напълно е възможно те да предложат такава подкрепа. Макар да нямат явни номинации за членове на Висшия съдебен съвет от така наречената парламентарна квота, има хора, за които се знае, че са близки до предишното статукво. Ясно е, че те с удоволствие биха били припознати и подкрепени от тези политически сили.

– Защо?
– Защото един истински главен прокурор може да повдигне обвинения, които са животозастрашаващи за някои бивши и действащи политици.

– Така е. И не само за тях. Допускате ли, че е възможно да протекат тайни преговори, включително и с тези, които наричаме либерално-демократичен център?
– Сигурен съм, че подобни опити ще има. Надявам се обаче, симпатизирайки в случая на Андрей Гюров, че той ще спази публично заявеното си намерение да не води преговори с политически централи. Нямам основание да се съмнявам, че няма да спази това обещание.
Според мен той трябва да помисли как да мотивира максимален брой граждани от близо 80-те процента негласували да излязат и да упражнят свободно правото си на вот. Защото това не са хора, на които една или друга партийна централа може да каже: „Отивате и гласувате за този или за онзи“.

– Ще разберем ли, ако има такава договорка между Гюров и ГЕРБ или ДПС?
– Ако има договорки, направени задкулисно и тайно, мисля, че до голяма степен те ще проличат. Обикновено това се разбира по резултатите от секциите. Например в секции, в които не е имало никаква активност, внезапно се появява концентриран вот конкретно за единия кандидат. Това обикновено е индикация за контролиран вот.
Но доброто в цялата работа е, че в голямата част от секциите беше върнато машинното гласуване, което доста затруднява схемите за контролиран и купен вот. Виждаме, че на първия тур такъв вот почти нямаше, да не кажа въобще. До голяма степен резултатите бяха обективни и отразяваха подкрепата за двата основни лагера и за останалите кандидати, които също получиха подкрепа, макар и по-малка.

– Това е големият въпрос за съюзниците. Винаги е бил такъв, когато става дума за тези, които ви лежат на сърцето като партийно формирование. Нали това беше изкушението за участие във властта чрез сглобката? Ако сега ги тласнат към нова сглобка, това би било фатално...
– Спомняте си, че бях един от най-силните критици на тогавашната сглобка, защото беше направена безпринципно. Беше поставена една неясна цел – да променим Конституцията, но как ще я променим, в каква посока и по какъв начин, въобще не беше дефинирано. Впоследствие видяхме резултата и още сърбаме попарата на тези неуспешни конституционни промени – шестата поправка. Затова силно се надявам да не се поемат подобни ангажименти и да не се прави нещо такова. Между другото, ако изберат Гюров, няма връщане назад. Ако Андрей Гюров е следващият президент, тези грешни поправки няма автоматично да бъдат поправени.

– Това първо зависи от това да го оставят в отслабено положение...
– Това зависи, от една страна, от президента. Той има така наречената конституционна инициатива и може да поиска подобни промени. В голяма степен обаче зависи от парламента и от мнозинството в него. Редно е парламентът да поправи допуснатите грешки, меко казано. Това, което ми допада в тезите на Андрей Гюров, са например позициите му по отношение на бюджета за 2026 година. Видяхте, че г-жа Йотова отказа да наложи вето. Междувременно и аз работих по едно от исканията за обявяване на противоконституционност, които бяха внесени. Впоследствие видяхме, че Конституционният съд ги уважи, особено по отношение на трудовия стаж и така нареченото му почасово изчисляване. Това беше грубо нарушение на трудовите права на българските граждани. Конституционният съд се произнесе, че тези разпоредби са противоконституционни. Ако тогава Йотова беше чула призива за частично вето върху бюджета, щеше най-малкото да помогне за възтържествуването на законността, защото вече е безспорно, че тези разпоредби противоречат на Конституцията. Тя обаче отказа да го направи. Мога да дам още много такива примери, при които Андрей Гюров категорично заяви, включително по отношение на бъдещия бюджет, че ако бъдат предприети подобни действия, които повтарят вече обявени за противоконституционни решения или вървят в същата посока, той ще се намеси или ще наложи вето. За съжаление, голямата опасност от концентрацията на цялата власт в един център, ако статуквото бъде запазено и нищо не се промени, е, че няма да има коректив. Всички просто ще викат „Ура!“ и ще следват вожда. Никой няма да смее да му каже, че греши, дори когато това е очевидно, защото ще се страхува да не загуби работата си, да не изпадне в немилост или да не му се случи нещо друго.

– Но вие горещо вярвате, че Гюров ще бъде избран...
– Аз си мисля, че той ще успее да победи. Трудно, може би не с голяма разлика, но ще успее. По-важното е, че вярвам, че ще остане верен на позициите, които заявява и които са доста ясни и категорични.
Както ви казах, за мен едно общо послание от типа „Аз ще работя за световния мир“ е крайно недостатъчно. Не е ясно какво означава то. Искам да чуя конкретни действия: как ще се гарантира сигурността на България, как ще работим добре със съюзниците си и как няма да ни гледат като последна дупка на кавала, защото даваме противоречиви сигнали.
В България говорим едно, на международни форуми говорим друго, а накрая се отричаме от казаното. Това е нещо съвсем трето. Очевидно подобна позиция не е сериозна и не може да спечели уважението на нашите партньори.

– Чух вашия коментар за избора на прокурорската квота. Всъщност няма нищо драматично, доколкото разбирам. Няма драма?
– Направихме много сериозна организация за наблюдение на изборите от инициативата „Правосъдие за всеки“. Като цяло изборният процес, включително с наше участие и може би с наша помощ, протече добре.
Имаше нарушения, срещу които подадохме сигнали. Голяма част от тях бяха коригирани в хода на изборния процес. Допускам, че част от нарушенията са били резултат просто от незнание и неопитност.
Трябва да ви кажа, че видях фрапантни пропуски в начина, по който някои секционни комисии, формирани от прокурори, провеждаха изборите за прокурорската квота. Става дума за магистрати с висше образование, които смятаме за високоинтелигентни и подготвени хора. Те обаче правеха азбучни грешки, които дори секционни комисии в някое далечно село вече като че ли не допускат. Например бюлетини не се броят, докато държиш химикалка в ръката си, защото това не се допуска от Изборния кодекс. Друг пример е публичността на преброяването. Тя означава, че трябва да покажеш бюлетината на наблюдателите по начин, по който те могат да я видят. Не можеш да поставиш наблюдателя на 20 метра от себе си, да му покажеш бюлетината оттам и да му я прочетеш, без той да може да установи дали прочетеното съответства на написаното. Освен това след прочитането бюлетината беше поставяна с лицето надолу върху масата, така че никой повече да не може да я види. За съжаление, имаше такива случаи в някои секции. Нашите наблюдатели реагираха своевременно и на повечето места нарушенията бяха коригирани. Имаше едно-две места, където секционната комисия сякаш умишлено не го направи, но да се надяваме, че това не е повлияло на крайния резултат.

– Имаше информация, която не е разтълкувана, че прокурор се е самоубил преди тези избори. Има ли връзка между двете събития?
– Това е наистина много тъжна новина, за която и аз разбрах буквално в изборния ден, защото самите прокурори я коментираха. Това ме навежда на мисълта, че събитието е било скрито от медиите, тъй като действително се е случило преди изборния ден. Не мога да кажа повече от това, което е известно публично – че самият човек е имал оплаквания за натиск и напрежение. Това във всички случаи поставя въпроса за необходимостта от обективно разследване и изясняване на истината. Човек не посяга просто така на живота си. Очевидно е имало сериозни и много тежки причини, които са го накарали да го направи. Излезе информация по медиите, но няма да рискувам да я повторя сега, защото е възможно да не я възпроизведа точно.

– След вас ще разискваме следващите ходове в изслушванията на Висшия съдебен съвет...
– Това е другата голяма тема, която предстои още следващата седмица, веднага след балотажа. Надявам се изслушванията да бъдат добре отразени и вниманието на гражданите бързо да се пренасочи от балотажа към другия много важен въпрос – какво се случва с избора на членове на Висшия съдебен съвет от така наречената парламентарна квота. След това предстои и съдийският избор. Остана съдиите да изберат своята част от професионалната квота, както и следователите, но те така или иначе избират само един представител. Затова там положението може би не е чак толкова напрегнато.

Още от разговора вижте във ВИДЕОТО.