Валери Найденов пред ФАКТИ: Украйна е фалшивата тема на кампанията за президент (ВИДЕО)

Каква е политическата обстановка в България преди балотажа на президентските избори, ниската избирателна активност и последиците от икономическата политика на страната. Дали България може да се изправи пред тежки икономически и социални сътресения, а управлението на „Прогресивна България“ да повтори грешките от времето на Жан Виденов… Ето какво още каза пред Лили Маринкова в студио „ФАКТИ“ и предаването „Разговор“ журналистът Валери Найденов.

– Г-н Валери Найденов, ще коментираме обстановката в България преди балотажа на президентските избори. Вероятно гласовете на опозицията по повод случващото се в Черно море нямаше да бъдат толкова високи, ако не беше тази последна предизборна седмица. Виждаме обаче, че опозицията е в ролята на весталки, които насочват управляващите към по-силови действия в отговор на дроновете, които поразяват търговски кораби. Едва ли не им казват: „Убий ги, разстреляй ги, стреляй“ и така нататък. Според мен това е малко преиграно...
– Според мен един от огромните парадокси на цялата политическа кампания в момента е, че една фалшива тема се превърна в централна – отношението към Украйна и въпросът дали да се скараме с Русия повече или по-малко. При положение че, първо, от България нищо не зависи, и второ, и двамата кандидати за президент, когато бъдат избрани, ще правят точно едно и също. Политиката на Радев не се различава по нищо от политиката на предишните управления по отношение на войната, Русия и Украйна. Единствената разлика е в стилистиката, в обръщението към избирателя.
В същото време има много по-сериозни проблеми, които се заобикалят. Има един разказ на Йордан Радичков за едно село, в което пристига катун от малцинството. Хората се сбиват, започва клане в центъра на селото, всички се втурват да ги разтървават. Накрая се умиротворяват, тръгват си, а се оказва, че междувременно други са минали отзад и са обрали кокошките, докато цялото село е гледало боя.
Това е хубава картина на президентската кампания и на целия политически спор в момента. Бих казал, че 60 процента от скандалите се въртят около това какво точно е казал някой и как се е произнесъл. Крим наш ли е, не е ли наш? Ако ме питате, Крим в един момент от историята е бил и български. Освен турски и татарски, той е бил и под наша власт – българите са го превземали.

– Но има действително много високи тонове на агресия и критика към управлението. На този фон направи впечатление изказването на турския министър на отбраната, който призова за умереност и дипломация. Той заяви, че Турция може да предприеме различни действия, но трябва да има чувствителна и внимателна дипломация. Беше представена и идеята за създаване на два коридора в Черно море – един за руснаците и един за украинците. Според вас ще успее ли създаването на такива разделни коридори?
– Щом Турция го е казала, би трябвало да успее, защото в момента тя е най-авторитетният глас в района.
Но ако отново се върнем към тази война, макар че тя далеч не е най-важното, всъщност може да се окаже много важна. В момента Германия е начело на групата в Европа, която настоява първо да се направят сметките и да се види с какви средства разполага Съюзът. Оказва се, че Европа няма пари и бюджетът на Европейския съюз трябва да бъде намален с един трилион евро. Един трилион означава, че ще ни отрежат субсидиите за почти всичко. Просто няма да има субсидии.
Ако войната продължи, както според европейските сили трябва да стане, тъй като те очакват към края на 2028 година вече да имат достатъчно сили, за да се включат мощно срещу Русия и да удържат победа, това означава, че междувременно ние ще останем без субсидиите, които в общи линии поддържат България. Не знам доколко е реалистична идеята за „мир чрез победа“, но въпросът е какво ще се случи с нас дотогава.

– А какво би станало, ако на власт дойдат десните сили?
– Първото, което ще стане, е, че ще орежат субсидиите. Второто е, че почти всички десни политици – и в Германия, и във Франция – говорят за намаляване на броя на чуждестранните работници. Онзи ден четох една сметка на известния икономист проф. Боян Дуранкев. Според него, ако около милион и половина българи, които живеят в чужбина, се завърнат, ще има над 30 процента безработица. А над 30 процента безработица в България означава социална революция. Но дори и това да не се случи, достатъчно е да ни орежат субсидиите. Както знаем, от една страна, изсмукват ресурсите ни, но от друга – наливат субсидии.

– Имате предвид изтичането на мозъци?
– Не, не. Говоря за пари. В България има огромен чуждестранен сектор, който извлича добавената стойност извън страната. Печалбата се изнася, а данъкът върху печалбата, както знаем, е най-ниският в България. Ако започнем от банковия сектор и минем през търговията на дребно, търговията на едро, големите вериги, производителите на безалкохолни напитки, електричеството, водата и така нататък, ще видим огромен процес на изсмукване на ресурси. Ако спре наливането на средства, което между другото е много сериозен фактор и за корупцията в България, ще се окажем най-прецаканата държава на планетата.

– Обсъждат ли се тези неща?
– Не се обсъждат изобщо, разбира се. Спорим дали да воюваме срещу Русия, или да не воюваме срещу Русия. Казвам го малко пресилено, разбира се, защото все пак не съм политик.

– Как си обяснявате ниската избирателна активност? На какво се дължи въздържането на толкова много българи – на равнодушие или по-скоро на предоверяване на социологическите изследвания, които прогнозираха друг резултат?
– Щом социолозите не са разбрали нищо, аз как да разбера защо хората не са гласували? Очевидно не са били мотивирани. Според мен обаче е голяма фалшификация да се сравняват президентските с парламентарните избори и да се твърди, че партия „Прогресивна България“ се е сринала. Явно тя вече не е на върха на вълната, както беше тогава, но това е като да сравняваш ябълки с портокали. И в двата случая сюжетът се върти около една водеща фигура, макар че изборите са различни – едните са пропорционални, а другите мажоритарни. Освен това водещите фигури са принципно различни. Както знаем, бившият президент е харизматик – човек, който ще поведе прогресивните сили на бой. Йотова въобще не е такъв човек. Тя е мек, сдържан човек, бих казал, с позитивно говорене. Просто става дума за принципно различни личности. Затова не бих казал, че какъвто и да е резултатът за нея, той е показателен за „Прогресивна България“. Може би е показателно единствено, че нейните активисти, хората, които стоят зад нея, не са се мобилизирали. Не бих казал обаче, че електоратът си е сменил симпатиите и се е обърнал към други партии. В тези президентски избори не се случи нищо, което да доведе до образуването на нови центрове, до консолидация или до изясняване накъде вървят политическите партии, които и без това бяха в криза.

– А въздържането на ГЕРБ и Движението за права и свободи? Може би изчакват, за да видят накъде ще се развият нещата?
– Аз бих казал, че те се оказаха много големи стратези. Малко преди въвеждането на еврото те съвсем умишлено създадоха протестите срещу себе си. Делян Пеевски създаде комисия за проучване на дейността на фондацията на Сорос в България. И още на следващата седмица протестите излязоха на улицата. Не бяха кой знае колко големи и не се наложи да ги чакат дълго. Борисов, чиято естествена реакция е, когато се надигне недоволство, да подаде оставка, хвърли оставката. Така оставиха друга власт да поеме шока от поскъпването при въвеждането на еврото. А въпреки че имаше огромно поскъпване, върху него изведнъж се насложи още едно – огромно поскъпване вследствие на войната с Иран. И се оказа, че България е избрала възможно най-лошото време за въвеждане на еврото.

– И аз започвам да си мисля, че бившият президент генерал Радев направи ход, който изглеждаше много хитър и тактически умел. Изведнъж подаде оставка, създаде партия и се възползва от неуравновесеното положение, за да влезе в политиката и да създаде тази вълна. Но именно тази вълна ще поеме всички грехове и най-голямото разочарование. Трябва да се върнем към въпроса за икономическата политика. Тя продължава да бъде дясна, а хората обедняват все повече. Към това добавяме и новия шок. Дали Радев не е допуснал груба стратегическа грешка с този иначе хитър тактически ход?
– Ще трябва да се предприемат крайно непопулярни мерки. Ние имаме дясна, ултрадясна – най-дясната икономическа политика в Европейския съюз. България е страната с най-голямо неравенство в доходите в ЕС. Ако се върнем към времето на „малката пица“ на г-н Дянков, си спомняме какви бунтове и вълнения имаше в градовете на България в края на зимата на 2013 година. Тогава дори няколко души се самозапалиха. Такова нещо в България не беше виждано. Това беше бунт именно срещу обедняването, срещу политиката на „малката пица“.
Сега, доколкото виждам, пицата се намалява с още по-голяма скорост. В същото време това изобщо не се дискутира. Икономическата политика на България въобще не е предмет на разговор.
Смешното е, че ако направим аналогия с миналото, както са тръгнали нещата, може отново да се стигне до ситуация като при Виденов. А като имам предвид, че някои от участниците в „Прогресивна България“ имат биографични корени именно от онзи период, се опасявам да не повторят същата грешка.
Това е клише, което често се използва в либерално-демократичните среди. Аз не принадлежа към тях, но когато започна управлението на Виденов, също предупредих докъде може да се стигне. И тогава имаше големи неприятности, а накрая се стигна именно до това, за което предупреждавахме.
Виденов предприе крайно десни мерки, които външно изглеждаха като леви. Масовата приватизация просто раздаде предприятията без пари на олигархията. В хазната не влязоха средства и затова се стигна до рухването.
Сега виждаме поредица от допълнителни десни мерки. Достатъчно е да се каже, че самата ни икономическа система е най-дясната в Европа. Показателите ѝ, сравнени със западноевропейските, са диаметрално противоположни. И не стига това, ами предприемаме и още десни мерки. Едно от нещата, които предстои да бъдат взети от българина, е собствеността върху жилищата. Отдавна на Запад се говори, че в България хората притежават твърде голям дял от жилищния фонд. Това е огромен ресурс, ако инвестиционните фондове успеят по някакъв начин да придобият собственост върху тези жилища и да започнат да ги отдават под наем. Ето още един ресурс, подобно на водата. Разлика няма. Водата струваше 14 стотинки за кубик, а сега е 3,50 лева. Или пък решението магистралите да се дават на концесия. Всеки, който е пътувал с кола през Южна Европа, знае колко скъпо е това. Изминаваш дълъг път по частна магистрала, спират те на тол пунктовете и ти вземат пари. А нашите магистрали така и не бяха изградени изцяло с европейски средства. Разбира се, много беше направено, но накрая се оказа, че хората си спомнят с тъга управлението на Бойко Борисов – поне така се подреждат нещата.
Има още няколко подобни примера за десни решения. Споменах удвояването на данъка върху жилищата. Има много такива мерки, които не се обмислят от гледна точка на обикновения човек.
Например защо продължават да се отделят по милиард и половина евро годишно, за да се субсидират частните пенсионни фондове, при положение че в същото време се говори, че няма пари за пенсии? Това е някакъв абсурд в България. Частните пенсионни фондове са инвестиционни дружества, които не могат да излязат на печалба. И тъй като не успяват, държавата, тоест данъкоплатецът, трябва да ги субсидира. Защо? Няма никаква логика. Вноските могат да бъдат приобщени към общия пенсионен фонд, като, разбира се, определен регламентиран процент отива за управлението на тези средства. Това са финансисти, които ги управляват.

– Не чухме и сериозен спор по друга важна тема, макар че тя всъщност не зависи от президентите. Все пак бихме искали да разберем какви са възгледите на кандидатите. Чух, че и г-н Гюров е привърженик на идеята да развиваме производството и да построим заводи за батерии, с които да конкурираме китайците. Става въпрос за усвояване на остатъка от средствата по Плана за възстановяване. Какво е вашето мнение?
– Според мен най-добрият начин беше всички тези средства да се вложат в саниране на жилищата. В България огромна част от жилищния фонд няма топлоизолация. Това веднага би намалило наполовина разходите за отопление през зимата и би решило много от проблемите с парното. Но ако си богат инвеститор, ти искаш тези панелни блокове постепенно да изчезнат, да рухнат, хората да ги напуснат и на тяхно място да се построи нещо друго. В същото време банковият сектор буквално субсидира новото строителство.
Строят се огромен брой нови, луксозни и хубави сгради, които вече стоят празни. Докато са празни, те се препродават по два-три пъти. При положение че инфлацията е 5–10 процента, а можеш да вземеш инвестиционен заем само срещу 2 процента лихва, естествено е да го направиш. Печелиш от самия факт, че имаш в какво да вложиш тези пари. Но такава възможност имат само милионерите, които се занимават именно с подобни инвестиции. Обикновеният човек, ако поиска потребителски заем, ще му начислят 8–9 процента лихва. В същото време по банковите влогове не се плащат почти никакви лихви. Ето как, ако съпоставим всички тези неща, се вижда как ресурсът постепенно се изсмуква от народа и се прехвърля към елита и олигархията или се изнася в чужбина.

– В този контекст се очертава и трагедията на „Прогресивна България“. Особено за онези, които са имали прогресивни намерения в нея – те сякаш не осъзнават по каква наклонена плоскост вървят. Могат да се окажат в ситуацията на Виденов, с много опоненти, без съмишленици и без съюзници.
– Не, не. Те ще имат проблеми с народа. Това е проблемът. Не става въпрос за съюзниците, а за това, че ще имат проблеми с населението.

– Тази чуваемост някак си е изгубена в тези среди, както се случи и през 2013 година, когато управляващите имаха проблеми с населението…
– Да.

– Днес преживяваме ужасен период, но сега може да се окаже още по-лошо, защото такова поскъпване не помним, освен може би от 90-те години насам?
– Това, което казвате, е изключително сериозно и не е просто политиканстване, каквото наблюдаваме в последните разговори. Те изглеждат силно пропагандистки, защото инициативните комитети отново се разделиха на два лагера, които си разменят клишета. Но е важно да чуем вашето мнение за развитието на събитията в САЩ. Преди време си позволихте прогноза за непопулярността на американския президент, която ще настъпи през пролетта.

- Сега, с оглед на предстоящите междинни избори, смятате ли, че този сценарий се сбъдва, или прогнозите ви са се променили?
– Аз не правя собствени прогнози. Отварям социологическите проучвания в САЩ и гледам какво показват. Последния път, когато проверих, Демократическата партия водеше с около 30 места в изборите за Камарата на представителите, а около 20 места бяха неопределени. Те могат да се разпределят наполовина или повече в полза на едната или другата партия. Според западните социологически проучвания долната камара би трябвало да бъде категорично загубена от републиканците. В Сената картината беше по-равностойна. Там има общо 100 сенатори, като само една трета от местата се подновяват на тези избори. Прогнозираното разпределение към момента беше 46 на 46, с осем места, които все още са на кантар. Те могат да отидат в едната или в другата посока. Ако се стигне до резултат 50 на 50, това ще бъде в полза на републиканците, тъй като вицепрезидентът има право на решаващ глас при равенство в Сената.
Моята лична прогноза е, че когато започнат процедурите по импийчмънт, ще се получи нещо като риалити шоу. Казвал съм го и преди. Ще излязат наяве всякакви кирливи ризи.
Това е риалити шоу, което се гледа от много хора. Аз също следях предишните два импийчмънта по телевизията. Процедурата започва в комисиите, където всеки въпрос минава през съответните изслушвания. След това всичко се пренася в централната зала. Тръмп вероятно няма да се яви лично, но ще започнат да излизат различни подробности – било за Епстийн, по които има и нов доклад, било за други обстоятелства.
Не виждам как републиканците ще издържат на това. Разбира се, демократите могат спокойно да задействат процедурата по импийчмънт в Камарата на представителите. Смята се обаче, че в Сената няма как да се съберат необходимите две трети от гласовете, за да бъде отстранен Тръмп, защото няма как толкова много републикански сенатори да гласуват срещу него. Но има и друг вариант. Републиканските сенатори могат изведнъж да се уплашат от това, което ще се говори в това риалити шоу, и да започнат да мислят за собственото си политическо бъдеще – първо за партията си, а след това и за личната си кариера. Точно това се случи преди години с Никсън. Републиканците се обърнаха срещу него. Ако бяха продължили да го подкрепят, той вероятно щеше да оцелее. Вместо това отидоха при него и поискаха да подаде оставка, като същевременно му обещаха, че няма да бъде съден, защото вицепрезидентът ще го помилва.

– При Тръмп сега отново се поставя въпросът дали президентът може сам да помилва себе си. При Никсън нямаше толкова много основания за съдебно преследване заради „Уотъргейт“, но при Тръмп има много други неща, заради които може да бъде съден. Според вас този проблем стои сериозно пред него?
– Чисто теоретично той би могъл да сключи подобна сделка. Да каже: „Добре, освободете ме от поста, но при условие че вицепрезидентът, тоест Джей Ди Ванс, когато стане президент, ще ме помилва“. Напълно възможно е да бъде направена такава договорка.

– Означава ли това, че преди да настъпи критичният момент, Тръмп може да предприеме нещо решително?
– Ако усети, че е застрашен от съдебно преследване след напускането на президентския пост, е възможно дори сам да предпочете подобен вариант и да се съгласи. Но главното е, че след това риалити шоу – процедурата по импийчмънт, която със сигурност предстои – страната просто ще се надигне.

– Вече са внесени няколко искания за импийчмънт, но демократите нямат мнозинство, за да им дадат ход. След 3 ноември обаче ще имат. Става въпрос само за Камарата на представителите, не за Сената…
– Да. След 3 ноември по всичко изглежда, че ще им дадат ход, защото ще разполагат с мнозинство. Но това ще започне едва на 3 януари, когато се свиква новият Конгрес. След това ще трябва да се конституира, да започне работа и вероятно към края на януари ще видим някакви радикални промени в дейността му. Така че предстоят много бурни времена. Аз също смятам, че държавният секретар Марко Рубио в един момент ще си подаде оставката. Този човек има огромни президентски амбиции, зад него стоят големи сили и много пари. Той не може да дочака края и да потъне заедно с кораба. За него е много по-изгодно да напусне по-рано, за да спаси репутацията си и да се разграничи, доколкото е възможно. Когато започнат да напускат повече хора, вероятно и доста други ще ги последват. Изобщо последните две години от управлението може да се превърнат в период на непрекъснати сътресения.

Още от разговора вижте във ВИДЕОТО.