Швеция иска ускорено издаване на лични документи за експулсиране на афганистанците, извършили престъпления в ЕС

Шведският министър за миграцията Йохан Форсел призова днес Европейския съюз да изработи обща процедура за издаване на лични документи и документи за пътуване на афганистански граждани, чиито молби за убежище са били отхвърлени или които са извършили престъпления в приемащите страни, предаде Асошиейтед прес.

Министърът заяви, че е "почти невъзможно" да бъдат депортирани афганистански граждани, които не отговарят на критериите за убежище, защото нямат лични документи или документи за пътуване.

Той допълни, че макар ЕС да няма интерес да сключва "политически споразумения" с Афганистан, които биха легитимирали на талибанските власти, е възможно 27-членният блок да се споразумее на техническо ниво за издаването на документи на афганистански граждани, които биха ускорили депортирането им.

"За нас е доста обезпокояващо да виждаме доста случаи на хора, които са извършили престъпления, афганистански граждани, които са извършили престъпления в Швеция, като днес е почти невъзможно да ги експулсираме", заяви Форсел пред АП в кулоарите на неформална среща на министрите на правосъдието и вътрешните работи на ЕС в столицата на Кипър - Никозия.

"Ако дойдеш в Европа и извършиш престъпления, ти сам си избрал да не бъдеш част от нашето общество. И трябва да направим всичко възможно, за да се уверим, че ще бъдеш експулсиран", каза той.

Министърът добави, че същото важи и за сирийските кандидати за убежище, чиито молби са били отхвърлени, но приоритет остават афганистанските граждани.

По думите на Форсел, за афганистанските граждани е невъзможно да получат лична карта или паспорт от родината си, тъй като повечето афганистански посолства в Европа не са признати от талибанските власти на страната.

Министърът заяви, че Европейската комисия наскоро е установила контакти в афганистанската столица по този въпрос, което той нарече "много положителна първа стъпка". Той заяви, че има "широк консенсус" сред много страни от ЕС, които се сблъскват с подобни проблеми, да се направи повече за ускоряване на депортирането на търсещи убежище афганистанци, чиито молби са били отхвърлени, или на тези, които са извършили престъпления.

Форсел заяви, че повече от половината от търсещите убежище афганистанци ще получат отказ на молбите си и "трябва да се върнат в родината си", в противен случай обществената подкрепа за приемането на тези, които отговарят на критериите за убежище, ще намалее.

Шведският министър предложи също така афганистанските граждани, които подлежат на депортиране в различни страни от ЕС, да бъдат групирани и репатрирани с чартърни полети.

Няма да се прави компромис с интересите на народа на Белуджистан и процесът на реформи, целящи напредъка на провинцията, ще продължи, заяви в социалната платформа „Екс“ главният министър на пакистанската провинция Белуджистан Мир Сарфраз Бугти, цитиран от пакистанската новинарска агенция АПП.

Той посочи, че Белуджистан има годишен бюджет от около 1 трилион пакистански рупии (около 3,5 милиарда щарски долара), 80% от които отиват за разходи, несвързани с развитието, най-вече за заплати и пенсии на около 250 000 държавни служители.

Той спомена, че само 200 милиарда рупии са налични за благосъстоянието и развитието на 13-те милиона души в провинцията.

„През последните две години няколко остарели и неефективни държавни служби бяха затворени, за да се коригира зле балансираната система“, отбеляза той.

Неактивните агенции, като тези за Религиозни въпроси и Гражданска защита, са били закрити и осем хиляди ненужни държавни длъжности са били съкратени.

Главният министър отбеляза, че са предприети строги мерки срещу безразборно отсъстващите държавни служители.

„Пътят на реформите все още не е завършен, но натискът, протестите или изнудването не могат да ни спрат да защитим правата на хората“, категоричен е Бугти.