Хусите обявиха морска блокада на Саудитска Арабия, криеща опасност от разрастване на войната

Йеменските шиитски бунтовници хуси обявиха блокада на Саудитска Арабия, имаща потенциала до доведе до още по-голямо разрастване на войната в Иран и да разстрои още повече международната търговия и доставки на петрол, отбелязва Асошиейтед прес, пише БТА.

Бойците от групировката, чието пълно име е „Ансар Аллах“ („Привърженици на Аллах“), съобщиха, че затварят Баб ел Мандебския проток за кораби, свързани със Саудитска Арабия в отговор на блокадата, наложена от кралството на Йемен, и неотдавнашната саудитска бомбардировка над международното летище в контролираната от хусите йеменска столица Сана. Бунтовниците твърдят, че във вторник са принудили шест кораба да сменят курса, но засега няма официално потвърждение; вчера бе съобщено за още четири съда.

Баб ел Мандеб, намиращ се в южния край на Арабския полуостров, е стратегически корабоплавателен маршрут, свързващ Червено море и Аденския залив. През теснините на пролива преминава около 12% от световната търговия, включително една четвърт от глобалния контейнерен трафик, плаващ между Европа и Азия през Суецкия канал в Египет.

ВАЖЕН ЛИ Е БАБ ЕЛ МАНДЕБ ЗА САУДИТСКА АРАБИЯ

Протокът стана дори още по-важен за Саудитска Арабия, откакто войната в Иран наруши движението на плавателни съдове в Ормузкия проток и на практика скова търговията по море с петрол и газ в региона на Персийския залив, посочва АП.

Хусите обявиха, че ще спират само кораби, свързани със Саудитска Арабия или излизащи от червеноморските ѝ пристанища. По време на войната в Газа йеменските бунтовници обявиха подобна блокада срещу Израел, като атакуваха голям брой кораби, които нямаха никакво или почти никакво отношение към конфликта в палестинския анклав.

Но дори само отправената заплаха е в състояние да накара спедиторските компании да избягват протока, отбелязва АП.

КАК СЕ СТИГНА ДО НОВОТО РАЗГАРЯНЕ НА КОНФЛИКТА В ЙЕМЕН

Йемен е в състояние на гражданска война от 2014 г., когато хусите въстанаха и превзеха голяма част от Северен Йемен, включително столицата Сана. През 2015 г. арабска коалиция, предвождана от сунитската суперсила Саудитска Арабия, предприе военна намеса в защита на международно признатото правителство на Йемен, но тя не постигна почти никакъв резултат.

Хусите все така не са победени, а Йемен, който е най-бедната арабска страна, бе изправен пред най-тежката хуманитарна криза в света.

Новото напрежение породи страхове, че гражданската война ще се възобнови, след като в последно време сраженията бяха утихнали.

До поредното изостряне на ситуацията се стигна по-рано този месец, след като според хусите Саудитска Арабия се е опитала да попречи на самолета с ръководството на хусите да се завърне от Иран, където бунтовническите лидери присъстваха на погребението на убития аятолах Али Хаменей. Хусите заявиха, че Рияд е нанесъл удар по летището в Сана. Машината кацнала безопасно на друго летище.

В отговор йеменските бунтовници изстреляха ракетен залп по саудитското летище Абха, което постави началото на най-сериозното покачване на напрежението между тях и Рияд от години, отбелязва АП.

ОПАСНОСТ ОТ ПО-ГОЛЯМ ПОЖАР; САЩ И ПАКИСТАН ПРЕДУПРЕДИХА ХУСИТЕ

„Всички заплахи на хусите срещу международното корабоплаване ще бъдат пресечени своевременно и решително, защото те представляват грубо нарушение на международното право“, каза генерал-майор Турки ал Малики, саудитски военен говорител.

В САЩ президентът Доналд Тръмп омаловажи заплахата, но отправи и предупреждение.

„Засега няма такова нещо (блокада – бел. ред.)“, каза той пред репортери в Овалния кабинет във вторник. „Но ако нещо подобно се случи, най-вероятно ще трябва да се погрижим за него.“

По време на войната в Газа хусите атакуваха над 100 плавателни съда и именно военната намеса на САЩ срещу тях в началото на миналата година сложи край на нападенията на бунтовниците, които бяха подложени на продължителни бомбардировки.

Според Ахмед Наги, експерт по Йемен в мозъчния тръст „Евразия груп“, блокадата, обявена от хусите, е от полза за техния шиитски съюзник Иран.

„От гледна точка на Иран възникването на нови огнища на напрежение в региона е добре дошло, защото му дава допълнителни лостове за въздействие“, посочи Наги. „Чрез хусите Техеран има влияние върху още един от най-важните в света морски корабоплавателни маршрути.“

На този фон Пакистан предупреди, че може да предприеме военни действия срещу хусите, за да защити Саудитска Арабия, предаде ДПА.

"Пакистан отново изтъква, че всяко враждебно действие срещу плавателни съдове под пакистански флаг или срещу пакистански морски интереси ще бъде възприето като голяма заплаха за националната сигурност и суверенните интереси на Пакистан", отбеляза пакистанското Министерство на външните работи.

Пакистан, който разполага с ядрено оръжие, има военен съюз със Саудитска Арабия.

Исламабад осъжда заплахите на хусите срещу кралството.

По силата на съюза между Исламабад и Рияд атака срещу Саудитска Арабия може да бъде разглеждана и като атака срещу интересите на Пакистан.

ПРОЛИВИТЕ СА ИЗТОЧНИК НА НАПРЕЖЕНИЕ ОТ ВЕКОВЕ

Ормуз, Баб ел Мандеб и още няколко морски протока са съществен фактор в световната търговия от векове, отбелязва Франс прес.

За да достигнат до местоназначенията си, танкерите с газ и петрол и корабите за превоз на насипни товари и контейнери, поради географията на земното кълбо трябва задължително да преминат през тези проливи, което изважда на преден план въпроса за контрола над тях.

Конвенцията на ООН по морско право, подписана на 10 декември 1982 г. в Монтего Бей, Ямайка, представлява нещо като конституция на океаните. „Тя повелява, че протоците са природна даденост, където не можеш да събираш такси и където свободата на корабоплаване е гарантирана“, каза пред АФП Силвен Домерг, лектор в института „Сианс По“ в Бордо и автор на книгата Géopolitique des espaces maritimes („Геополитика на морските пространства“).

За разлика от тях в Панамския или Суецкия канал, които са направени от човека, могат да се налагат такси от съответната страна, държаща контрола над тях.

По отношение на Ормуз „Иран, който не е подписал Конвенцията от Монтего Бей, досега я спазваше по силата на обичайното право“, посочи Домерг.

Проблемът не е нов, тъй като още португалските мореплаватели, които първи откриват пътя към Индиите, опитват още през 1507 г. да монополизират контрола над Ормузкия проток, за да сложат ръка на търговията с подправки и други богатства на Ориента, отбеляза експертът.

Но след прочутата полемика, в която в началото на 17 в. надделява нидерландският юрист и философ Хуго Гроциус със своята теза за „Маре Либерум“ (Свобода на моретата), на проливите започва да се гледа като на основополагаща част от международната търговия на далечни разстояния, „защото морето не принадлежи на никого“.

„За да се гарантира свободата на корабоплаване, трябва първо да бъде гарантирана свободата на проливите“, отбеляза Домерг.

Нидерландците възприемат тази доктрина и защитават свободата на моретата, последвани от Великобритания, а по-късно и от САЩ, които „и до днес спазват почти напълно Конвенция от Монтего Бей“, въпреки че не са я ратифицирали.

В Европа датските проливи (Йоресунд и Категат), които затварят Балтийско море, „са от голямо значение през 19 в., защото позволяват на датчаните за много дълго време да събират такси“ и са стратегически, защото „блокират достъпа до Атлантика на балтийските сили, най-вече на Русия“, каза географът.

Единствените големи проливи, където все още се събира такса, са „турските проливи“ Босфорът и Дарданелите, които се регулират от по-ранни споразумения, сключени в Монтрьо през 1936 г.

„В дългосрочен план ще възникват и други въпроси, свързани с проливите“, каза Домерг, посочвайки по-специално Тайванския проток, предвид заявените териториални амбиции на Китай в Югоизточна Азия, и Малакския проток, споделян от Сингапур, Малайзия и Индонезия.