На "сафари" за хора: Как руската армия тероризира Херсон

В южния украински град Херсон руски пилоти на дронове извършват лов на хора. Жителите на града край Днепър говорят за „сафарита“. "Руснаците използват жителите на Херсон, за да обучават млади пилоти на дронове", казва пред АРД Виктория. За нея родният ѝ град е станал опасен. Затова тя и 10-годишната ѝ дъщеря Елисавета са били принудени да избягат.

Андреас Тьолке от берлинската организация „Be an Angel“ редовно доставя хуманитарна помощ в града. И помага на хора като Виктория да се установят на сигурно място. Той сочи към дрон, който се е заплел в една рибарска мрежа, каквито в Херсон са опънати над почти всяка улица. „Това са дронове, каквито можеш да си поръчаш от Амазон, ако решиш да надникнеш в градината на съседа", казва той пред АРД.

Хиляди цивилни жертви

Ловът на хора, провеждан от руската армия в Херсон, е целенасочена терористична кампания – използват се малки FPV дронове, към които се прикрепват взривни вещества. Според данни на ООН през последните години по този начин вече са убити стотици минувачи, а хиляди са ранени.

„Те са оборудвани с камера, а пилотът се намира от другата страна на реката и те следи. Вижда как бягаш", казва Тьолке.

Своята украинска партньорска организация „Sylni bo Vilni“ (в превод - „Силни, защото сме свободни“) той е снабдил със специален пистолет за защита, който от близко разстояние изстрелва мрежа, която улавя дрона. Ихор Чорний и екипът му спасяват хора от най-опасните райони на града. „Когато батерията на дрона се изтощи, те не се връщат към левия бряг, а атакуват когото им попадне - без значение какъв е", казва той пред АРД.

"Прекръстваш се, казваш си молитвата и тръгваш"

Безброй видеоклипове документират тези престъпления. Дронове, които нападат хора в колите им, в автобуса или докато карат велосипед. За останалите в Херсон 60 000 души, няма безопасни места. Повечето се опитват да прекарват възможно най-малко време на улицата. Те се движат бързо - притичват от дърво на дърво, от сграда на сграда.

„Опитваме се да оцелеем. Прекръстваме се, казваме си молитвата и тръгваме“, разказва пенсионерката Нина, която седи в мазето на „Sylni bo Vilni“. Организацията е обособила нещо като общностен център, за да имат хората място, където да се срещат и да общуват, пише германската обществена медия. Мястото е защитено от чували, пълни с пясък, и прозорци, заковани с пресовани плоскости.

„Мнозина тук изгубиха самообладание още по време на руската окупация“, казва Чорний пред германското издание. През 2022 г. руските войски превзеха града, измъчваха, изнасилваха и убиваха хора по мазетата. Оттогава руските войници продължават да тероризират Херсон. Разстоянието по въздушна линия до другия бряг на Днепър, който и до днес е под руска окупация, е само няколкостотин метра.

Ситуацията става все по-опасна

Оттогава жителите на Херсон се опитват да се справят с все нови и нови опасности, разказва Олена. Тя води курсове по първа помощ в „Sylni bo Vilni“, провежда информационни кампании за мините, а също и за домашното насилие. „При такива обстоятелства хората се изчерпват морално и стават агресивни“, казва Олена.

Виктория е изтощена от войната. Всъщност тя не иска да напуска родния си град, но вече не издържа. Тя е събрала целия си живот и този на дъщеря си в два големи куфара. Андреас Тьолке ги е закарал до автогарата в Миколаев, намиращ се на около час път от Херсон. Там те ще бъдат поети от хуманитарна организация „Be an Angel", която е организирала туристически автобус, който ще ги отведе в Германия.

„Много ме натъжава, че хората са принудени да напуснат родния си край. Че нямат възможност да останат тук“, казва Тьолке. Но в Херсон, където руските военни са превърнали хората в живи мишени, ситуацията става все по-опасна.

Ихор Чорний наскоро едва не е загинал при една руска атака с дрон. Върху колата му багажник за ски, на който е монтирал смутител на дронове. „Те ни обстрелват с бомби, с дронове, с артилерия. Нямаме ток и вода. Но ние издържаме, защото има само едно нещо, което е още по-лошо от едневния терор - руската окупация", казва той пред АРД.

Автор: Ребека Барт ARD