Доналд Тръмп обяви, че е наредил на Пентагона да отложи с пет дни всички удари срещу енергийната инфраструктура на страната. Преди това той беше отправил ултиматум, че ще унищожи електроцентралите в Иран, ако Техеран не отвори Ормузкия проток.
Ормузкият проток на практика е блокиран
Протокът е ключова артерия, свързваща Персийския залив със световните океани. През нея преминава около една пета от търгуваните в света количества на петрол и втечнен газ. От началото на войната Техеран многократно заплашваше, че може да атакува кораби там.
Придвижването на кораби в Персийския и Оманския залив на практика е замразено в последните дни, след като няколко плавателни съда бяха атакува с ракети. „Ню Йорк Таймс“ съобщи, че американският президент е бил информиран за това, че Иран може да нанася големи поражения с относително прости и евтини средства – достатъчен е само един войник на моторна лодка, за да бъде обезвреден танкер с помощта на ракета или мина. Това е било обяснено на Тръмп от генерал Дан Кейн, председател на Обединения комитет на началник-щабовете на САЩ.
Кои са най-големите централи в Иран?
Тръмп беше заплашил, че атаките могат да започнат срещу „най-голямата“ електроцентрала в Иран, без да уточнява какво точно има предвид. Според данни на Международна агенция по енергетика за 2023 година около 80 процента от електроенергията в Иран се произвежда от електроцентрали, работещи с природен газ.
Най-важната газова електроцентрала в Дамаванд се намира в близост до столицата Техеран и има капацитет от над 2 800 мегавата. Друга електроцентрала се намира в провинция Мазандаран, разположена на брега на Каспийско море, и е с капацитет от над 2 200 мегавата.
Единствената иранска атомна електроцентрала „Бушехр“ се намира на на брега на Персийския залив - на около 760 километра южно от Техеран. По данни на шефа на МААЕ Рафаел Гроси в средата на месец март вече е била ударена и разрушена сграда, намираща се на 350 метра от реактора. Предвид непредвидимите последствия обаче целенасочена атака срещу реактора изглежда почти невъзможна.
Последици за икономиката и хората в Иран
Един удар по газовите централи в Иран би могъл да създаде сериозен проблем с електроснабдяването на населението, което пък на свой ред ще затрудни водоснабдяването, функционирането на банковите разплащания и индустрията.
Икономиката на Иран и бездруго е силно засегната от войната. Дори по време на персийската Нова година базарите и търговските центрове останаха празни. Това се дължи не само на атаките и дългогодишните санкции, но и на блокирането на интернет, наложено от ръководството в Техеран. От повече от три седмици страната е до голяма степен откъсната от международния интернет достъп.
Иран ще затвори напълно Ормузкия проток, ако Тръмп изпълни заплахите си, беше предупредил говорител на Революционната гвардия. Освен това Техеран плашеше, че ще атакува съоръжения за обезсоляване на морска вода в региона. Такива вече бяха засегнати в Бахрейн и Кувейт. Евентуални нови нападения срещу такива обекти ще доведе до нова ескалация на конфликта, която може да застраши водоснабдяването на милиони.
Едва ли има друг регион в света, който да разчита толкова много на инсталации за обезсоляване на вода, колкото държавите в Персийския залив. В сухия пустинен район на Арабския полуостров почти няма ресурси на прясна вода. Държавите там разполагат с около 3 400 такива инсталации, като в страни като Катар и Бахрейн те осигуряват над 90 процента от снабдяването с питейна вода. Много от тези обезсоляващи съоръжения са разположени в Персийския залив - само на няколкостотин километра от Иран.
Удар по имиджа на региона
Дали водоснабдяването в целия Персийски залив може да бъде застрашено зависи от броя и силата на евентуалните атаки, пише в свой анализ Центърът за стратегически и международни изследвания (CSIS). Прекъсването на водоснабдяването в резултат на повреди на една инсталация първоначално ще може да се компенсира от други подобни съоръжения. По-опасни биха били ракетни и дронови атаки срещу по-големите разпределителни центрове във водоснабдителната мрежа. „Най-силен може да се окаже психологическият ефект“, пишат от CSIS.
Защото подобни атаки ще увредят имиджа на сигурност и стабилност, който държавите от Персийския залив градят като част от своя икономически модел. Дори ако на домакинствата се наложи само временно да преминат към друг източник на питейна вода, това вече ще ще отблъсне туристи, търговци и инвеститори от региона.
АРД (редактор Алекснандър Детев