Аутопсията на трите трупа от кемпера на Околчица преобръща всички теории: 15-г. Алекс e бил удрян, починал е последен

Аутопсията на трите трупа, намерени в кемпера в района на връх Околчица във Врачанския Балкан, напълно опроверга официалната версия на МВР за това, което се е случило там, разкри BulNews.

След приключването на процесуално-следствените действия на 8 февруари, телата на Ивайло Калушев, Николай Златков и Александър Макулев са били транспортирани до МБАЛ „Христо Ботев“ във Враца. Любопитното е, че трупната линейка на болницата не е била допусната до кемпера, а служители на МВР са пренесли мъртвите мъже на около 50 метра от него.

Така, като се има предвид все още блокираният достъп до хижа „Петрохан“, става ясно, че никой външен не е виждал двете местопрестъпления от намирането на първите тела на 2 февруари. Двадесет дни по-късно полицията продължава да охранява района на запаления имот, а самият кемпер е прибран под въоръжена охрана на полицейския паркинг край врачанското село Косталево.

Най-впечатляващият факт, който е установен по време на аутопсията, показва, че 15-годишният Александър е бит и то основно в главата. Многобройните белези плюс подпухналото му лице ясно показвали, че някой се е опитал да изтръгне някаква информация от него.

По безспорен начин е установено, че Александър е починал последен. Момчето е гръмнато в слепоочието в задната част на кемпера. Това разбива на „пух и прах“ твърденията на разследващите, че Ивайло Калушев е убил останалите двама и след това се е самоубил.

Седящият на предната седалка на кемпера Николай Златков е имал огромна дупка между очите. При изстрел с револвер „Колт Анаконда“, както твърди МВР, проектилът би трябвало да му отнесе задната част на главата и да излезе. Това обаче не е така. Той е намерен в черепа на застреляния мъж и това дори е посочено в документите от аутопсията.

Експерт по оръжията коментира за BulNews, че по-скоро в неговия случай става въпрос за рикошет, а не за директна стрелба. В същото време разследващите твърдят, че са открили всички проектили в кемпера. Аутопсията доказва, че това не е вярно. Единият проектил е намерен в главата на Николай и това не е маловажен факт.

И ако в случая приемем, че става въпрос за недоглеждане, как от МВР ще обяснят дупката в тавана на кампера? Какво, според тях, е пробило отвора? И какво е това, което намериха отвън при втория оглед около кемпера? Следствието мълчи.

Има проблем и с публичните твърдения на разследващите за самоубийството на Ивайло Калушев. Мъжът е бил десняк, а изстрелът в устата с револвера е произведен с лявата ръка или поне от тази посока. Пълна загадка са твърденията, че е намерен нагар по дясната му ръка, след като очевидно той не е го държал в момента на стрелбата.

От аутопсията е станало ясно, че тримата са починали във времето от 24 до 36 часа преди откриването на кемпера. Много е вероятно 15-годишното момче да е починало последно, тъй като състоянието на тялото му води в тази посока. По настояване на разследващите са взети проби от ануса на Александър и Николай, за да се установи дали през последните 10 дни са имали полови контакти.

Вероятно мнозина се питат защо има подобни разминавания в посочените резултати от аутопсията на тримата мъже и в неофициалните данни.

Малцина знаят, че по време на този процес, над главите на патоанатомите стоят въоръжени служители на МВР, които стриктно следят за всяко тяхно действие. Прецезира се всяка дума, която се записва като резултат от аутопсията и не е толкова лесно там да се появи нещо, което напълно да опровергава официалната версия на разследването.

След всичките тези разкрития основателно възниква въпросът какво се е случило в кемпера преди смъртта на тримата мъже.

Началото на разминаванията за причините за смъртта на трите трупа в хижа „Петрохан“ и в кемпера на Околчица, е на 1 февруари. Същият ден, в 7.12 часа Николай Златков заминава с високопроходим джип към София. В 10.08 часа Ивайло Калушев и Александър Макулев тръгват с кемпера към Врачански Балкан.

Кое е наложило спешното им заминаване от хижата към Околчица, без да изчакат своя приятел? Очевидно е станало нещо, тъй като те се разбират с Николай Златков да се срещнат по пътя и той да се присъедини към тях. Това се случва около 11.00 часа, когато той оставя на отбивка край пътя своя джип и се качва при Калушев и Макулев, тъй като в 11.14 часа Николай вече шофира кемпера в посока Враца.

На 1 февруари в 12.46 часа камера в село Челопек край Враца записва минаващия кемпер в посока връх Вола. Собственикът на видеото първоначално твърди, че той се е движел прекалено бавно и е бил шофиран от жена, но най-вероятно се е заблудил по дългата коса на Николай. До мястото, където е намерен, са още около 30 минути.

И тук идва още една голяма празнота във версията на разследващите. Ако приемем, че тримата са били мъртви в събота – ден, преди да бъдат намерени, какво са правили те през изминалите дни в този район? При откриването на телата, вътре във возилото, не е имало вода и храна. Как са преживели 6 дни в кемпера Ивайло, Николай и Александър и защо са чакали близо седмица, за да се самоубият ритуално, а не са го направили веднага, след като са достигнали район, който добре познават?

Не са се самоубили, защото изобщо не са имали намерението да умират. Простата логика показва, че за да бързаш да отидеш някъде и дори да пресрещнеш свой приятел по пътя, означава, че не са искали да закъснеят. Тримата мъже безусловно са имали среща с важен човек, от който е зависело бъдещето им.

Това очевидно е било пазено в тайна действие и затова Николай е включил станцията на Starlink за интернет, за да потвърди, че е на мястото на срещата. Възможно е връзката да е станала и чрез съществуващото оборудване в кемпера, тъй като той е бил запален радиолюбител и така е можел да осъществи контакт с целия свят.

Има нещо общо между хижа „Петрохан“ и районът на Околчица. Да, и двете места са в Стара планина, но има и още нещо. Историците знаят, че през Берковския Балкан е минавал стар римски път, който продължава по билото на планината и част от него е и мястото над Враца, на което е паркирал кемперът.

Преди хилядолетия в района е била една от римските монетарници на Балканския полуостров, където са сечени златни монети. Останалите са били в Котленския Балкан, Пещерския Балкан и край Атина. За това преди около 10-ина години говори и един от най-известните иманяри в България Панайот Панов.

Мъжът вече не е между живите, но приживе разказва за италианска карта, открадната от нацистите и по неведоми пътища по време на войната попаднала в баща му. На нея са били отбелязани приблизително местата в страната и в Гърция, където има скрито огромно количество римско злато.

В района над Враца преди години имаше мина „Плакалница“, заради която в Елисейна през 1905 г. беше вдигнато първото в България металургично предприятие за добив на нерафинирана мед. Местните знаят, че в този район е имало и златна жилка, която с годините е загубена.

Човек от Челопек се е свързал с BulNews. Той твърди, че е виждал горе в Балкана същия кемпер поне 10-ина пъти. Винаги през седмицата или вечер и никога през уикенда. Ивайло Калушев е бил един от известните пещерняци в страната и може да се направи обоснованото предположение, че интересът към този район не е бил само с природолюбителски цели.

Никой не може да потвърди, но и да отрече, че е напълно възможно неговата група да е открила входа към римската монетарница и това е да струвал животът им. На всички прави впечатление, че НПО-то им „Национална агенция за контрол на защитените територии“ разполагало с огромни финансови средства, а и самият той е доста заможен.

По първоначални данни, в България той е имал 21 имота, а в Мексико давал под наем на туристи 7 къщи. Отделно горските рейнджъри са могли да си позволят да закупят скъпи „играчки“ и оръжие, каквото МВР няма сили да придобие.

За да оправдаят явното им благополучие, разследващите пускат фитили за финансирането им от деца на родители, но това са недостатъчно средства и тази теория на МВР е по-скоро димка за обществото.

Най-логичното нещо е, ако се приеме, че групата на Ивайло Калушев не се е занимавала с някакъв успешен бизнес, а в същото време се интересува от приватизацията на „Топлофикация-София“ и ПВУ, е те да имат достъп до нещо, което ги прави богати.

И нищо чудно, точно при заявения интерес към толкова мащабни сделки, на някого да му светнало, че няма как някакви си горски рейнджъри да разпитват за това, без да имат възможност да участват. Трябва да се отбележи, че като изключим малкия Александър, останалите мъже не са случайни и в никакъв случай не бива да бъдат подценявани.

По-скоро всички са знаели за срещата в Балкана и затова към нея тръгват само трима от тях, а останалите остават да пазят имота. Няма никаква логика 6-ма мъже да се разберат да се самоубиват заради някакви сектански причини и да не го направят заедно.

Не са известни такива ритуали, при които половината да слагат край на живота си, пък другата половина да си тръгва и да го стори след 6 дни.

По-скоро срещата на Околчица се е оказала капан и не е преминала според очакванията на Калушев. Най-вероятно първо са застреляни той и Николай Златков, а малкият Александър е бит, за да издаде къде е входът към пещерата. Детето със сигурност е знаело, тъй като не е изключено именно то да е спускано в отвора, тъй като по законите на конспирацията мястото се оставя тясно. Очевидно момчето не е станало предател и това му е коствало живота.

Съвсем реална възможност е неправителствената организация „Национална агенция за контрол на защитените територии“ да е регистрирана именно, за да могат да ровят в пещерите, без да имат проблеми с властта. Няма известна друга причина групата толкова упорито да идва в един и същи район във Врачанския Балкан и то по време, когато там няма неволни свидетели.

Може би повече яснота по станалото на Околчица през тези 6 дни, между 1 и 8 януари, ще разкрият фотокапаните на ловната дружинка на селата Паволче и Челопек. Мъжете били заредели 4-5 устройства в гората, до която е бил спрял кемперът и нищо чудно там да има кадри, които разследването да не иска да публикува.

Отделен въпрос е, че веднага, след като става ясно за движението на кемпера в посока Вола, местната полиция поставя секретен пост в гората преди връх Вола и би трябвало да има записи кой се е качвал и слизал през този период.