Младите от протеста: "Не ни пречете да живеем в България"

Автор: Мартин Атанасов

Вечерта на 26 ноември донесе на София шумотевица, която столицата ни беше забравила последните години. Десетки хиляди граждани изпълниха пространството около парламента и „триъгълника на властта“ в протест срещу предложения бюджет за 2026 година - акт, роден едновременно от тревога, умора и дълго натрупвано недоволство и напрежение.

Организиран от ПП-ДБ, опозиционни политически формации и граждански групи, протестът се превърна в една от най-мащабните демонстрации на публично недоволство от последните години. По груби оценки (и мнението на ChatGPT, което потърсих) между 20-25 хиляди се включиха в демонстрацията, която прерасна в нощна блокада до след полунощ.

Но за разлика от организираните други протести от 2023 г. насам, този носеше различен характер. Въздухът беше наситен не само с гняв и тревога, а с нещо друго - с усещане за пробуждане.

Протестът беше различен

Само през тази година България видя немалко демонстрации – срещу съдебната система и ареста на кмета на Варна, за заплатите на младите лекари, срещу образователната с реформа и приемането на еврото. Но снощният протест се отличи по две причини, които преобърнаха обичайната логика на гражданската мобилизация.

Първо - по улиците излязоха най-вече млади хора – от 16-17 годишни до около 30-годишни. Мнозина дойдоха след работа или училище, други директно от университетите. Те бяха преобладаващото мнозинство, видима критична маса, която променяше самия облик на протеста. Младежи с различни възгледи и различни житейски траектории, обединени от усещането, че бъдещето ни в тази страна изчезва.

Това поколение – родено след 2000 година – у нас рядко се ангажира масово с публични протести. Но тази вечер беше различно. Беше нашата вечер! И аз като представител на това младо поколение (бел. авт. роден съм 2007 г.) мога да кажа, че присъствието на толкова млади хора не беше случайно. То беше знак, че вътрешното недоволство на Gen Z – обикновено тихо, в социалните мрежи – започва да се превръща в действие.

И емоцията на площада не беше само отрицание и гняв – тя беше надежда. Надежда, че страната може да излезе от порочният кръг на недоверието, импровизираните решения и политическото безразличие към хората. Надежда, която този път не идваше от самия брой на хората, а от техния профил – от младите, като носител на нов тип политическа култура.

И за първи път от години отново се появи същото усещане, което България помни от цикличните си моменти на гражданско пробуждане: 1997, 2013, 2020. Усещане, че още една генерация преосмисля своята роля.

Защо обаче Gen Z излезе на улицата

Младите не излязоха, защото бюджетът ги засяга директно. Промените в осигуровките и данъчните тежести ще ударят най-вече други групи – родителите им, работодателите им и бизнеса. Нито социалните мерки, нито фискалните решения могат да бъдат обяснение за мотивацията им.

И въпреки това те бяха там. Поколението Z не е най-гласовитото, но е най-информираното в дигиталната среда. То консумира новините и обществените процеси през телефона си – през Instagram, TikTok, X, Threads. И в този поток на информация, който излиза във фийда им, младите създават своеобразна „гражданска чувствителност“ към несправедливост, корупция и произвол.

И това беше едно от скритите оръжия на този протест – той се разпространяваше и онлайн. И не просто във Фейсбук, както обикновено – той беше в социалните мрежи на Gen Z - през страниците, които следват, чрез инфлуенсърите и приятелите си младите хора разбраха за протеста. И излязоха.

Отидоха на улицата, защото последните години тази гражданска чувствителност на младите трупа напрежение. И макар бюджетът да беше формалният повод за протеста, истинските причини са по-дълбоки: усещане за институционален разпад, агресивни държавни действия (и бездействия), скандали без последствия, арести без ясна причина, законодателни предложения, които подкопават свободата на словото или реформи без цел и посока.

И да, поколението Gen Z не сме конкретно засегнати от всяка една от тези мерки, но сме засегнати от общата среда, която те създават. Средата, в която ще живеем ние, ще градим кариера, бизнес и семейство. Среда, която е токсична. Тя е и причината заради която уж „апатичното“ Gen Z започна да се събужда.

От нас зависи

Протестът от 26 ноември показа нещо важно: младите хора излязоха не просто от гняв, а от надеждата, че промяната все още е възможна. И че тя започва от нас. За мнозина това може и да е било просто поредният протест. Но за нас (Gen Z) беше нещо повече - доказателство, че активни млади хора в България има. За част от нас това беше първият им протест, от вероятно многото, но той беше заряд, защото показа, че младите имаме глас и че този глас може да тежи.

Младите не искат да „спасяват държавата“ – искаме просто държавата да не ни пречи да живеем в тази страна. И когато това изглежда невъзможно, реакцията ни е естествена.

Истинската промяна няма да дойде за една нощ. Пътят е дълъг и труден, но когато сме заедно, страхът отстъпва, а надеждата става реална - ако продължим да протестираме, да говорим, да настояваме. Ако не позволим апатията да ни върне назад. От нас зависи дали тази искра ще угасне или ще стане светлина, която да води напред всички - не само младите, а цялото общество. Надеждата я има. От нас зависи да я защитим.