След протеста срещу бюджета: нова ситуация в България

Коментар на Веселин Стойнев:

След многохилядния протест в София в сряда, довел до оттеглянето на проекта за държавния бюджет, вече имаме качествено нова политическа ситуация. Както за управляващите, така и за опозицията политическата динамика и перспективи вече имат съвсем други измерения.

Какво показа протестът

1. Протестът показа надигаща се нетърпимост и решителност, до готовност за радикализация, срещу едно управление, което прекалява с безпардонност и преяждане с нелегитимна власт. Бюджетът бе само повод за това негодувание, което може да отприщи цяла протестна вълна. С победата си в сряда протестиращото гражданство вече е заредено с вяра в собствените си сили и апетит за ново избухване, което може да се отприщи с още по-голяма сила при всеки новопоявил се повод.

2. Протестът даде сериозна заявка, че най-младите българи вече са петимни да се включват активно в гражданско-политически действия. Значителен дял от протестиращи бяха хора на възраст 20-30 години, сред които една част са новодошли в София (София е България, противно на клишето, че не е). Протестиращият човек е красив, както написа преди 12 години Георги Господинов – и това се видя в сряда на Ларгото.

3. Въпреки разширеното ветрило - с пожелали да се включат симпатизанти и политически лица извън демократичната опозиция, представлявана от ПП-ДБ, протестът остана изцяло протест на градската демократична общност по своя характер и облик. Той не може да бъде компрометиран или дялово присвоен от "копейки", "мечове", "черепи" и пр., доколкото присъствието на площада на представители на подобни формации и личности бе нежелано или едва търпимо, а техните симпатизанти станаха подчинена част на общия гражданско-демократичен патос.

4. ПП -ДБ в критиките си към бюджета се прицелиха в средната класа и бизнеса като потърпевши и с това консолидираха социална база както за битката си за бюджета, така и като дългосрочна заявка да са изразители на интересите на тези социални групи. Началният успех на тази стратегия се видя на протеста. Граждански активисти, представители на бизнес сдружения и на професионални съсловия издигнаха общ глас като основните творци на благата в страната, които друг присвоява и самоволно разпределя. А лидерите на ПП-ДБ Асен Василев и Ивайло Мирчев се утвърдиха и като лидери на протеста , като успяха да го предпазят от сериозни ексцесии и провокации.

Как реагират управляващите

Отстъплението на Бойко Борисов с оттеглянето на бюджета засега изглежда като завръщане към стария Борисов, който винаги дава заден при протести, за да ограничи политическите щети и да възстанови после силата си. Той отново изглежда като човека, който кара влака, въпросът е дали това няма да е само до следващата гара. И дали Делян Пеевски ще му позволи да прави нещо друго , освен тактически маньовър или директно ще го удари със своите институционални бухалки.

На първо време Пеевски заплаши с оттегляне на БСП от коалицията при сериозно реформиране на бюджета (БСП начело с Атанас Зафиров е за ДПС-Ново начало това, което е СДС на Румен Христов за ГЕРБ). На Борисов обаче ще му е все по-трудно да лавира между Пеевски и гражданско-политическата опозиция срещу управлението. Макар да има също козове да се опре на Пеевски – като този бюджетът изобщо да не бъде гласуван и да изкараме половин година например с 1/12 за всеки месец от настоящия бюджет, с което раздутите разходи и повишаването на данъчни и осигурителни ставки ще бъдат замразени. Дори ГЕРБ може да не гласува кандидата на Пеевски за шеф на ДАНС Деньо Денев, както иска опозицията. По подобни ходове ще проличи и дали Борисов все още контролира парламентарната си група и доколко тя е превзета от Пеевски, както отдавна твърдят от опозицията.

Партньорство на ПП-ДБ с ГЕРБ на Борисов е невъзможно

За протестиращите и ПП-ДБ обаче Борисов и Пеевски са едно и ще е необходима много дълга игра на доказване, че бившият премиер се бори да се освободи от Пеевски и вече не са тандем. Но дори Борисов да изпадне в ролята на жертва на Пеевски, подобно на Доган, това няма как да го реабилитира в техните очи, за да може отново да бъде възприеман като потенциален партньор. Перспективата на партньорство с ГЕРБ вече изглежда възможна само като ГЕРБ без Борисов. А това отсега поставя въпроса за партийното наследство на Борисов и доколко изобщо ГЕРБ може да е значим фактор без него.

Затова истинското отстъпление на Борисов може да е само стратегическото – при което той да използва протестната енергия и напоритостта на Пеевски неотклонно да върви напред и да мачка, за да може в даден момент да падне правителството, за което той да не носи вина. Така ще се освободи от Пеевски, въпреки че и ГЕРБ ще понесе сериозни щети. Но това изглежда е единственият сигурен начин да избегне окончателно и безвъзрватно затъване в прегръдката на Пеевски. Този ход минава през нова политическа конфигурация след избори, в която ГЕРБ или ще е в опозиция, или само подгласник на едно ново управление.

Кой на какво разчита, ако има предсрочни избори

Пред Борисов непосредственият проблем явно е дали да удържи протестна вълна да не предизвика предсрочни избори до президентските, когато най-вероятно и Румен Радев би се появил на партийния терен, или пък да види шанс в предсрочните избори да се освободи от Пеевски – в парламент с напълно нова конфигурация, в който обаче партията му най-вероятно ще бъде второстепенна сила. За ПП-ДБ въпросът е дали ще успеят да се наложат като основни изразители на надигащото се недоволство срещу управляващите преди евентуални предсрочни избори и така да предотвратят възможността Радев да се превърне в голямата нова управленска алтернатива. Или Радев ще се окаже наготово големият печеливш на вота.