Български турци: Не, г-н Пеевски, Вие не ни представлявате!

Автор: Еми Барух

Мнозинството ги поставя под общия знаменател “българските турци”. Говори за тях безлично, безадресно, безименно. “Те” са “някъде” из отдалечените краища на страната, наречени “смесените райони” на България. Тази неясно дефинирана територия предполага хем отстранена дистанцираност, хем възможност за хищно обсебване. Когато санкционираният по закона “Магнитски” Делян Пеевски обявява пред микрофона, че е техен “брат”, той прави точно това - мачка, тъпче, унижава, подчинява. Но те не са безименни. Те не са безлични. Те не са “васали” на “падишаха”. Те стоят пред него и му казват: “Не, г-н Пеевски, вие не ни представлявате!”

Зекие Емин е на 30 години, родена е в Разград, по образование е архитект, живее в София:

Бях на протестите през 2020 г., бях и на големия протест на 1 декември заедно с много мои приятели. Искаме да изразим нашата гражданска позиция. Основната причина е фалшът на политическата класа. Този фалш е тотално пропукан и това е очевидно за младите, които търсят автентичното във всичко. Голям проблем в протестите обаче е националистическият език, с който хората скандират - “българи юнаци”, “еничари”, “освобождение” и прочее препратки към една империя, която отдавна не съществува. Въпреки това продължава да съществува антитурският наратив в нашата протестна култура. Ако не сме единни дори докато протестираме в името на демокрацията, ако не намерим обединяващ език, няма как да бъдем истински европейски граждани, “единни в многообразието си”.

На протестите в понеделник из страната имаше всякакви мои познати и приятели - българи, турци, помаци, роми - всички те - умни, интелигентни, образовани, работещи и наравно допринасящи за развитието на това общество и тази държава. Всички ние бяхме там, защото всеки от нас иска справедливост и възможно бъдеще в България. Нашето поколение възприема себе си като част от Европа.

"Г-н Пеевски употребява едни от най-уязвимите групи за лични цели"

Това не го разбира нито г-н Пеевски, нито много други представители на политическата класа у нас. Те подценяват хората от малцинствата - сякаш за тях това е някаква маса, забутана в някой край на държавата, която могат да употребят за политически цели. Това обаче не е така, въпреки че дълги години е такава картината у нас. Факт е, че малцинствата в България нямат достатъчно добро политическо представителство и това е отговорност на цялото общество, но най-вече на политиците.

Не, г-н Пеевски не представлява българските малцинства, напротив, той употребява едни от най-уязвимите групи за лични цели и това само по себе си рисува пейзажа, до който се е докарала нашата крехка демокрация. Надежда обаче има: смятам, че голяма част от младите хора у нас вярват в демокрацията, възприемат себе си като европейци и са готови да защитават своите права.

Тюркер Моллахасан е роден през 1994 в Момчилград. Той е доктор по данъчно право и работи като адвокат към международна консултантска компания:

Женен съм и имам дете на 1 година. Обичам България и искам да живея тук заедно със семейството си. Подкрепям сегашните протести и участвам активно в тях. Призовавах за тяхното организиране в социалните мрежи веднага, след като проектът за бюджета за 2026 г. беше публикуван. Същият не предвиждаше (и все още не предвижда) никакви реформи, а още по-голямо преразпределение от работещите хора в частния сектор към хората в публичния сектор. В България пенсионерите, хората с ограничени трудови възможности и заетите в публичния сектор са повече от хората, които работят в частния сектор.

"Не искаме да работим за коалиция Магнитски"

Публичните разходи (държавни + общински) са над 50% от БВП. Общата данъчно-осигурителна тежест в България също е над 50%. Това означава, че хората, които работим в частния сектор, ако работим един ден за себе си и за своето семейство, то на втория ден работим за държавата - разбирайте за коалиция "Магнитски". Това нито е разумно, нито е справедливо. Нуждаем се от драстични реформи. Протестът ясно трябва да каже: ставайте, приятели, младите хора "не щем ярем"!

Горното е поводът, поради който протестираме. Истинската причина е, че обичаме България и искаме да живеем в нормална държава, в която има сигурност, справедливост и свобода, няма корупция и политически/административен паразитизъм. Ще се излъжат жестоко политиците, ако си помислят, че това е протест против конкретни личности или в подкрепа на определена политическа формация. Картината е доста по-голяма.

Претенцията на Делян Пеевски, че представлява всички турци, роми и помаци и че е единственият, който защитава техните интереси, е абсурдна. За да може едно лице да е лидер на определена общност, членовете на тази общност трябва да могат да "виждат себе си" в този лидер и да му вярват. Как да вярваш на този човек, когато животът му олицетворява всичко, което българските турци, роми и помаци не са или не могат да бъдат - директор на държавно пристанище на 21 г. без нито един ден опит в областта, следовател в София и заместник-министър на 25 г. без нито един ден опит в областта, директор на ДАНС без нито един ден опит в тези среди и като резултат "бенефициент" по англо-американската програма за почтеност "Магнитски".

"Делян Пеевски е вреден за общностите, които твърди, че представлява"

Делян Пеевски е вреден за общностите, които твърди, че “представлява". Чрез натиск от репресивните органи, чрез заплахи той се опитва да капсулира в своята формация политическите представители на тези общности. По този начин той прави своята формация негодна за официална коалиция с другите партии. В резултат на тези две неща българските турци, роми и мюсюлмани не намират адекватно представителство в държавните органи. Когато народът избира пряко, виждаме българските турци и роми като народни представители, кметове и общински съветници, но в същото време те не стават министри, върховни магистрати, началници в структурите за сигурност, ръководители в държавни предприятия и така нататък.

Последният път, когато български турчин стана заместник-министър, беше през 2014 г. и то благодарение на участието му в друга политическа формация. Капсулирането на малцинствата в една политическа партия, която може да се контролира по този начин, води до горепосочените "феноменални" явления.

Хората в София, които работят в частния сектор, нямат икономически зависимости, поради което открито критикуват Пеевски. Хората в малкия град нямат този лукс, защото там държавата/общината е най-големият работодател и най-голям клиент на останалите работодатели. Но дори те в затворени среди показват своето неодобрение.

Джейлян Мехмед е от поколението на 25-30 годишните. Има юридическо образование и живее в София.

Днешните протести са израз на натрупано недоверие към начина, по който се взимат решения в държавата. Техният смисъл е много по-дълбок от несъгласието с предложения бюджет. Хората протестират срещу усещането, че публичната власт се отчуждава от обществения интерес, важни решения се взимат непрозрачно и се пренебрегват реалните социални проблеми. В този смисъл протестите имат силен демократичен заряд - те показват, че гражданите не са пасивни наблюдатели, а активни участници в демократичния процес.

"Реторика, която показва политическа уязвимост"

Изявлението на Пеевски, че той е защитникът на турската, ромската и помашката общности, представлява доста елементарна политическа тактика за отклоняване на общественото недоволство срещу ролята му в управлението на държавата. Членове на неговата партия показаха недопустимо за народни представители поведение. Реакцията срещу тях бе породена именно от начина, по който се държаха, е на заради това от кой етнос са. Не е изненадващо, че Пеевски използва този случай, за да насочи вниманието - при това не за пръв път - към чувствителни етнически теми. Това е доста примитивна реторика, която показва политическа уязвимост. В моя професионален и приятелски кръг хората категорично отхвърлят идеята някой еднолично да си “присвоява“ представителност върху цели общности, особено когато самият му обществен образ е крайно противоречив.

Еля Изетова е на 22 години. Завършила е журналистика в СУ “ Св. Климент Охридски” и работи в сайта Офнюз.

Протестите, които наблюдаваме и които ще наблюдаваме, са предизвикани от натрупана умора от статуквото и от начина, по който се управлява държавата. Смисълът е в искането за справедливост и прозрачност. Хората не желаят просто смяна на лица във властта, а смяна на системата, която години наред позволява корупция, непрозрачност и чувство за безнаказаност на управляващите. Участието на младите хора, на моето поколение Gen Z, е ключов елемент. Ние не сме обременени от политическите разделения на по-старите поколения.

"Искаме бъдеще, в което правилата важат за всички"

Ние сме израснали със свободен достъп до информация и социални мрежи, което ни прави много по-бързи в организирането и нулево толерантни към задкулисните политически сделки и липсата на принципи. Искаме европейска нормалност и бъдеще, в което правилата важат за всички. Нашият глас е безкомпромисен. Притежаваме достатъчно енергия, за да предизвикаме не просто промени, а реална възможност за събаряне на сегашния политически модел.

Протестите няма да стихнат лесно. Очаквам те да стават все по-масови, тъй като гражданското недоволство е достигнало критична точка. Дори хора в моето обкръжение, които досега не са проявявали активен интерес към политиката, бяха провокирани от скандалите около бюджета и ареста на Благомир Коцев, което показва колко е дълбоко недоволството в обществото.

Твърдението на Пеевски, че е единственият защитник на определени малцинствени групи, е стремеж за етническо капсулиране на тези общности и спекулация с проблемите на малцинствата. Това е евтин опит за политическа манипулация.

"Моят глас не може да бъде монополизиран от един човек"

Аз съм българска гражданка от турски произход и моят глас, моите интереси и моят избор не могат да бъдат монополизирани от един човек, независимо от неговия произход или партийна принадлежност. Интересите на хората от турски, ромски и помашки произход са същите като интересите на всички български граждани – достоен живот, качествено здравеопазване, достъпно образование, край на корупцията и работеща икономика.

Тези интереси не се защитават с празни приказки или етническа реторика, а с ясни и прозрачни политики. В България има хиляди турци, роми и помаци, които имат различни политически възгледи. Да се твърди, че един политик ги "представлява всичките", е абсурдно и е обида към тяхната индивидуалност и право на свободен избор. Никой не може да бъде единствен говорител или представител на цяла етническа общност. Аз представлявам единствено себе си като свободен и мислещ гражданин на Република България.