Ключовите въпроси, на които Радев трябва да отговори

Коментар на Веселин Стойнев:

Президентът Радев отвори нова страница в българската политика. Слизането му от президентството на партийния терен ще даде импулс в изборната активност и сериозно ще преформатира следващия парламент, отваряйки възможност за нова управленска конфигурация, каквато без него изглежда много по-малко вероятна.

Тепърва обаче предстои позиционирането на формацията на Румен Радев на парламентарния терен. В прощалното си президентско слово той не даде никакви подсказки какъв ще бъде собственият му политически проект. Опита се единствено да приобщи или присвои под генералския си плащ всички недоволни и борили се срещу олигархичното статукво – от протестите през 2020-а и 2025-а, от студентите до българите зад граница. Не очерта никакви идеологически и политически репери освен бланкетната заявка за „нов обществен договор“ и „битка за отечеството“.

На терена на партийната политика обаче президентската всенародност, дори да е в популистки вариант, е подвластна на множество ограничения на политическото самоопределяне, от които той не може да избяга. Ключовите въпроси, на които Радев ще трябва да отговори, повече или по-малко ще свият голямата му кошница.

Добро ли е еврото?

Президентът напомни в президентското си слово за отказания му незаконен референдум за еврото. Но така или иначе то вече е факт и Радев вече ще трябва да отговори дали смята въвеждането му за успешно и дали все пак е позитивно за страната, ако и да го е смятал за преждевременно. Този въпрос няма как да бъде заметен под килима, ако той претендира да бъде лидер на водеща политическа сила на страна, член на еврозоната. Защото най-малкото това ще поражда съмнения дали не таи идеи да ни извади от еврозоната или поне ще продължи безсилно и глупаво да се опитва да я саботира, само и само за да покаже колко е бил прав и какъв защитник е на пряката демокрация. Но дори и да е бил прав – а той не беше – с подобно мрънкане ще наподобява егоистичен политик, съсредоточен в пъпа си и неможещ да отправи поглед напред.

Чия е Гренландия?

Ако в предизборния дебат на балотажа преди втория си президентски мандат Радев трябваше да отговаря на въпроса „Чий е Крим?“, сега с не по-малка разделителна сила трябва да отговори „Чия е Гренландия?“. Защото това е ключов въпрос за позицията му спрямо ЕС и САЩ, основен репер на геополитическото ориентиране на България в бързо променящата се глобална среда, от която зависи както сигурността, така и икономическото бъдеще на страната. В крайна сметка въпросът „Чия е Гренландия?“ се свежда до въпроса „С ЕС или с Тръмп?“, което може да значи във втората му част и с Тръмп-Путин.

Ще има ли нова сглобка?

Радев обвини ПП-ДБ, без да ги назовава, че сглобката е заличила разликата между корупционери и борещи се срещу корупцията. Това е разбираемо поне заради това, че тази сглобка с ГЕРБ беше и срещу него, като проруски президент по време на инвазията на Русия в Украйна и против едноличното му управление чрез служебни кабинети. Ако обаче той наистина се бори срещу порочния олигархичен модел на управление, ще има нужда от партньори. А най-големите такива са ПП-ДБ, част от които доскоро наричаше шарлатани. И той, и те неизменно ще бъдат питани всеки ден до изборите от журналисти и граждани – ще се коалирате ли?

Какво друго освен анти Пеевски и Борисов?

Радев ще трябва да предложи и по-широка платформа освен антикорупционната, което неизбежно ще го позиционира и по оста ляво-дясно. Дали ще е за запазване на данъчните и осигурителни ставки на сегашните нива или ще е за по-разпределителна държава? Дали освен възмездителна, ще търси и социална справедливост с либерално-прогресивни или ляво-социални политики? Дали е за гражданското и секуларно начало в образованието или за налагане на религиозното образование в училище? Както всяка сериозна политическа формация, и неговата ще трябва да предложи всеобхватна предизборна платформа. Въпросът е дали в нея ще има достатъчно отличими разграничения, или ще се базира на популистка всеядност с красиви общи послания, които да се харесат на най-широк кръг хора.

Кои ще са в листите и в управленския ешелон?

Както всяка нова формация, президентът ще се изправи пред кадрови проблем – много кариеристи и много непроверени хора могат да минират новата формация, или пък да я обезличат с дефицит на добра кадрова плътност. Неубедителни или компрометирани лица могат дори да стопят стартовите надежди към нея. Предимството на Радев все пак е, че при оставащи два месеца до изборите погледите ще са вперени повече в него самия, отколкото в неговите хора и дефицитите в началото няма да тежат много. Като всеки добър военен обаче той добре знае, че война не се печели със спечелването на битката, а със завоюването на мира, т.е. със способността да направиш победата траен успех. А това без широка и компетентна, корупционно непробиваема и непредизвикваща скандали кадрова банка няма как да се случи.

Широк център

Формацията на Румен Радев най-вероятно ще търси да заеме широки центристки позиции, привличайки избиратели от почти всички партии и главно от негласувалите досега. Директни електорални донори обаче ще му бъдат „Възраждане“, ИТН, БСП и „Величие“, въпреки че повечето от застрашените го приветстваха на партийния терен. „Възраждане“ влезе в остра конфронтация с него, изтласквайки се по този начин в най-радикалната периферия и преотстъпвайки му по-умерените русофили и евроскептици – за разлика от посестримните ѝ западно-европейски партии, които останаха на суверенистки позиции при атаката на Тръмп срещу Европа.

В затруднена позиция е и ПП-ДБ, чиято перспектива за по-сериозен електорален растеж след протестите вече изглежда поорязана при появата на „свежия“ конкурент на антикорупционния терен. Същевременно една електорално мощна формация на Радев хем се оказва най-сигурният партньор на ПП-ДБ в битката срещу завладяната държава, хем я поставя под напрежение и в обяснителен режим заради проруската му ориентация – „нова сглобка ли ще правите, този път с Радев и с компромис на геополитическия фронт“. Въпреки че ПП-ДБ веднага след изявлението на Радев ясно декларира, че остава твърдо на двата си коловоза – антикорупция и Европа, бъдеща колаборация с Радев може и да не доведе до прякото им коалиционно участие във властта, освен ако например той не подпише някакъв „източен кордон“.

Най-изгодна изглежда позицията на ГЕРБ, която вероятно ще консолидира без сериозна електорална загуба силите си в стратегическа отбрана, с възможност за яростни атаки по един по-удобен от ПП-ДБ враг в лицето на Радев, уязвим с Путин, еврото и „Боташ“.