Как Радев може да се окаже и губещ след 19 април

Коментар на Веселин Стойнев:

Тръгналата привидно кротко предизборна кампания, с предимно десни икономически програми и послания сред основните политически сили, в последните дни рязко се радикализира. И възстанови пълномащабното напрежение по фронтовете на двете политически разделения - корупционното и геополитическото, които стоят в основата на политическата криза, предизвикала толкова много предсрочни избори.

А изглеждаше, че на изборите на 19 април стратегическо предимство ще има антикорупционният фронт и че той може да бъде ако не основа за управление в следващия парламент, то поне да осигури сериозен напредък в разплитането на тежките зависимости по върховете на държавните институции.

Взаимни обвинения в лицемерие

Въпреки тежките си несъгласия с Румен Радев, ПП-ДБ първоначално виждаха в неговата формация „Прогресивна България“ партньор срещу модела „Борисов-Пеевски“, въпреки че неговият прицел срещу олигархията така и не доби никакви конкретни очертания (верният му съратник Гълъб Донев дори избяга от журналистически въпрос дали Николай Вълканов и Георги Гергов са част от олигархията).

Двете формации избягваха пряка конфронтация чрез умерени взаимни упреци за проруска ориентация и за сглобкаджийско наследство. Докато Радев не започна да говори по обиколките си из страната как България трябва да заложи на прагматизма, като внася руски нефт и ревизира енергийната си политика в антиевропейска посока, и докато лидерът на ПП Асен Василев не го обвини, че е „страхлив лицемер“, а той отговори с цитат от записа на Националния съвет на „Продължаваме промяната“ от 2023, в който тогавашният съпредседател на партията Кирил Петков нарича ГЕРБ и Борисов „маркетингов враг“, с когото после са се прегърнали в сглобката.

Служебният кабинет като фактор в кампанията

Служебното правителство също се превърна в ключов фактор в предизборната борба. Активността на МВР срещу купуването на гласове срещна яростни критики най-вече от ДПС-Ново начало, което само по себе си е признание, че партията е основният потърпевш от тази активност. И неслучайно пак тя се опита да контраатакува с опити за оспорване легитимността на премиера, включително чрез наложени в национални частни телевизии манипулативни интерпретации на становище на генералния адвокат на Съда на Европейския съюз по въпроса.

Посещението на премиера Андрей Гюров и ключови министри от неговия кабинет в Киев обаче и сключеното 10-годишно споразумение за сигурност с Украйна, което според Гюров не подлежи на ратификация от парламента, за разлика от двата реактора от АЕЦ „Белене“, предизвика остри реакции от „Прогресивна България“ и БСП. Румен Радев заяви, че споразумението се разминава с Конституцията и продължава „традицията на сглобките“, че покачва рисковете за националната сигурност, като отново заговори за „въвличането ни във война“, и направи опит да пришие служебното правителството на ПП-ДБ. Крум Зарков пък нарече подписаното споразумение „акт на върховна политическа безотговорност“ и предупреди, че то тепърва трябва да бъде одобрено от парламента.

Радев и Зарков – още от същото

Всъщност, служебното правителство подписа споразумение, подготвено още от кабинета „Главчев“, а колкото до това дали такъв кабинет може да си позволява дългосрочни договори, правителството на Гълъб Донев направи точно това с „Боташ“. И кабинетът на Главчев, и този на Донев бяха назначени от Румен Радев. Отделно, че и съдържателно действията на кабинета „Гюров“ са в унисон с геополитическа ориентация, зад която стои мнозинство в няколко парламента.

В навечерието на изборите обаче артилерийският огън от добре познатите рубежи заличава и последните възможности за отслабване на геополитическите разделения. За привържениците на ПП-ДБ „Прогресивна България“ на партийния лидер Радев е още от същото като „Крим е руски“ на президента Радев, а новото лидерство в Столетницата на Крум Зарков е още от същото като „нито един патрон за Украйна“ на Корнелия Нинова. Това вероятно ще втвърди позициите на ПП-ДБ до степен, че да затрудни колаборацията им с ПБ и БСП по темите за съдебната власт и антикорупцията.

ГЕРБ с имитация на енергиен суверенизъм

Ако ПП-ДБ са единствената формация, която е обречена да води война на два фронта, ГЕРБ не губи, а дори печели от политическата ескалация. Защото вече изглежда по-малко застрашена да изпадне в изолация от евентуално конституционно мнозинство при избора на нов Висш съдебен съвет, което евентуално да предприеме и някакви антикорупционни реформи, подкрепяни от ПБ, ПП-ДБ, БСП и МЕЧ (ако последните две влязат в парламента).

С възобновяването на активните бойни действия по геополитическия фронт ГЕРБ получава шанс за стратегическо облекчение. Вероятно предугаждайки и подклаждайки именно такова развитие, в самото начало на предизборната кампания Бойко Борисов изненадващо обяви позиция за добив на шистов газ в България, въпреки че тъкмо той още през 2012 г. наложи мораториум върху проучванията под натиск на общественото мнение, което всъщност в Северна България едва ли се е променило и досега.

С позицията за шистовия газ, която Борисов в типично свой стил винаги може да промени „ако народът не иска“, ГЕРБ си заплюва удобна суверенистка позиция в енергетиката, която не е проруска, но която винаги може да се изтъргува под напора на тактическите обстоятелства с опонентите. А в основата на геополитическото разделение и на руската зависимост изобщо - далеч не само на България - е именно енергетиката. Борисов е показал, че може хем да построи Южен поток, хем после да подкрепя санкции срещу Русия. Радев също е доказал, че може да сключи неизгоден енергиен договор – с „Боташ“. Дори болшевишката история сочи, че хитрият опортюнизъм и глупавата праволинейност могат да постигат тактически баланс помежду си.

Радев рискува да ни прати на нови избори

Според последното проучване на „Алфа Рисърч“ 43% от българите очакват след изборите на 19 април да се сформира коалиционно управление. Освен че Радев от самото начало се обяви против сглобките, след ескалацията по геополитическия вектор изглежда окончателно невъзможно партньори във властта да му бъдат ГЕРБ и ПП-ДБ.

Ако обаче не успее като очакван победител на 19 април да състави правителство заедно с по-малки формации (стига изобщо да има такива в новия парламент), той рискува да му се натресе отговорността за нови предсрочни избори. На които рискува да загуби подкрепа, защото бе дългоочакван спасител от политическата криза, която обаче може да се окаже че дори е задълбочил, проваляйки се във властта.