Черен ден за жените в България

Коментар на Мина Киркова:

"Преди години бившата ми половинка ми даваше тези примери, че дори да ме убие, няма да лежи много в затвора и след това ще отглежда сина ни без мен", пише жена на име Благородна в коментар под публикация на "Свободна Европа" в социалните мрежи.

Поводът е, че вчера беше черен ден за жените в България. След две съдебни решения всички жени, които са били насилвани, тормозени, нарязани и изхвърлени като непотребна вещ от мъжете, които смятат, че ги притежават, се почувстваха загърбени.

Две решения в един и същи ден

Съпругът на Евгения, който на първа и втора инстанция бе осъден, че я е удушил с голи ръце, а после е довършил работата със стреч фолио, прибрал е тялото ѝ в куфар и го е изхвърлил във водоем до Перник, няма да лежи до края на живота си в затвора, както беше постановил съдът. Вместо това присъдата му се намалява на 20 години. Баща му - признал, че е съучаствал в убийството и укриването му, е напълно оневинен. Излиза на свобода. Същият имаше доживотна присъда на първа и втора инстанция.

В същото време Георги Георгиев, подсъдим за това, че е нарязал тялото на Дебора Михайлова с макетно ножче през 2023 г., осъди районния съд в Пловдив за бавно правосъдие. Чувствал се "унизен и потиснат".

Зелена светлина за насилниците

Липсата на правосъдие за жертвите на насилници в България достигна върхова точка с тези два случая. Но те далеч не са единствените. Това е повсеместното усещане в страната - правосъдие няма. Това е усещането и на онези, които насилват, нараняват, убиват жените си - дори да го направят, няма кой да им търси сметка. Ако им търси сметка, ще отнеме много време. Ако отнеме много време, ще осъдят съда, че отнема много време. Ако ги осъдят, ще обжалват. Ще им намалят присъдата. Ще излязат на свобода рано или късно. Ако въобще влязат зад решетките. Два от най-фрапантните случаи на насилие срещу жени в България днес стават пример - дори на тези хора им се разминава.

Това е посланието към онези мъже, които така или иначе нямат нужда от допълнителна мотивация, за да причинят болка на партньорките си. А какво казват на тези жени, които се страхуват, че мъжът, който ги насилва, пребива, заплашва, утре ще довърши работата и ще ги убие? Казва им, че никой не ги защитава. Че този мъж няма от какво да се страхува. Че държавата, в която живеят, нищо няма да направи за тях. Даже ще даде зелена светлина на този насилника да прави каквото си пожелае. Кой ще му търси сметка? Явно няма да е съдебната система.

Какво би ги спряло да направят същото?

Тези решения се трупат върху и без това враждебните реакции на обществото, когато някоя жена събере кураж да се опита да избяга от мъж, който я насилва, нарушава правата ѝ, тъпче достойнството ѝ, а накрая я убива. Да не би да му е изневерила? Какво е търсила там? Защо не си е тръгнала? А защо не е мислила, като си го е избирала? Нали преди няколко години е станало това, защо чак пък сега се сеща да говори? Иска да му съсипе живота! А също и: какво пък е правила в козметично студио, тя си е виновна, че някой е сложил камера в него и сега разпространява записи в порнографски сайтове. Какво е правила на гинеколог, който също има камера в лекарския си кабинет, кадрите от която също се озовават в същите сайтове.

На фона на всичко това жените, които живеят с мъже насилници, си казват - ще успея, ще избягам, ще се престраша да говоря, ще помогна други да не попадат в същата ситуация. Ще повдигна обвинения, ще направя така, че този мъж да влезе в затвора. И днес чуват, че това може да стане, но е по-вероятно да не се получи.

Представете си сега, ама наистина се опитайте да си представите, че става дума за вашата жена, майка, сестра, дъщеря, приятелка. Представете си какво бихте направили. Хиляди хора от вчера коментират в социалните мрежи с призиви за саморазправа. Можете ли да ги вините? Какво им остава? От месец по друг повод всички си говорим за това, че българите нямат никакво доверие на институциите и колко е лошо това. Ами откъде да дойде то? Съучастникът на убиеца на Евгения излиза на свобода. Самият убиец също рано или късно ще излезе. Ще ходят по улиците. Ще срещнат друга жена. Какво би ги спряло да направят същото с нея?