Как съучастници в нацистките престъпления станаха съдии

Когато е основан през 1951 година, Федералният конституционен съд става за мнозина символ на радикалното ново начало в младата Федерална република. Той трябва да гарантира новия демократичен ред като „пазител на Конституцията".

Дълго време той е смятан за до голяма степен „необременен" от нацисткото минало, но ново проучване разкрива доста по-различна картина, пише АРД.

Как започва всичко

Първите съдии се заклеват през 1951 година в Бон, като в началото бъдещата роля и значение на съда са относително неясни, а статутът на съдиите не е смятан за особено висок. Днес това е съвсем различно, изтъква германската обществена медия.

През 1951 година е трябвало да бъдат назначени 24 съдии. При избора на кандидатите 60 процента от тях декларират във въпросниците, че са били преследвани по време на нацизма. Историчката Ева Балц, една от съавторките на проучването, обаче казва, че броят на потърпевшите е бил много по-нисък - открити са данни само за деветима души.

Останалите са били съдии, които са се приспособили към нацисткия режим, а в някои случаи дори са участвали активно в извършваните несправедливости. От първите 24-ма съдии трима са били членове на бившата Националсоциалистическа германска работническа партия, а петима са били сред щурмоваците на Хитлер.

Завръщане и ново начало

Съдиите, които са били преследвани, назначаването им е било равносилно на признание и шанс за нова професионална кариера. Както отбелязва АРД, един от особено впечатляващите примери е Георг Фрьолих - той и семейството му оцеляват по време на нацизма в скривалище в Нидерландия при изключително тежки условия.

Синът му е арестуван и изпратен в концентрационния лагер Маутхаузен, където е убит на 20-годишна възраст. „Това се отразява много тежко на семейството - сестра му Сабине, например, чак до смъртта си не може да се отърси от загубата", казва пред АРД историчката Балц. Въпреки това след войната Георг Фрьолих се връща в Германия, воден от желанието да участва в изграждането на демократичната правова държава.

Също толкова мотивиран е бил и Рудолф Кац, който емигрира, защото е евреин, а по-късно съзнателно се завръща в „страната на извършителите". За него, както и за други емигранти, работата във Федералния конституционен съд е и политически, и морален проект - зад нея стои съзнателното решение да дадеш своя принос в изграждането на нова Германия.

Случаят Вили Гайгер

От другата страна са съдиите, които активно са участвали в нацистките престъпления. Най-известният случай е на Вили Гайгер, информира германската обществена медия. Той е бил член както на бившата Националсоциалистическа германска работническа партия, така и на щурмовите отряди, в дисертацията си оправдава антисемитските забрани за работа и като прокурор в извънредните трибунали се е произнасял в полза на смъртни присъди.

Тези извънредни трибунали не са били обикновени, а политически съдилища, които е трябвало да накажат т.нар. врагове на народа. „Техните присъди често са драконови - по отношение на хората, смятани за врагове на народа", казва историчката. „В случая с Вили Гайгер има издадена смъртна присъда на 18-годишен поляк - заради това, че поддържал любовна връзка с млада германка."

Случаят Хьопкер-Ашоф

Първият председател на Конституционния съд Херман Хьопкер-Ашоф също е бил обременен от дейността си при нацизма. По време на войната той е работил за институция, ангажирана с икономическото ограбване на окупираните територии на изток, както и с изземането на собствеността на еврейското население. Но и неговото нацистко минало не пречи на назначението му, пише германската обществена медия.

Подобни кариери не са рядкост в следвоенна Германия. Много бивши нацистки функционери получават държавни служби, тъй като професионалният им опит тежи повече от критичното отношение към миналото.

Особено забележително е, че преследваните и обременените от нацистко минало съдии са си сътрудничили конструктивно. Георг Фрьолих и Вили Гайгер дори са били приятели, обяснява пред АРД Балц.

Нейните проучвания сочат, че навремето нацисткото минало почти не е било засягано - и двете страни не са имали интерес да съживяват миналото. „Жертвите разбират, че се завръщат в общество, което не проявява никакъв интерес към признаването на собствената вина."

"Необремененият съд" е мит

Проучването стига до извода, че „необремененият" Федерален конституционен съд не е издържал проверката. „Съдът се оказва по-силно натоварен с нацисткото минало, отколкото е било известно", констатират изследователите.

Въпреки това той се откроява в сравнение с много други германски служби в следвоенните времена. „Чрез дейността си той се опитва да утвърди либералните, демократични и плуралистични тенденции. Това е специфичната му роля през 1950-1960-те години", отбелязват учените. Защото въпреки обременеността на отделни съдии, съдът поставя важни акценти в отношението към нацисткото минало. Например като многократно се произнася в полза на преследваните или се противопоставя на опитите за омаловажаване на нацистките несправедливости.

Автор: Макс Бауер | Клаус Хемпел (АРД)