Как "обикновеността" на Зеленски го направи изключителен

Историята на Зеленски е и историята на Украйна - страна, израснала в постсъветската сянка, която се опитва да намери собствената си политическа и културна идентичност. Стела Стоянова разказва как "Володя стана Зеленски":

Архивни кадри от руското телевизионно шоу KVN показват аматьорски комедийни трупи от всички бивши съветски републики да се състезават за сърцата на публиката. Един от отборите е този от индустриалния украински град Кривий Рих. Начело е едно дребно 17-годишно момче, което обича да се шегува. Зеленски се усмихва, когато поглежда тези кадри от комедийната си кариера, и казва, че вече няма много време за носталгия.

Филмът Et Volodia devint Zelensky ("Володя стана Зеленски") на Ив Жьолан и Ариан Шемен не е политически анализ и не се опитва да обясни войната. Той ни показва как една телевизионна звезда без политически опит се превръща в символ на национална съпротива.

Според политоложката Анна-Колин Лебедев, която изследва постсоциалистическите общества, отговорът не се крие само в личната биография на украинския президент. "Той олицетворява напълно обикновения украинец, който иска да се противопостави на въоръжената агресия", казва Лебедев, която гостува в София по покана на Френския институт. Според нея в началото на руската инвазия Зеленски се оказва точният човек в точното време. Когато прави избора да остане в страната и заявява "Тук сме!", той влиза в новата си роля на военновременен лидер.

Момчето от Кривий Рих

Филмът на Жьолан и Шемен улавя именно тази обикновеност. Камерата е насочена към Кривий Рих - индустриалния град, в който Зеленски израства през последните години на Съветския съюз. Стари приятели и роднини си спомнят за времето, когато той е просто един тийнейджър, който обича да бъде на сцена, да пее и да забавлява останалите.

В един кадър украинският президент разглежда стара снимка на класа и се усмихва, докато слуша как негови учители го описват като любознателен и енергичен ученик. На снимката децата стоят в стройни редици с червени пионерски връзки на вратовете. Биографията на бъдещия президент започва с добре познатата и у нас история за порастването в постсъветски индустриален град.

А както подсказва и Лебедев, именно това прави Зеленски толкова интересна фигура: не защото е необикновен лидер, а защото в много отношения е изненадващо обикновен. Тя подчертава, че биографията на Зеленски е далеч от класическия образ на национален лидер. "Той не е човек, воден от националистическия проект за независима Украйна", казва тя. "Историята му е много смесена и включва силна връзка със съветското минало, кариера в Русия и овладяване на руския език повече от украинския."

Между два езика и две идентичности

Точно тази "смесена" идентичност, която преди войната често се възприема като политическа слабост, се оказва неочаквано предимство. Зеленски прилича на милиони украинци - хора, които свободно превключват между руски и украински, израснали в културното пространство на бившия Съветски съюз. "Има много украинци, чиито родители говорят с тях на руски", обяснява тя. "Отиват на училище с украински учебници, но учителят говори на руски. Пускат телевизора - журналистът задава въпрос на руски, а гостът отговаря на украински." Преди войната това беше ежедневие за много украинци. "В това отношение Зеленски е много подобен на онези украинци, които Русия твърди, че иска да "спаси", отбелязва Лебедев.

Документалният филм постепенно разширява въпроса: не толкова как Зеленски е станал президент, а защо именно той се оказва фигурата, около която украинското общество се разпознава в момента на криза.

За Лебедев комбинацията от обикновеност и неочаквана историческа ситуация обяснява ролята на Зеленски след 2022 г. "Мисля, че Украйна имаше късмет да го има на това място", казва тя. "Разбира се, той не изпълнява всички функции идеално. След четири години война има много неща, които могат да бъдат критикувани - и украинците действително ги критикуват."

Социоложката често чува подобни реакции по време на своите пътувания в Украйна. "Много хора ми казват: "Имам много неща, които не харесвам в това, което прави Зеленски. Мога да направя дълъг списък. Но този списък ще го направя по-късно - защото като лидер на държавата съм напълно окей с него."

Тази нагласа е характерна за украинската политическа култура, която традиционно се отнася скептично към властта. Черта, типична за постсоциалистическите общества - както и българското. "Украинците обикновено не избират един и същи президент два пъти", напомня Лебедев. "Историята им е по-скоро история на това да се влюбят в един политически лидер, после да се разочароват и да изберат друг."

Именно затова тя не смята, че Зеленски се ползва с култ към личността. "Той олицетворява Украйна, но ако по някаква причина утре не е на власт, това няма да промени нищо фундаментално."

"Слуга на народа" или как животът имитира изкуството

Филмът проследява и друг важен момент - телевизионната кариера на Зеленски. Като млад комик той участва в KVN - популярното телевизионно състезание, което в постсъветското пространство служи като своеобразна школа за комедианти. По-късно Зеленски и неговите колеги създават студиото Kvartal 95, което постепенно се превръща в едно от най-успешните продуцентски студиа в Украйна.

Най-големият успех идва със сериала "Слуга на народа", излъчен за първи път през 2015 г. В него Зеленски играе обикновен учител по история, който неочаквано става президент, след като негово гневно видео срещу корупцията добива популярност в интернет.

Сериалът бързо се превръща в културен феномен. Сатиричният му поглед към украинската политика и образът на честния случаен президент се оказват изненадващо близки до настроенията на обществото.

Четири години по-късно Зеленски обявява кандидатурата си за президент - и печели изборите с 73% от гласовете. За мнозина това изглежда като момент, в който животът буквално започва да имитира изкуството.

Държавата, която е по-близко до хората

Според Лебедев обаче войната променя не само образа на Зеленски, а и самото отношение на украинците към тяхната държава.

"Много хора се оказаха на места, на които никога не са очаквали да бъдат - в армията, в държавните институции", коментира тя. "Хората често ми казват: държавата беше много далеч от нас, а сега се приближава. Защото ние сме тук - ние сме държавата."

Украинската журналистка Наталия Хуменюк формулира това още по-директно: "За първи път в нашата история имаме държава, която не е наш враг." В този смисъл историята на Зеленски е и историята на Украйна през последните десетилетия - страна, израснала в постсъветската сянка, която постепенно се опитва да намери собствената си политическа и културна идентичност.

В последните кадри от филма излизаме от историята на Володя със звука на противовъздушна сирена, която ни връща обратно в настоящето. Зеленски е едно от лицата на тази реалност, но не е нейната причина. Той се превърнал в отражение - образът на едно общество, което в условията на война преоткрива себе си.