Оставката на Сарафов: усещане за добре режисирана сцена?

Борислав Сарафов подаде оставка. Има вече и нов и. ф. главен прокурор. Смяната на върха в прокуратурата се случи обаче с такава скорост, че оставя усещането не просто за кадрова рокада, а за добре режисирана сцена.

Господарят на властта в България се смени – и началникът на прокуратурата си тръгна. Изпълняващият функциите главен прокурор Борислав Сарафов, чиято легитимност на поста беше оспорвана месеци наред от политически сили и правозащитни организации, и срещу когото протестираха хиляди граждани, подаде оставка.

Изненадващо бърза оставка

Тя идва след като формацията с лидер доскорошния президент Румен Радев спечели абсолютно мнозинство на изборите на 19 април. Един от водачите на листи и бивш вътрешен министър Иван Демерджиев, в стила на „новия шериф в града“, поиска оставката му с думите, че „времето за шикалкавене е изтекло“. „Днес е последният ден“, гласеше ултиматумът. Само часове по-късно оставката беше факт.

Сарафов се върна на предишната си позиция – заместник главен прокурор и директор на Националната следствена служба. Прокурорската колегия, която яростно защитаваше оставането му с аргумента за „стабилност“, без колебание избра за нов временно изпълняващ функциите главен прокурор Ваня Стефанова – един от неговите заместници. По закон тя може да заема поста до шест месеца.

Формалният аргумент за избора е старшинство пред другата заместничка. Биографията ѝ показва, че освен като прокурор, през септември 2013 г. тя става заместник-председател на ДАНС в разгара на протестите срещу кабинета „Орешарски“, предизвикани от назначението на Делян Пеевски за шеф на службата.

Само прегрупиране?

Смяната на върха на прокуратурата се случи с такава скорост, че оставя усещането не за институционален процес, а за добре режисирана сцена. До вчера същата прокурорска колегия защитаваше недосегаемостта на Сарафов, дори когато влизаше в противоречие със закона. Днес без колебание прегърна новото статукво. Това не е просто кадрова рокада, а демонстрация на зависимост.

Именно тук идва предупреждението на служебния министър на правосъдието Андрей Янкулов, който открито заяви, че се „опасява от прегрупиране“, а изборът на Ваня Стефанова е бил по-скоро предопределен, отколкото резултат от реален избор. Смяната едва ли може да се смята като начало на реформа, а по-скоро пренареждане на влиянията вътре в системата. Ситуацията напомня лятото на 2023 г., когато възходът на новото парламентарно мнозинство доведе до отстраняването на Иван Гешев и възкачването на Сарафов. Формално заради „уронване на престижа на съдебната власт“ след скандала с репликата на Гешев за „политическия боклук“. Реално се случи в момент, когато беше договорено съставянето на правителство между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ с премиер на ротация на 6 месеца.

Този модел се повтаря: смяната на политическата власт е съпроводена от трусове в прокуратурата. Не като резултат от реформи, а като отражение на нов баланс на влияние. Думите на Янкулов се вписват именно в тази логика – че процесите не са прозрачни и че институционалните решения следват политическа динамика, а не обратното.

Заявката

Но сега отговорността за реални промени е в ръцете на парламентарното мнозинство, което разполага с инструментите да го направи, ако пожелае. На този фон Румен Радев вече даде заявка за ускоряване на процеса – с обещание възможно най-бързо да бъде избран нов Висш съдебен съвет, който от своя страна да проведе процедура за избор на главен прокурор.

Съставът на ВСС е ключът към независимостта на съдебната власт. Голямото неизвестно е дали това намерение за институционално решение на кризата означава прозрачен процес или договорки за състезание с един кон, както беше досега. Ако бъде формиран изцяло по селекция на политиците, резултатът ще е предизвестен, независимо от процедурите. В този процес Радев обеща партньорство с ПП-ДБ. За коалицията, чиято кауза е съдебната реформа, остава другият съществен въпрос - дали този съюз е пред скоба и не променя тяхната позиция на опозиция, или е начало за управленско сътрудничество.

Прави впечатление и необичайно сдържаната реакция на ДПС-Ново начало и ГЕРБ. От ДПС определиха оттеглянето на Сарафов като „рокада в рамките на системата“, приветстваха я и подчертаха, че истинският въпрос е спазването на Конституцията, а не конкретните фигури.

Позицията на ГЕРБ също e по-скоро приглушена, нарекоха я “достоен, но закъснял личен акт”. Тази умереност контрастира с острия тон на новото мнозинство и подсказва по-скоро стратегическо поведение на приемане на случващото се като част от пренареждането на властта. Само няколко месеца по-рано, през ноември м.г., лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов беше заявил в парламента, че изборът на Сарафов е законен – само ден, след като Върховният касационен съд беше излязъл с обратното становище.

Песимистична прогноза

Дилемата сега е дали новото мнозинство около Румен Радев ще прекъсне този цикъл на зависимости на прокуратурата от политически господари или ще го възпроизведе. Дали ще видим независима прокуратура с реална отчетност, или поредната версия на познатия модел – селективно правосъдие, показни акции и институция, която служи повече на властта, отколкото на закона.

Българската практика досега дава по-скоро песимистичен отговор. Всяка нова власт идва с обещание за справедливост, но бързо открива удобството на контрола и възможността да определя кой е „политически боклук“ и кой – недосегаем.

Господарят на властта означава ли още и господар на прокуратурата, това е въпросът.

Този текст изразява мнение на авторката и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.